Сценаристката на сериала „Завинаги“ Гюлсерен Будайъджиъоглу пред „Труд“: Самотата ни убива точно както и COVID-19

Всеки човек на тази земя иска да знае и да усеща, че е разбиран

Само за няколко месеца след публикуване на книгата „Върни се към живота“, по която е реализиран сериалът „Завинаги“, Гюлсерен Будайъджиъоглу става любим автор на българските читатели. Предстои излизането на книгата u „Момичето на прозореца“ (издателство „Летера“), по която е направен хитовият сериал „Червената стая“, продължение на „Завинаги“. Това интервю ще даде възможност на български читатели да научат повече за нея, за нейните творчески и професионални успехи, както и за отношението u към България.

- Госпожо Будайъджиъоглу, разкажете ни за себе си, за вашето детство и родители...
- Семейният ни дом бе топъл и спокоен. Майка ми се занимаваше с къщната работа, а баща ми работеше като държавен служител. Въпреки това нашето петчленно семейство трудно се издържаше с месечната заплата на татко. Дори баба ми живееше с нас, докато не навърших девет години. Майка ми дни наред шиеше на шевната машина, за да имаме нови и хубави дрехи за празниците. Баща ми беше истински господин. С черното си кашмирено палто и красива шапка той бе най-чаровният и нежен човек на света. В очите на всички ни изглеждаше като истински герой. Аз съм първото дете в семейството. Навярно и затова всички очакваха от мен да постигна много. Тъкмо бях навършила една годинка, станах кака - роди се сестра ми. Когато станах на пет, пък се роди брат ми. Майка ми се е омъжила на 16, родила ме е на 18. Мога да кажа, че и двете пораснахме в нашия общ семеен дом. Още от крехка възраст поех на плещите си сериозни отговорности. Признавам - трудно ми беше, но пък бързо и добре опознах живота. Завърших престижен, частен колеж.

- Кое ви мотивира да следвате медицина и по-точно специалността „Психиатрия“?
- Майка ми беше състрадателен, милостив човек. Възприемаше проблемите на приятелите си като свои. Имаше невероятната способност да ги изслушва дълго, вдъхваше им надежда, показваше им верния път. Мечтата u бе да стана доктор. След като завърших факултета по медицина, животът, без да ме пита, ме отведе в една от психиатричните клиники на най-престижния университет в Турция.

- Как решихте да откриете частен център по психиатрия? 
- В продължение на 20 години, без да си поема дъх, работех в частния си кабинет. Хората ме обикнаха, обикнах ги и аз. Впоследствие разбрах, че много по-широк кръг от пациенти се нуждаят от психиатрична помощ. Често те ми казваха: „Ако умрете, ние какво ще правим?“. Основах психиатричен център, където хората могат да намерят нужната помощ и при други доктори. Пациентите ми се довериха и започнаха да посещават често моя център. Сега психиатричната ми клиника в Анкара има подразделения в Европейската и Анадолската част на Истанбул. В нея работят стотици доктори. Така че вече не се страхувам толкова от смъртта, защото създаденото от мене ще бъде продължено от колегите.

- Защо в днешно време толкова много хора се обръщат за помощ към психиатри и психолози? Често ли прилагате методите, с които въздействате на героинята Ала? 
- Колкото повече светът се модернизира, пренаселва и технологиите бележат прогрес, толкова повече хората се чувстват самотни. Чувството, че си самотен сред толкова много хора, опустошава вътрешния свят на човека. Внезапно се променят стереотипи, навици. Всеки иска да сподели това, което го вълнува. Психиатрията е науката, която дава възможност несподеленото, многообразието от противоречиви чувства, които не се виждат на повърхността, да „говорят“. Човек споделя и изпразва от душата си негативната енергия. Винаги съм била най-близката приятелка на моите пациенти, тяхна довереница, най-сигурната им крепост. Този факт увеличава двойно ефекта от лекарствата, които предписвам. Виждам как пациентите ми се възраждат. Затова продължавам все така - с гордост да си върша работата.

- Какви са най-често срещаните проблеми на вашите пациенти?
- Неразбирателството... Всеки човек на тази земя иска да знае и да усеща, че е разбиран. Само така може индивидът да е в мир със себе си. В този смисъл мога да кажа, че психиатрията е наука, която помирява човека със собствената му душевност.

- Как успявате да се съхраните след толкова сблъсъци с човешката болка?
- Аз не само изслушвам болките на хората, но ги споделям с тях. Да си призная, подобна чувствителност ме зарежда. А що се отнася до писането - то е начин на особен вид освобождаване, споделяне.

- Защо решихте да опишете в книги случаите, с които се срещате? Мислите ли, че книгите ви подобряват човешките отношения?
- Още от първите дни на моята лекарска практика разказаното от пациентите силно ме впечатляваше. Доста неща научих за живота. Пациентите изливаха душата си, а аз разбирах, че животът има и друго, невидимо лице. Започнах да пиша, за да може повече хора да проникнат в себе си и да научат уроците, които вече и аз бях научила.

- Как да се справят хората при сблъсък между традиционното, консервативното и модерното? Забелязвате ли разпад на семейството и семейните ценности?
- Смятам, че такива противоречия ще продължават още дълги години. В обществото навиците, традициите не се усъвършенстват лесно. Но дори и когато се променят, лесно не се забравят. Хората трудно се отказват от тях. Съвременният човек като че ли е с две лица - едното е модерното, другото е консервативното. Това противоречие най-много повлия на семейството като социална единица.

- „Върни се към живота“ разказва тъжната история на едно момиче и драматични обстоятелства, довели го до безизходица. Защо фабулата в сериала „Завинаги“ не следва сюжета на книгата?
- Книгата е доста по-различна от сериала. Защото разказаното в нея предполагаше много серии, от които зрителят щеше да се умори. Затова решихме да ползваме характеристиката на героите от „Върни се към живота“, но с друг сценарий. Повествованието използвахме изцяло в телевизионния сериал „Червената стая“. Действието тук се развива изцяло в психиатрична клиника. Сега „Червената стая“ се радва на небивал зрителски интерес. В паметта на зрителите за дълго ще остане образът на Ала, порасналата дъщеря на Фарук и Сюрея. Мелиса Сьозен изигра превъзходно нейния образ и получи признанието на публиката.

- Какво беше вашето участие в създаването на сериалите?
- Аз винаги работя съвместно със сценаристите. Почти всеки ден контактуваме. Преди всяко излъчване аз изчитам внимателно всичко и правя съответните предложения, без да преча на режисьора и актьорите. Те се съгласяват с мене в повечето случаи.

- Имаме информация, че в момента в Турция се излъчват сериали по ваши книги. Кои са те и кои са книгите?
- След телевизионния сериал „Завинаги“ в Турция бяха излъчени или се излъчват следните сериали: „Родната ти къща е твоя съдба“ - по книгата ми „Момичето от прозореца“; „Невинен апартамент“ - по „Вътрешността на медальона“; „Червената стая“ - по „Върни се към живота“, „Трите цвята на греха“ и „Вътрешността на медальона“.

- Напоследък пандемията от covid-19 промени изключително много живота на всички нас. Как да съхраним себе си в тези трудни за човечеството времена?
- На първо място да спазваме социална дистанция и прилична хигиена. На второ - да съхраним нашите социални контакти с приятели, колеги, съмишленици като общуваме, доколкото имаме възможност, по телефон или видеовръзка. Може би така по-лесно ще преодолеем ограниченията, наложени от здравните власти. Убедена съм, че липсата на социални контакти и самотата са толкова опасни за здравето ни, колкото и самият вирус. Той все някога ще отслабне, но психиката на човека може да се увреди непоправимо.

- Какво е за Вас щастието? Постижимо ли е и как? 
- Щастието оприличавам на птичка, която ту каца на рамото ни, ту отлита. Никога не можем да го хванем с ръце. Идва, когато си поиска, тръгва си бързо. Някои са все по следите на щастието. Все го зоват. Други обаче никога не го викат. Знаят, че то ту идва, ту отлита. Не му се доверяват. Тези хора наистина са нещастни.

- Какъв е смисълът на живота?
- Сам по себе си животът не ни предлага никакъв смисъл. Затова трябва всеки от нас да го търси и намира за себе си. Има хора, които много търсят и затова намират много смисли. Такива хора са най-богатите на света. И аз съм от този тип. Но най-големия смисъл намирам в това да можеш да докоснеш някого, да можеш да му поднесеш нещо хубаво, да му служиш. Защото за мен Човекът е свещено същество.

- Гостували ли сте в България?
Да. Мисля, че беше преди 25 години, когато веднъж дойдох в България с моя съпруг. Останах възхитена от Вашата страна. После много често само прелитах над нея, но така и не успях да дойда за втори път.

- Вашите пожелания към българските Ви читатели и зрители?
- Чувствам се щастлива, че моите обичани български приятели вече са прочели една от книгите ми. Пожелавам на българските читатели здраве, спокойствие и успехи през Новата 2021 година!

Нашият гост
Гюлсерен Будайъджиъоглу е родена в Анкара. След като завършва Медицинския факултет на Анкарския университет, четири години специализира “Психиатрия” в университета “Хаджеттепе”, където дълги години работи като преподавател.
През 2005 г. основава първия частен психиатричен център в Турция “Медальон” (в Анкара и Истанбул), на който е председател на борда на директорите. Автор е на най-четените книги в Турция: “Вътрешността на Медальона”, “Трите цвята на греха”, “Ако кралят загуби”, „ Момичето от прозореца” и “Върни се към живота”, превърнал се в бестселър със своите 11 издания.
Тя е автор и на сценария на телевизионния сериал “Завинаги”, който със своите терапевтични сцени се превръща във феноменален хит по света и у нас. Неин е и сценарият на сериала “Съдбата е твоят роден дом”, който в момента се излъчва от турските телевизии. Посредством своите разкази и романи Гюлсерен представя психиатрията по достъпен и интересен начин.

Превод от турски Назъм Бекир

Коментари

Задължително поле