Откривателят на Lactobacillus bulgaricus д-р Стамен Григоров е българска гордост пред света

Специално за “Труд” д-р Людмила Емилова представя своята поредица на дълголетието. Тя е лекар с три специалности - вътрешни болести, кардиология и ревматология и здравен мениджмънт. След като изпитва системата за лечение с плодове, чай и мед върху себе си и успява да се спаси от много тежки болести, решава, че ще се довери на природосъобразната медицина. Насърчава я създателката на метода Лидия Ковачева. През 1993 г. д-р Емилова открива медицинския си център за безлекарствено лечение, през който са преминали над 47 000 пациенти от цял свят. Мнозина са се спасили от шаблонно дефинираните от официалната медицина като нелечими заболявания и като бонус са стопили килограми, при това с траен ефект. През 1997 г. д-р Емилова става единственият български член на Лекарската асоциация към Обществото за натурална хигиена на САЩ.

Пробиотиците - хранителни добавки, съдържащи полезни живи микроорганизми, са неизменна тема в средите, стремящи се към практикуване на натурална хигиена. Човешкият организъм е уникална екосистема, в която броят на "чуждите" клетки надминава неколкократно този на неговите собствени. 

В процеса на еволюция видът и функциите на микроорганизмите, обитаващи телата ни, не са оставали статични, а непрестанно се променяли  за изграждане на оптимални симбиотични връзки, водещи до адекватна адаптация към околната среда. Тази симбиоза е стигнала до там, че част от функциите на човешкия организъм изцяло зависят от неговия микробиом. 

Пример може да бъде даден със зависимостта на клетките на чревната мукоза от отделяните късоверижни мастни киселини от полезните микроорганизми в чревния тракт. Колкото и да звучи странно, по-голямата част от невротрансмитерите като серотонин и допамин, синтезирани  в човешкия организъм, са продукт на метаболизма  на микроорганизми в храносмилателната ни система.

Едва ли има българин, който да не изпитва гордост при споменаването на пробиотичната бактерия с най-мощно действие - Lactobacillus bulgaricus. Той не е част от естествената микрофлора в червата ни, но периодичното му присъствие там, предизвикано от консумация на пробиотици, кисело мляко и/или подобни ферментирали продукти е в състояние да допринесе за поддържане на оптимален микробиом.  Той е фактор и за лечение на различни състояния, пряко или косвено причинени от различни видове дисбактериози.

Откривател на Lactobacillus bulgaricus е д-р Стамен Григоров. Големият български учен се ражда заедно със свободата на Отечеството - през 1878 г. Като мнозина сънародници, отворили се към света, учи в Европа и защитава докторантура по медицина и микробиология в Женевския университет. Впечатлени от всеотдайността и упорството на младия учен, там му осигуряват модерно оборудвана лаборатория за изследвания на нашето кисело мляко.

През 1905 г. той описва в научната литература млечнокиселия микроорганизъм, предизвикващ ферментацията за получаване българското мляко. Откритието предизвиква огромен интерес в световната научна общност и Григоров получава привлекателни предложения за престижни постове.

Избира да се върне в Отечеството и работи като участъков лекар в Трън. През Балканската и Първата световна война е на фронта. В националния пантеон на постижения и възход Григоров остава с научното описание на млечнокиселата бактерия, през годините продължаваща да ни прави известни по света и да предизвиква интереса на нови поколения изследователи.

Според научни изследвания, проведени в Харвард през 2014 г., става ясно, че при тестове с един от щамовете - HLB 44, направени ин витро, L.B.bulgaricus има способността да потиска, а при повечето видове изцяло да спира развитието на всички познати до момента патогенни микроорганизми. За невероятните му качества говори и способността да се развива еднакво добре в кисела и алкална среда. Това обуславя благоприятното въздействие върху целия храносмилателен тракт, също и до женската полова система. 

Супербактерията може да бъде изолирана от растителни видове, само на територията на стара България. Заради това е наречена на нашия народ. Изнесена извън географските ни  ширини, бързо мутира и спира да се размножава. Повлиява фактът, че се размножава по-добре върху растителна, отколкото в млечна среда, и сега се произвеждат пробиотици на основата на морковен сок или доматен сок, спирулина и др. В случая основна негова храна са захарите и полизахаридите от сока на тези зеленчуци, а не както е при млечен субстрат - лактоза. Мощното му действие се обяснява със способността да отделя особен вид вещество, когато е стресиран и храната му намалява – бактериоцин. Това е високоенергийна молекула, потискаща всички далекородствени бактерии и гъбички и успешно колонизираща обитаваната благоприятната среда. Трайно упорити патогени, като H. pylori например, са конкурентно изместени и потиснати. 

Обикновено след консумацията на продукти, съдържащи L. bulgaricus, той се задържа в храносмилателната ни система максимум десетина дни. Захващането му за чревната стена, наречено адхезия, е много добро, но с перисталтичните движения и придвижването на съдържимото се изхвърля от дебелото черво. Винаги съветвам пациентите периодично да консумират продукти, които го съдържат. 

В нашия медицински център практикуваме заселване на дебелото черво с  Lactobacillus bulgaricus след процедури хидроколонтерапия. В комбинация със здравословно хранене се постига отличен баланс на микробиома и живот в хармония без медикаменти.

Пълноценно може да си набавим полезни бактерии с продукти, произведени у нас

Пример са натуралният хумус, крем какаово кашу и др. В хумуса са вложени нахут, сусамов тахан, подправки, ферментирала тръстикова захар, пробиотична веган заставка и др. Освен нея в какаовото кашу се съдържат кокосова захар и масло, кашу, синя спирулина. Разнообразието ще се увеличава, важно е да се четат внимателно етикетите.

Естествената ферментация доставя добри бактерии

Друг масово разпространен микроорганизъм от същия род е L. Plantarum. Той, подобно на своя събрат, също е с доказани пробиотични свойства. Открива се в естествено ферментиралите зеленчуци като киселото зеле и туршиите например. Квасният хляб и бозата също претърпяват ферментационен процес, в който взима участие плантарумът.

Този вид бактерии са хомоферментативни. Продукт на техния метаболизъм е млечната киселина, на която се дължи изразения киселия привкус. L. Рlantatum се използва дори и при консервиране на месо. Той спомага за намаляване на алергенното действие на някои храни, като фастъченото масло и соевото брашно, взема участие при деградацията на хистамините. Невероятен помощник е за овладяване на тежка диария.

Съавтор на статията на д-р Емилова е Веселин Станков
Той е завършил Биологическия факултет на СУ „Кл. Охридски“, специалност екология и следдипломен курс нутрициология пак там. Работил в Асоциацията на био търговците, Дружеството за защита на птиците и други екологични проекти. Един от създателите на първия изцяло веган ресторант в София. Повече от шест години е лектор-консултант в екипа на д-р Емилова, където води и кулинарното училище.