Проектът на бюджет за 2025 г. вече е внесен от Министерски съвет в парламента. В него са предложени редица мерки за повишаване на приходите в държавната хазна с чел покриване на по-високи разходи, включително за увеличение на заплатите на полицаи, военни и учители. Сред предложенията са данъчна амнистия, бонус за донос в НАП, повишаване на социални осигуровки и акцизи. С въпроси кои от тези мерки е добре да бъдат приети се обърнахме към икономиста Стоян Панчев.

- Г-н Панчев, служебното правителство внесе в парламента проект на бюджет за 2025 г. Една от предложените с него мерки за повишаване на приходите е данъчна амнистия. Смятате ли, че чрез нея ще може да бъдат събрани предвидените над 5 млрд. лв.?
- За мен заложената данъчна амнистия е най-спорната от дискреционните приходни мерки, предложени в проектобюджет 2025. На първо място заради размера на предвидения ефект от близо 5 млрд. лв., който е напълно извън реалностите, и на второ място заради това, че планът на Министерство на финансите включва нарочна програма в Българската банка за развитие (ББР), финансирана чрез допълнителна капитализация с дълг, която да дава кредити на фирми-длъжници към бюджета, които да изплатят задълженията си с тези кредити. На практика става дума за държавна банка, която ще създава нови пари през кредитния мултипликатор, за да запълва дупки във фиска. Ще напомня, че валутният борд е въведен през 1998 г., за да предотвратява точно подобни схеми. Става дума за скандална идея сама по себе си. Напълно се заобикаля Закона за БНБ и на практика се тества първи опит за фактическо премахване на валутния борд. Бих посъветвал всички политически сили не само да не гласуват такова предложени, а еднозначно, например с декларация в Народното събрание, да се обявят против подобни експерименти.

- След като редица икономисти се обявиха против въвеждането на допълнителен данък върху печалбите на банките, от Министерство на финансите се отказаха от тази идея. Какъв би бил ефектът от въвеждането на такъв данък?
- Споменът ми е, че очакваният фискален ефект щеше да е над 1 млрд. лв. приходи в бюджета. Както казвате, изглежда силното банково лоби е свършило своята работа и предложението е отпаднало от проекта за бюджет, макар че видях поне две политически сили, които дават заявки, че ще върнат идеята, когато законът стигне до разглеждане в Народното събрание. Да видим дали това ще се случи. Аз самият не очаквам тежък ефект върху банковата система, дори и да бъде въведен еднократен налог върху свръхпечалбите на банките. От известно време твърдя, че са нужни мерки за охлаждане на сектора – и от страна на потребителите, и от страна на резервите на самите банки. Лошият сигнал би бил по линия на подхода – който между другото вече беше приложен към енергетиката – избираме успешните сектори и им налагаме допълнителни данъци. Но да не попадаме в литературни сюжети, като това, че ще спаднат инвестициите или, че ще скочат лихвите по кредитите.

- След мерките, които ще имат еднократен ефект за повишаване на приходите в бюджета за 2025 г., за да бъдат събрани необходимите приходи в бюджета през следващите години от Министерство на финансите предлагат вдигане на социалните осигуровки с 3 процентни пункта от началото на 2026 г. и с още два процентни пункта от 2027 г. В същото време не е предложено нищо за по-малко увеличение на заплати на военни, полицаи и учители. Предвидено е заплатите на военните да нараснат с до 47% от януари 2025 г. Смятате ли, че всичко това е разумно?
- Говорите за една словесна еквилибристика на финансовия министър Людмила Петкова, която обеща, че няма да предлага вдигане на данъци през 2025 г., само за да планува огромно увеличение на осигуровките за следващите две години. Напълно неприемливо, след като на предишните избори нямаше нито една политическа сила, която да кампанира с подобни послания за нуждата от фискална консолидация и повишаване на налози. В същото време, трябва да отбележим, че механизмите за увеличение на заплатите в сектор образование и в сектор сигурност бяха гласувани с мнозинства по-рано през годината. Нито тогава, нито след това чухме коментари от страна на Министерство на финансите, включително преди последните избори. Последствията от дадените обещания и направените законодателни промени бяха скрити и сега изведнъж имаме голям проблем, трябва да се увеличават данъци. Да не говорим, че всичко това се върти около още една тема, фетишът за изпълнение на дефицитния критерий и прибързването за влизане в еврозоната. Изключително спорно е дали еврозоната би трябвало да струва такова увеличение на данъците.

- Планирано е вдигане на максималните осигурителни прагове през всяка от следващите четири години. Смятате ли, че това е правилно?
- Увеличението на максималния осигурителен доход през последните 2-3 години може да бъде защитено с високия ръст в цените и свързаната с него индексация на доходите нагоре – както на заплати, така и на пенсии. Растат заплатите, растат пенсиите, нормално е да видим и някаква индексация при осигурителните прагове. Проблемът с плануваните резки увеличения до 2028 г. е, че прогнозната инфлация за периода е ниска, т.е. резонът за увеличение от последните бюджети вече го няма. Съответно, ако изобщо има индексация, тя трябва да бъде значително по-малка. Разочарован съм, че за поредна година секторите, които дават най-високи доходи и почти универсално работят в светлата част на икономиката, остават безмълвни свидетели на увеличението на административните разходи за своите индустрии.

- В прогнозата за периода до 2028 г. от Министерство на финансите планират запазване на минималната заплата и на минималния осигурителен доход на нивото за 2025 г. - 1077 лв. Това означава ли, че планират премахване на правилото, че минималната заплата е 50% от средната, и въвеждането на нов механизъм за определянето й, така че минималната заплата да остане без промяна поне три поредни години?
- Или планира да премахне правилното, което би било добра идея, или просто в този случай Министерството е отчело очакваната инфлация и е решило вместо да прави минимални индексации да замрази ръста на двата показателя. Трябва да имаме предвид, че при влошаващата се конюнктура при нашите най-големи търговски партньори, при видимия спад на поръчките за нашия бизнес, да се увеличават изкуствено разходите за труд – дали с данъци и осигуровки, дали с административно повишение на заплатите – не е особено разумно. Прави работещите твърде скъпи за бизнеса, в лош момент, което може да значи спад в заетостта и дори затваряне на производства, каквито вече се наблюдават в най-засегнатите от двата процеса сектори и региони – главно в Северна България.

- От Министерство на финансите предложиха и допълнителен данък върху подземните богатства, но след това се отказаха от тази идея, а ще вдигат концесионните такси, които плащат компаниите. Какъв ще бъде ефектът от това? Смятате ли, че облагането трябва да бъде едно и също за златото и за останалите метални руди?
- Подземните блага са материя, в която трябва да се правят промени внимателно. От една страна е ясно, че концесионерите експлоатират ресурс, който принадлежи на всички български граждани, т.е. бизнесът им е по-различен от типичния такъв. Той извлича и понякога добавя стойност от вече съществуващ (в повечето случаи природен) ресурс. Очевидно е, че се дължи една определена част от изработеното под формата на концесионни такси например. Тези такси трябва да са достатъчно високи, за да овъзмездят „собственика“ в лицето на гражданите, но и да не са с наказателни размери и да пречат на концесионера да работи успешно. Трябва да сме наясно, че този отрасъл предоставя най-високите доходи в страната, извън големите градове, и немалко части от страната разчита на него. Моето мнение винаги е било, че той трябва да се насърчава. Т.е. облагането му е въпрос на точна преценка, не на опити за популистко запълване на бюджетни дупки. Бих посъветвал Министерство на финансите да изработи един доклад, базиран на специално изследване, точно по този въпрос и на негова база да предлага евентуално допълнителни налози. Например, ако установи, че концесионните такси у нас са по-ниски от световната норма и практика. Иначе, не мисля, че златото трябва да бъде облагано по друг начин на ниво рудодобив. Само ще припомня, че преди няколко години, заради неправилен подход на държавата, изпуснахме производство за отработване на сурова златна руда, което отиде на друго място. Хубаво е да си го припомним в годината, когато инвестиционното злато направи ръст от близо 40%.

- Сред предложенията на Министерство на финансите е и въвеждане на система за бонуси за хора, които подадат информация в НАП за укрити данъци или осигуровки. Смятате ли, че това ще доведе до съществен ръст на приходите в бюджета?
- Помните, че такива мерки присъстват консистентно в последните проектобюджети. Не само, че ги намирам за неефективни, но и определено за проява на лош вкус. Да се стимулира доносничество през законодателството на страната не бива да се случва и се надявам, както и преди, тази мярка да не бъде приета. Между другото, в проектобюджета има редици мерки в посока сериозно увеличаване на правомощията на НАП (в много случаи за сметка на Митниците), които също са спорни и не бива да се приемат, особено без предварителен дебат и обсъждане. Те, както и други неща в бюджета, идват от „никъде“. Точно този подход е сред най-големите минуси на проекта на МФ. Мерки и политики не само без обществена подкрепа, но и дори без някаква форма на обществено обсъждане, за решаване на проблеми, крити до последно.

- Предложен е и нов календар за увеличение на акцизите за алкохола, бирата и цигарите. Как това ще се отрази на пазара на тези стоки и на цените им?
- На първо място ще имаме увеличение в цените на споменатите стоки, акцизните продукти се характеризират с това, че значителна част от цената им е налогът. Съответно увеличението му в такива размери, веднага ще бъде отразено в цените на щанд за потребителите. Другият възможен ефект, ако става дума за данъци, които не са, казано икономически „лаферово оптимални“, т.е. в случая, са твърде високи, може да имаме обратен ефект по линия на приходите във фиска. Да стане както през 2009 г., когато се появи значителен скок в контрабандата и сивия сектор, точно заради твърде бързо увеличение в акцизите. Тук бих искал да спомена, че е важно част от приходите от акцизи (дори само 1%) да започнат да отиват директно за финансиране на здравни мерки за париране негативните ефекти от използването на цигари, алкохол и др. Ние в ЕКИП наричаме тази световна практика – акцизи по предназначение, защото това е била оригиналната идея за въвеждането им.

- Смятате ли, че предложеният проект на бюджет за 2025 г. е реалистичен или е направен, така че само на хартия дефицитът да бъде 3% от брутния вътрешен продукт?
- Смятам, че бюджетът не е реалистичен и приходите са дописани, така че да изглежда, че ще бъде покрито 3-процентното правило за дефицита. Това всъщност е и най-голямата слабост на проекта, той не показва реалната обстановка. Прави се с цел да бъде постигнато „гръцко“ изпълнение на маастрихтсткия критерий, а именно с подмяна на истинските данни.

Трябва да се погледне честно състоянието на бюджета и дефицита, да се подготви дългосрочна програма за консолидация, която да докара дефицита под 3%, но не изкуствено през 2025 г., а реално до 2027 г. например. Дотогава, да поддържаме дефицит от 4-5%, но с мерки водещи до балансиран бюджет в средносрочен план. Да не говорим, че рязкото повишаване на данъците, с цел твърде бързото затваряне на дефицита, може да ни прати дори в посока рецесия, особено когато еврозоната вече е почти там.

- Имаме ли шанс да влезем в еврозоната от средата на 2025 г. или следващата възможна дата е началото на 2026 г.?
- Почти невъзможно е да се случи влизане в еврозоната през 2025 г. без някакво политическо чудо. Реалистична дата е 2026 г., само ако властта успее да извърти числата и да скрие от ЕЦБ и ЕК реалното състояние на бюджета и дефицита. Според мен, и по правилно, и по-реалистично е да мислим за влизане в еврозоната след 2030 г.  Тогава ще е ясно какво е състоянието на българското стопанство, ще видим как еврозоната е преживяла кризата, в която влиза в момента. Може би планът на Марио Драги ще е заработил и ще покаже резултати. Ще можем да преценим, има ли изобщо смисъл да сменяме лева и валутния борд. Моето очакване е, тогава, както и сега, да е оптимално да останем както сме и в момента – с валутен борд и без евро.

Нашият гост

Стоян Панчев е завършил Софийски университет и University of London. Работил е в Institute of Economic Affairs, London и Института за пазарна икономика, София. Председател на Българско либертарианско общество. Съосновател на Експертния клуб за икономика и политика (ЕКИП). Бил е преподавател в Софийски университет “Св. Климент Охридски”.