Въодушевената тълпа аплодира премахването на бронзовия паметник на генерала на Конфедерацията, издигнат преди повече от 130 години в Ричмънд

В продължение на 131 години тя се извисяваше над Ричмънд, Вирджиния, някога столица на американските собственици на роби в южните щати, и изпращаше смразяващо съобщение за устойчивостта на бялото превъзходство към поколенията, които минаха под нея.

Но преди седмица, в 8.55 ч., гигантската статуя на генерала на Конфедерацията Робърт Ли и нейния гранитен пиедестал, сега изцяло покрит с графити на Black Lives Matter, тя беше вдигната от екип на работници и спусната на земята сред възгласи, песни и викове от гледащата тълпа.

Никой не вярваше, че с премахването на бронзовия паметник, макар и един от най-големите за Конфедерацията, ще оправи системния расизъм за една нощ. Но в момента имаше въодушевление след десетилетие на кампания, подсилена от миналогодишните протести за расова справедливост, последвани полицейското убийство на Джордж Флойд в далечния Минеаполис.

„Това е прекрасен ден за демокрацията“, казва 47 годишния мъж, Риг, с татуирана монохромна версия на „Звезди и ивици“ с думите Black Lives Matter (Черните животи имат значение) и вдигнат юмрук до нея.

„Време е да бъдем честни за историята си. Германия няма статуи на Хитлер или Ромел. Те си научиха урока и ние трябва да си научим урока и е време да ликвидираме превъзходството на белите в тази страна".

Ли е най-известният генерал на Юга в гражданската война 1861-65 г., която завършва с победата на Съюза, воден от президента Ейбрахам Линкълн. Но десетилетия след конфликта стотици конфедеративни статуи бяха издигнати в широкото потвърждение на бялата сила, често в градовете с най-голямо афроамериканско население.

Високата 21 фута конна статуя на Лий е направена във Франция от скулптора Мариус-Жан-Антонин Мерсие и се счита за „шедьовър“, според номинацията й в Националния регистър на историческите места, където е вписана от 2007 г.

Когато статуята пристига през 1890 г., около 10 000 виржинци с каруци са преместили нейните части на повече от една миля до авеню Монумент, където, за разлика от тогава, бързото й сваляне в сряда се предаваше на живо чрез акаунтите във Facebook и Twitter на губернатора на Вирджиния Ралф Нортъм.

Повече от век статуята непрекъснато напомняше на жителите на Ричмънд за робството на чернокожите. Преди четири години Мич Ландрие, тогава кмет на Ню Орлиънс, където през 2017 г. бе премахната друга статуя на Ли, се чудеше какво е било за афроамериканските родители да обяснят на своята дъщеря защо Лий стои на върха на града им. „Можеш ли да погледнеш в очите на това младо момиче и да я убедиш, че Робърт Ли е там, за да я насърчи? Смятате ли, че тя ще се чувства вдъхновена и обнадеждена от тази история?“, попита той.

Активисти за граждански права отдавна призоваха статуята на Лий в Ричмънд да бъде премахната, но се натъкваха на съпротивата на представителите на градските и щатските власти. Но след като смъртта на Флойд предизвика национално въстание по време на президентството на Доналд Тръмп, районът около статуята се превърна в център за протести и на случайни сблъсъци с полицията.

Пиедесталът на Лий беше покриван непрекъснато с цветни графити, като много от посланията осъждаха полицията и изискваха прекратяването на системния расизъм и неравенство.

Три други огромни статуи на Конфедерацията на авеню Монумент бяха премахнати миналото лято и Нортъм нареди Ли да бъде сполетян от същата съдба, след болката, която изпитваше цялата страна заради смъртта на Флойд. Плановете му бяха обвързани в съдебни спорове, докато върховният съд на Вирджиния не разчисти пътя миналата седмица.

Рано в сряда сутринта щата докара екипа по демонтажа, заобиколен от силно полицейско присъствие, за да се върже статуята към крана. Полицейските служители затвориха улиците за движение около статуята с тежко оборудване и бариери за контрол на тълпата, за да се държат хората далеч.

Малко преди 9 часа сутринта, един работник, който завърза колани около конната статуя на Ли, вдигна ръка във въздуха и отброи: „Три, две, едно!“. Чуха се развълнуваните виковете от стотици хора, които гледаха, без почти никакви следи от контрапротести. Някои скандираха „Чии са тези улици? Наши са!” и изпяха: „Хей, хей, сбогом!“

Ариана Когил, афроамериканка, която живее в Ричмънд от 6 години, записа сцената на телефона си. „Винаги е било много трудно да се видят символите, прославящи хората, които докараха моите предци, тук във вериги. И е тежко да се види, че все още има хора които ги защитават. Например, кой ти плаща?!", каза тя.

24-годишната Когил добави: „Това е голям момент за нас като страна, и се надявам тя да не се избели. Надявам се многото активисти, включително чернокожите, които работиха толкова усилено, за да свалят това, ще получат своите цветя в края на деня".

Гоъд Гетсби, живеещ наблизо и е бил арестуван и обгазен на протести тук, каза: „Тази статуя, е създадена, за да привлече защитниците на надмощието на белите. Тя представя, че потомците на собствениците на плантации все още са тези, които са на власт. С това, че я премахват, този квартал ще бъде по-безопасен, и нашият свят ще бъде по-безопасен".

35-годишният готвач Гетсби е видял как са премахнати предишните паметници на Конфедерацията „така че да видиш как последният бос на този район пада долу е хубаво“, добави той.

Имаше и забележки за предпазливост в страната, където само преди 8 месеца привърженик на Тръмп внесе знамето на Конфедерацията в Капитолия на САЩ във Вашингтон по време на смъртоносното въстание.
Ръсел Тий, на 38 г., е бял, но носи флага на Black Lives Matter и тениска с надпис „Расизмът не е патриотизъм“, и предупреди: „Това беше физически паметник, но умственият паметник на бялото превъзходство остава. Трябва да го премахнем от нашите училища, като преподаваме истинската история".

Чернокожият 23-годишен мъж, на име Абито, за получи по-добър поглед, беше седнал на покрива на колата си до млада жена и нейното куче. Абито каза: „Справянето с расистките глупости, през които съм минал през целия си живот, е голям обрат. Колкото и да одобряваме падането на статуята, ние ще се уверим, че с всеки ден ще получаваме справедливост. Ние имаме силата и това няма да се промени. В крайна сметка заслужихме това, но заслужаваме повече".

48-годишният Стю Смит, също е афроамериканец, и призова този символичен жест да се държи в перспектива. „Освен този глупав паметник ние имаме много повече проблеми. Какво ще се случи, след като го свалят? Нищо няма да се промени. Но либералите харесват малките си трофеи. Това би трябвало да се случи отдавна при много демократични губернатори и кметове. Но сега е без значение за мен, но се радвам, че всички имат един хубав ден", каза той.

Макар че, в момента, в който статуята беше вдигната от пиедестала, Смит не можеше да не възкликне: „Уау!“.

Работниците срязаха торса на Лий и го натовариха на камион. Частите на статуята ще бъдат транспортирани до склад на щата, докато не се вземе решение за нейното крайно местоположение. Пиедесталът ще остане засега, въпреки че се очаква работниците да премахнат декоративните плочи и да извадят капсула от него в четвъртък.

Десетки паметници на Конфедерацията намаляха след смъртта на Флойд, но Кевин Левин, историк на гражданската война от Бостън и автор на книгата „В търсене на черни конфедерати“, каза: „Премахването на паметника на Робърт Ли в Ричмънд е най-значимият паметник на Конфедерацията досега, и предвид неговия размер, местоположението му в бившата столица на Конфедерацията и значението на Ли за наратива на изгубената кауза. А напрежението около премахването на тези паметници през последните няколко години е напомняне, че те са посветени преди около 100 години на културата на Джим Кроу и на легализираната сегрегация. Въпреки че, митът за „Изгубената кауза“ все още има много подкрепа в определени среди, той вече не обединява белите американци, политически както преди”.

Една статуя на афроамериканския тенис герой и на родения в Ричмънд Артър Аш, беше издигната през 1996 г., и все още стои на авеню Монумент. Но какво трябва да стане с Лий сега? Риг изказа своето мнение: „Да се взриви! Могат да го качат на pay-per-view и аз определено бих платил, за да видя това. Издухан в небето!”.

(Превод за "Труд" - Павел Павлов)