Приеха доклада за касовото изпълнение на КФН за първото полугодие

Дупката в бюджета, която може да се отвори до края на годината, е към 2 млрд. лева

Денков и Василев се оправдават със зърното от Украйна

Постъпленията от косвени данъци са в размер на 10 454,4 млн. лв. или 44,7% от разчетите за годината, като приходите от ДДС са в размер на 7 423,1 млн. лв. (43,7% от планираните), от акцизи възлизат на 2837,6 млн. лв. (47,8% от разчета), а тези от мита са в размер на 166,1 млн. лв. (41,0% от годишните разчети), съобщиха от правителствената информационна служба в информация за взетите решения на Министерския съвет. Кабинетът е приел доклада за касовото изпълнение на консолидираната фискална програма (КФП) за първото полугодие на 2023 г., от която става ясно, че на практика сме със сериозен проблем със събираемостта на ДДС, поясниха пред “Труд news” финансисти.

На този фон обяснението на ротационния премиер Николай Денков и на финансовия министър Асен Василев за загубите на ДДС заради ограниченията за внос на украинско зърно звучат повече от странно. “От началото на 2023 г. досега пропуснатите ползи за бюджета от внос и износ са за 146 млн. лева”, каза Денков (още на стр. 14). Финансисти обаче припомниха, че няма как да има загуба от ДДС при високи цени, а в същото време дори и при внос на зърно от Украйна потреблението на хляб и хлебни изделия е константа и не може да очакваме да се увеличи, а ДДС за хляба и брашното до края на 2023 г. е с нулева ставка.

Предварителните изчисления са, че дупката в бюджета, която може да се отвори до края на годината е към 2 млрд. лева, тъй като за 2023 г. са заложени 1,7 млрд. лева повече спрямо предходната 2022 г. Затова и финансови експерти обърнаха пред “Труд news” внимание, как проблемът със събираемостта на ДДС ще рефлектира негативни при изготвянето на бюджет 2024 г.

Общата сума на данъчните постъпления по КФП, вкл. приходите от осигурителни вноски, възлиза на 24 580,6 млн. лв., което представлява 46,2% от планираните за годината данъчни приходи. Приходите от преки данъци са в размер на 4 946,1 млн. лв. или 42,5% от предвидените в разчетите за годината.

Размерът на фискалния резерв към 30.06.2023 г. е 12,9 млрд. лв., в т. ч. 12,5 млрд. лв. депозити на фискалния резерв в БНБ и банки и 0,4 млрд. лв. вземания от фондовете на Европейския съюз за сертифицирани разходи, аванси и други. За сравнение, размерът на фискалния резерв към 30.11.2022 г. беше 12,8 млрд. лв., в т. ч. 12,6 млрд. лв. депозити на фискалния резерв в БНБ и банки и 0,2 млрд. лв. вземания от фондовете на Европейския съюз за сертифицирани разходи, аванси и други.

От правителството съобщават, че разходите по КФП (вкл. вноската на Република България в бюджета на ЕС) към юни 2023 г. възлизат на 31 230,6 млн. лв., което е 42,2% от годишните разчети. Съпоставени със същия период на предходната година, разходите по КФП нарастват номинално с 15,4 на сто или 4158,7 млн. лв. В отделните разходни показатели най-значително нарастване има при разходите за пенсии - увеличение с 2081,1 млн. лв., както и в частта на разходите за персонал -1045,5 млн. лв., капиталовите разходи -615,6 млн. лв. и други.