Медитация в движение

Практикуват от 15 до 70-годишни

За трета поредна събота през октомври пловдивчани и гости на града могат да се докоснат и научат повече за китайското бойно изкуство Тай Чи. Класовете в Пловдивския културен институт се провеждат от преподавателя Едмонт Будакян, единственият представител в България на прочутия в цял свят майстор Чън Бин. Събитието набира желаещи да се включат в основната група, практикуваща източното бойно изкуство в класовете с Будакян. „Отзивите на посетителите до момента са много добри. Споделят, че се създава чудесна атмосфера, чувстват се отпочинали и заредени след практиката“, споделя пред „Труд News“ Едмонт Будакян.

„Арменец съм по произход, но съм роден в България и живея тук. Тай Чи ме обогати много като човек и това е нещото, с което ще продължа да се занимавам“, разказва за себе си той. От малък е закърмен с любов към спорта. Баща му, който също е бил спортист, води него и брат му на различни спортни занимания. На 7-годишна възраст Будакян тренира карате и други бойни изкуства. 10-години по-късно той решава да посети няколко занимания по Тай Чи в Пловдив, водени от софийски майстор. „Запалих се и веднага разбрах, че това е моето призвание. Вложих абсолютно всичките си усилия в тази посока, развих се и постигнах много“. Свързва се с майстор Чън Бин, пред когото демонстрира уменията си, за да го оцени. Получава разрешение да бъде негов представител и така започва професионалният му път.

Млади и възрастни тренират заедно със своя учител.

Тай Чи се разделя на 5 стила, като най-популярните са Чън и Ян стил. Чън стил, който Будакян преподава, е самото Тай Чи, всички останали стилове произлизат от него. В Чън стил движенията се преплитат – 4-5 бавни и едно бързо, следват няколко бързи и т.н. Докато в този стил бързите движения могат да се изпълняват бавно и обратно, повечето от другите стилове имат само характерните бавни движения, което е основната разлика на Чън стил с останалите.

Главната особеност на Тай Чи е, че може да се изпълнява от всеки. Без значение дали сте мъж или жена, възрастен или дете. Без значение дали сте слаб или силен, здрав или болен. Тай Чи е достъпно за всеки: „Младите могат да го тренират по-бързо и силово. Възрастните съответно могат да практикуват по-бавно и леко. Един от принципите на Тай Чи е промяната. Всеки човек има различен подход към тренировката и може да я пригоди спрямо своите нужди, не е необходимо практикуващият да се наглася към Тай Чи“.

Хора от 15 до 70 години посещават часовете му, а всеки има различен стимул за тренировките си. Някои практикуват заради здравните ползи, които се наблюдават при по-продължителни занимания. Други искат да се запознаят по-отблизо с китайската култура и да вникнат по-дълбоко в китайските традиции. Част от практикуващите търсят баланса в себе си и обединяване на тялото и духа – Тай Чи е определяно като мост между физическия и духовния свят. Други пък харесват самите бавни движения – грацията и елегантността при изпълнение.

Чън стил включва работа с различни видове оръжия.

Тай Чи има забележителни ползи за здравето на практикуващия. Подобрява стабилността, работата на вътрешните органи, укрепва ставите. Човек боледува по-рядко и по-леко. Подобрява съня и действа като антистрес терапия. Бавното равномерно дишане при изпълнението на движенията и насочването на вниманието вътре към самия него позволява на човек да се успокои. Така се освобождава напрежението, натрупано от стрес, неправилна стойка и тежки условия на труд. При постоянство и занимания в рамките на месец-два обучаващият се започва да усеща подобрение на съня.

Тай Чи се нарича още „вътрешно бойно изкуство“, защото може да промени начина на живот, практикуващият се чувства по-осъзнат. Спокоен е и рядко изпада в ситуации, в които изпитва негативни емоции, защото умее да се владее. Тренирайки Тай Чи всеки ден,  ще е в добро настроение, защото спазва и основните принципи на това изкуство. „Има три типа принципи в Тай Чи. Едните са свързани с подреждане на тялото в пространството, за да бъде то право. Другите са свързани със съзнанието – човек да има правилно съзнание и отношение към нещата, които прави. Има и принципи, свързани с движенията в Тай Чи. Практикувайки, човек трябва да рафинира тези принципи, да изчисти подхода си към тях и да се опита да ги прилага и в живота“, споделя Будакян.

Не е ясно кога точно Тай Чи навлиза у нас. „Не съм от първото поколение Тай Чи преподаватели в България, има хора, които са започнали през 80-та, 90-та година. Всеки от тях има своя версия как са се случили нещата и не можем да сме сигурни“, казва преподавателят и допълва, че бойното изкуство се развива много добре у нас и оттук нататък подемът му ще бъде все по-бурен и осезаем. Тай Чи е широко разпространено в много други европейски страни. В Германия и Италия е доста популярно, като само в Рим има няколко школи, пълни с любители на бойното изкуство.

Освен с голи ръце, Тай Чи може да се изпълнява и с меч, сабя, копие като допълнение и екзотика в края на тренировката. Оръжието е продължение на ръката. Самото движение е едно и също, но все едно човек има още една става. Този вид практики са за напреднали ученици, а оръжията са тренировъчни. Участниците се разполагат на по-голямо разстояние един от друг, а учителят показва бавно и внимателно всяко едно от движенията. Тренировките със саби предизвикват интерес, затова преди края на тази година Будакян планира семинар на тема „меч“, подходящ за начинаещи в бойното изкуство.