Ако бяха чули в същата сграда Путин през 2007 г....

Годишната Мюнхенска конференция по сигурността (виж стр. 17), която се проведе този уикенд в баварската столица ще се запомни несъмнено с две неща - безочие и безличие. „Давос на оръжията“ премина основно под знака на руско-украинската криза със силно западно присъствие на високо ниво, нулево руско такова и един неубедително сълзливо-патриотичен президент на Украйна, Влодимир Зеленски. Разбирайте относително неубедително представяне за професионален актьор, навлязъл в политиката на родната си страната с ролята си на президент в телевизионен сериал. И у нас за малко да се случи същото миналата година, с не по-малко утвърден за министър-председател телевизионен персонаж, но добре че сме си „онова племе от долното поречие на река Дунав“, както бил казал Бисмарк, та поне успяхме да се забатачим политически, за да не стигне до там. Не че прокопсахме повече в последствие, но нейсе. Така де, Джордж Клуни може да е играл 109 епизода топхирург в „Спешно отделение“, но няма да го викнеш за операция на апандисита. Ако говори здравият разум, разбира се.

Но да се върнем на Мюнхен. Публичната сесия в събота бе открита със седянка между председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен, генералния секретар на НАТО Йенс Столтенберг и камериера на властните Волфганг Ишингер, германския ветеран-дипломат, и председател на Мюнхенската конференция по сигурността последните 15 години. И от екрана настроението в залата в луксозния „Байеришер Хоф Хотел“ беше осезаемо стерилно, „маскирано“ и с леко пораженчески дух. Позициите на Брюксел, в двуглавата му форма - ФДЛ и Столтенберг (ЕС и НАТО) - бяха идентични: заплаха от руска инвазия на Украйна е реална и всички възможни санкции в отговор на това са вече взети предвид. „Звездата“ на тазгодишната среща, вицепрезидентът на САЩ Камала Харис, от своя страна настоя, че шестте хиляди допълнителни американски военнослужещи в Европа, които Пентагонът изпрати миналата седмица за подсилване на войските на НАТО в Румъния, Полша, Германия и Прибалтика, няма да влизат във военни действия в Украйна, ако се стигне до такива, но ще отбраняват всяка педя територия на Алианса. На фона на продължаващите от петък непрекъснати информации за престрелки, експлозии, горящи газопроводи и други провокации в сепаратистките райони на Източна Украйна - идващи и от двете страни - западните послания не криеха по никакъв начин контекста си: Украйна ще се оправя сама.

И посланието беше много ясно прието от Влодимир Зеленски, който няколко часа след като се изредиха западните лидери, застана на подиума с видимо паднал гребен.

Най-малкото е в същата сграда, в която през 1938 г. западните сили мълчаливо подписват споразумението, което позволява на Хитлер да анексира Чехословакия. И мястото на което, захласнатите в собствените си носове съвременни лидери на „свободния свят“, пропуснаха през 2007 г. да обърнат внимание на един конкретен Владимир Путин - същия трън в петата им сега. Който тогава отиде до Мюнхен, произнесе историческа реч, в която обвини Запада и в частност САЩ, че се опитват да създадат еднополююсен свят, с един единствен лидер, Вашингтон, което е просто неприемливо за Русия. И сме сигурни, че в европейските столици и отвъд Атлантика не го чуха, защото точно година по-късно позволиха на Косово да обяви едностранно независимост. Което покровителите на Белград в Москва бяха обявили на червена линия. Какво се случи по-нататък ли!?

С изтерзан вид от подиума в баварската столица Зеленски обяви, че страната е единственият „щит“ между Европа и Русия, и дори да трябва сама да се защитава от руска агресия, ще го направи, дори и „без партньорите си“. Което някои биха възприели като „външнополитическо сепуко“ в конкретната ситуация, но успя да грабне симпатиите на американската администрация, която явно даде втора оценка на речта на Камала Харис и в неделя на отделна пресконференция в Мюнхен вицепрезидентът на САЩ настоя че Вашингтон „напълно разбира трудната позиция, в която се намира“ Зеленски. И настоя, че „заплахата от санкции е по-ефективна“ от налагането им в отговор на агресивни руски действия. И всички се прегърнаха и си пожелаха лек път.

ПП. До редакционното приключване на броя на вестник „Труд“ в неделя, предизвестеното от президента на САЩ Джо Байдън руско нахлуване в Украйна не беше настъпило.