Тайният холокост на Балканите: Усташите хвърляли живи деца в пещите

Преди броени дни в Сърбия се състоя премиерата на филма „Дара от Ясеновац“. Лентата разказва за жестоките зверства извършени от хърватската революционна организацията - Усташа по време на Втората световна война в лагера „Ясеновац“. Там са убити около 600 000 души, главно сърби, евреи, цигани и противници на усташкия режим. Условията на живот в лагера са крайно сурови, а отношението на пазачите към затворниците безсърдечно и нечовешко. Лентата е направена по спомени на Невенка Станоевич, една от малкото оцелели в балканския лагер на смъртта.

Невенка Станоевич е родена в село Сежеровци над Босанска Дубица. Когато войната започва, тя е на седем години, а семейството й има седем деца. Тримата най-малки оцеляват от войната. Невенка е свидетел как мъжете от нейното село са отведени на работа в Германия. Малко след това, втора група е отведена за разстрел в Дубичкото поле, където седем дни реката тече кървава. След това усташите се обръщат срещу жените и децата, товарят ги на каруци като добитък и ги закарват някъде.

Невенка, заедно с майка си и двамата си братя, е отведена в Ясеновац, където разделят майките от деца. По случайност Невенка оцелява. Тя все още си спомня ужасите живо, в снимки и истории за това как децата са хвърляни живи в пещта, но този, който хваща нея, не улучва вратата на пещта, разказва Невенка. По някаква случайност тя успява да се изтърколи встрани. Вдигната е от друг пазач, който я разпознава като дъщеря на бившия си колега. Той я спасява. Същият човек извежда Невенка заедно с нейната майка и двамата й братя от Ясеновац, откъдето са натоварени на влак и откарани към Дубрава в нещо като събирателен център, от който или не се излиза или затворниците се изпращат на работа в усташки семейства. В Дубрава, бивш земеделски имот, те са настанени в хамбари или на поляната. Майката маскира по-големия брат на Невенка като момиче, за да не го убият. „Ядяхме помия, докато бяхме там. Пиехме вода, докато не я спряха, а след това пиехме собствената си урина. Това е генодиц, нали?“, пита Невенка, разказвайки спомените си в предаването „Житейски истории“ по сръбската телевизия.

Единственият начин да се изкъпят е да направят малка дупка в телената оградата и да отидат до близката река. Най-малките пълзят ​​до близките храсти край потока, където скубят трева и корени, за да ядат. На онези, които не могат да станат, поради жестоките рани от мъченията, те донасят вода в ръцете си. В гъсталака край реката усташите често изнасилват затворници. Въпреки, че не става жертва на сексуално насилие, Невенка не веднъж е принудена да го гледа. През нощта затворниците копаят ями, в които на сутринта хвърлят умрелите от предишния ден.

Невенка успява да оцелее с майка си и братята си. Един ден ги извеждат от Дубрава и ги отвеждат в близкото село, където майката е принудена да работи без да може повече да вижда децата си. Невенка се заклева никога да се раздели с братята си. И оцеляват. След войната децата се прибират с майка си в родната им къща, от която са останали само голи стени. До края на войната тя губи единия си брат, който се разболява от тиф. По-късно семейството получава писмо от Германия - бащата е жив, в лагер.

Точният брой на жертвите в лагерите никога няма да бъде определен, а в следвоенния период, в името на някои „по-висши интереси“, има постоянен натиск за намаляване на броя на жертвите в лагерите на NDH до минимум. Д-р Сърболюб Живанович, патолог, ръководил на ексхумацията в Ясеновац през 1964 г., също свидетелства за това. По-надеждните данни предоставя Международната комисия за истината за Ясеновац, която твърди, че в лагера са загинали над 110 хиляди деца на възраст от бебета до 14 години.

Една от оцелелите в Ясеновац е и Йелена Радойчич, родена в село Ябланац, между Стара Градишка и Ясеновац. Тя, както и Невенка, е на седем години, когато войната започва. В семейството има четири деца. В началото на войната майката, както всички жени в селото, е принудително покръстена в католицизма. Малко след това бащата е отведен от усташите и никога повече не е видян. Майката и децата й са отведени в Ясеновац.

Те са постоянно гладни, пият фекалии вместо вода, а Йелена събира трохи от джобовете на майка си, за да задоволи глада си поне малко. Тя си спомня писъците на децата, когато са разделяни от майките си. И това е единственият звук, който може да се чуе. „Всичко отвъд това, беше тишина и тишина ... тишина и тишина ...“, спомня си Йелена.

В един момент в лагера се появяват жени, облечени в дрехите на сестрите от Червения кръст, които предлагат на майките да изведат децата от лагера и да ги спасят от сигурна смърт. Това е началото на мащабна хуманитарна акция за спасяване на предимно сръбски деца от лагера на НДХ, организирана от австрийка, омъжена за сърбин, с когото живее в Загреб, Диана Будисавлевич.

Според някои данни, в акцията на Диана са спасени около 12 000 сръбски деца. Сред тях са Йелена и двама от нейните братя, най-възрастният Живко, който по това време е на 9 години, и най-малкият Илия под две годишен. Когато поема децата, Диана прави много подробно досие и води точен дневник, за да може след войната в крайна сметка да събере оцелелите членове на семействата. Децата са транспортирани с коли за добитък до Загреб, където разделят Йелена и Живко от най-малкия им брат Илия. И тогава Йелена го вижда за последен път.

По-късно тя и Живко са отведени в имот на семейство усташи, където работят като слуги. Година по-късно майката, която е отведена от лагера на работа в Германия, е освободена да посети децата си. Йелена описва срещата като не особено щастлива, тъй като, както тя казва, в детското си сърце е много ядосана на майка си, че е позволила да ги отведат и да ги разделят. Днес 84-годишната Йелена говори за детството си като за време "без чувства, като права линия".

Всички тези житейски истории са пресъздадени във филма „Дара от Ясеновац“, които предизвика бурни коментари в Сърбия. 

Усташкият лагер Ясеновац е създаден по модела на лагерите в нацистка Германия на 21 август 1941 година. Той е най-мащабното място за изтезания и екзекуции, което някога е съществувало в Югославия. Страховитият лагер е трети по брой на жертвите си в цяла окупирана Европа в годините на войната (1941-45). Благодарение на своя садизъм и патологични престъпления, усташите успяват да надминат „подвизите“ дори своите господари от нацистка Германия.

Пред външния свят Ясеновац е представян като трудов лагер. Усташката пропаганда се опитва да убеди гражданите, че съоръжението е полезно място за труд и реформация.

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Европа