Живеем в страната на приключенията. Стрес тестовете са за нас ежедневие. Ако ония двеста-триста мотористи, които разбудиха цяла София към полунощ срещу неделя, са искали да ни подложат на пореден стрес тест – успели са. Ако обаче са стартирали т.нар. Масово нощно каране в памет на загиналите при катастрофи свои колеги и за да ни убедят, че „и те са хора с права, а не донори и камикадзета“ - да знаят, че са се разминали с целта като харли-дейвидсън със сляпа бабичка.

Чуйте софиянци: „Скочих в кревата! Ревът беше страшен. Боботеше, гърмеше...Внучето се разплака. Жената писна и тя: рокери, вика, отиват в Ислямска държава! Ставай да звъниш на 112!“ И още: „Разлаяха се кучетата. Котката ми избяга. Ония форсираха като луди железата между краката си. Комплексари! Отворих прозореца и им теглих една!“

Благословиите по женска линия спестяваме. Един съвет само: Уважаеми господа! На следващото мото шествие чат-пат проверявайте колко е часа; и не си махайте резонаторите, ако гоните обществен резонанс.