Те никога не станаха шампиони

Liverpool captain Steven Gerrard during the pre-season friendly football match between Liverpool and Olympiakos at Anfield Stadium in Liverpool, northwest England on August 3, 2013. The game is a testimonial match for Liverpool captain Steven Gerrard who recently signed a new two-year contract extension with Liverpool, the only club he has ever played for. AFP PHOTO/LINDSEY PARNABY

Времето върви, върви… А титлата е все така далече. Вероятно така си мислят феновете на „Ливърпул“ и днес – в седмицата, когато се навършиха 30 години от последното злато. Стадиони като „Анфийлд“ са раждали легенди. И една от най-ярките в цялата славна история на „Ливърпул“ попадна точно в кошмарните години, когато титлата беше мираж. Но Стивън Джерард съвсем не е сам в отбора на тези, които не станаха шампиони. Има цял тим от злато без…злато.

Стивън Джерард

Стигна се дори до идеята сегашният треньор на шотландския „Рейнджърс“ да бъде картотекиран в „Ливърпул“ за последните пет кръга, за да стане шампион на Висшата лига. Ръководството на „червените“ обаче отхвърли желанието на феновете. За Джерард стадион „Анфийлд“ винаги ще пее песни. Съдбата не поиска обаче да го види с титлата. През 2014-а негов грешен пас в дербито с „Челси“ лиши „Ливърпул“ от трофея. А ако „червените“ бяха спечелили, едва ли някой можеше да ги спре.

Марко Ройс

През 2012 година Марко Ройс се завърна в родния си тим „Борусия“ (Дортмунд). Под ръководството на Юрген Клоп отборът тъкмо бе триумфирал с титлата. Дори направи златен дубъл. Големият конкурент „Байерн“ бе унизен с 5:1 на финала. Ройс се завърна и… най-много е стигал до сребърните медали. А безспорно най-голямата му драма е контузията, която го извади от Мондиал 2014. Факт – германските национали развяваха фланелка с името му на стадион „Маракана“, но едва ли болката на Ройс много е намаляла. Вече на 30 години все по-кратко остава времето, в което един от най-силните немски футболисти имат шанс за титлата.

Хари Кейн

Неговият случай наподобява този на Ройс. Вече 10 години Кейн е собственост на „Тотнъм“. Капитан и голмайстор на „шпорите“, но все далече от титлата във Висшата лига. Предимството му е, че е само на 26 години. Но ако не направи трансфер е малко вероятно точно „Тотнъм“ да бъде мястото, на което Кейн ще триумфира.

Руди Фьолер

Лисица със сигурност е най-популярният в световен мащаб германец, който не е ставал шампион. Нито в Бундеслигата, нито в Серия А, нито във Франция. През 1987 година Фьолер напусна „Вердер“ като крал, а в следващия сезон „бременските музиканти“ триумфираха със златото. С „Рома“ големият голмайстор стигна до Купата на Италия. А с „Марсилия“ стана първият германец, ликувал в Шампионската лига в модерната й ера. Но титли – не.

Фернандо Торес

Почти 20 години Хлапето игра на най-високо ниво в едни от най-големите европейски отбори. „Атлетико“ (Мадрид), „Милан“, „Челси“ – тези тимове са ставали шампиони на своите страни в последното десетилетие, но не и когато Торес е водил атаката. Сега вероятно „Ливърпул“ ще влезе в тяхната компания.

Пиер Литбарски

И „Лити“ наскоро навърши 60 години подобно на Фьолер. Най-големият успех на двамата е титлата на Германия от Мондиал 1990. Два пъти фамозния Литбарски завърши на второ място със своя „Кьолн“. След кого? Въпросът е риторичен – разбира се след … баварския колос „Байерн“.

Джейми Карагър

Защитникът има статус на герой в „Ливърпул“ почти подобно на Джерард. В интернет допитване Карагър бе избран за най-добрия защитник в отбора за всички времена. Впечатляващите 17 сезона с червения екип обаче така и не стигнаха да прегърне трофея.

Андреас Кьопке

Европейският шампион от 1996 година сега е треньор на вратарите в Бундестима. В Германия големият вратар основно се бореше да не изпадне с „Нюрнберг“ и „Айнтрахт“. В три сезона Кьопке дори трябваше да играе във втора Бундеслига. Във Франция стражът се подвизава с Йордан Лечков в „Олимпик“ (Марсилия) в труден и неуспешен за еврошампиона период.

Даниеле де Роси

Каквото са Джерард и Карагър за „Ливърпул“, същото е Де Роси за „Рома“. Халфът игра за „вълците“ между 2002 и 2019 година, а за последно отборът бе шампион през 2001-а. Тогава Де Роси беше юноша на „Рома“. Все пак той имаше честта и привилегията да е част от шампионския тим на Италия на Мондиал 2006.

Томас Хеслер

Заедно с Литбарски гениалният халф оформяше страховитата халфова линия на „Кьолн“ през 80-те години. Въпреки че отиде в Италия и игра и за „Ювентус“, и за „Рома“, той пак не успя да стигне до злато. Но „за утеха“ магическия Хеслер триумфира със световната титла с Германия на Мондиал 1990.

Юри Джоркаеф

Още един световен първенец без титла в клубен тим. През 1998 година редом със Зинедин Зидан той беше острие в чудовищната атака на Франция на мондиала и герой на цялата нация. Но нито с „Монако“, нито по-късно с „Интер“ и „Кайзерслаутерн“ той не успя да се позлати. Съдба!

Коментари

Задължително поле