Арестуваха бившия президент на Бразилия Мишел Темер за корупция

САЩ с нови шест ядрени бомбардировача в Европа Дни след като Русия обяви разполагането на сили в Крим

75-годишна швейцарка уби с нож 7-годишен ученик на улицата посред бял ден

Броят на загиналите при потъването на ферибот в Ирак достигна близо 80 души

„Зелените“ пробутват старо проучване Поредната фалшива новина от „еколозите”

Титаничен сблъсък между Ралица и Чилева за оставане в Hell’s Kitchen Оспорвана вечерна резервация, съмнения за саботаж и изненадващи похвали ни очакват в Кухнята на Ада тази вечер

Корнелия проби енергийния щит на Цветанов (обзор) Псалм 91 е разковничето на защитата

Вижте акцентите в броя на вестник „Труд“ в петък, 22 март 2019

Добър въпрос, уважаеми господин премиер

ЕС даде отсрочка за Брекзит до 22 май

Спор за наследство в основата на двойното убийство в Атина

Депутатът Емил Димитров: Държавата няма да строи данъчни складове

Доналд Тръмп: САЩ трябва напълно да признаят суверенитета на Израел над Голанските възвишения

Тръмп обръща НАТО срещу Китай

Пробив на крайнодесните в Холандия Марк Рюте загуби мнозинството си в Сената

Тодор Панов: Разбойническите инстинкти на българските партийни водители Хората, които съставляват щабовете на политическите партии, в болшинството случаи са хора без чест, без съвест, без нравствени принципи

След османското иго и руската окупация

Наследихме корупцията от турците и братушките

Корупцията свива гнездо в млада България веднага след Освобождението през 1878 г. Причината е, че нашата администрация е наследник на турската от игото и руската от временната окупация. Двете са прочути със своята продажност.

Революционерите по време на робството са спасявани от въжето не толкова от протестите на Великите сили, колкото от някой и друг грош, стоплил ръката на турски чиновник. По-късно русите направо си казвали как искат подкупа – в пари или като подарък.

Тодор Бурмов е първият министър-председател на България. Бил е член на Държавния съвет, депутатствал е в едно велико и две обикновени народни събрания. За заслугите си получава от император Александър II брилянтен пръстен.

Бурмов обаче вдига къща и моли руското консулство да го смени с парични знаци. Премиерът взема 400 книжни рубли, като задържа и пръстена, който отделно изтъргува за 67 английски лири. „Това е съвършено нечувана мръсотия и безчестие!“, възмущава се очевидецът Константин Иречек.

В ония ранни години Григор Начович е забъркан в банкова далавера. Тодор Икономов се облизва като експерт по шосетата. Джобът на Димитър Греков натежава от чужда фабрика за спирт в Княжево. Константин Стоилов печели покрай акциите на Русчушко-Варненската железница.

По-късно той е водач на Народната партия, известна като партия на милионерите. В нейните редици тежко стъпват Иван Ев. Гешов, Теодор Теодоров, Георги Губиделников, Димитър Яблански, Атанас Буров. Легендарният народняк е вдъхновител на поета:

Ех, да бях богато чедо,
Буров да ми беше дедо,
„Дубъл екстра“ щях да пуша,
мъката си щях да туша.

Тодор Панов (1885–1945) е сред пионерите на нашата народопсихология. Автор с ярко перо, той първи прониква в задкулисието на партийната система. Откъсът, който поместваме, е писан през 1914 г. За едно столетие нищо не се е променило!

 

Дойде ли на власт, всяка партия веднага изменя своята тактика: от прежното й угодничество и любезност към масите не остава и помен

„Партийни шефове на опашката за власт“ от Илия Бешков

Днес болшинството от партийните шефове у нас и, ако можем така да се изразим, „главният щаб на партията“, са хора, които мечтаят само за власт и постоянно само за власт; обикновеният сюжет на техните сънища е министерско кресло, цилиндър, автомобил, министерски вагон и за всички тия тъй много желани неща те са готови да продадат и на дявола своята чест, душата си и всичко каквото биха им поискали… Ако коварният Мефистофел пожелаеше да съблазни, както някога старика Фауста, кой да е водител на партия у нас, като му обещае да го направи министър, с едно условие обаче, да изколи цяла България, ние сме уверени, че той без колебание би се съгласил на това… Па и какво от това, че България щяла да изчезне, щом той ще стане министър? Помислете си – министър!

И стремят се тъй страстно към министерското кресло не за да реформират страната, не за да подобрят условията на народния живот, не и за да прокарат всичките свои програмни обещания, за които не рядко публично са говорили – всичко това и да се изпълни някога, става между другото – а поради непреодолимото желание да разбогатеят, да ограбят гдето и колкото може, да удовлетворят своите лични амбиции и, ползвайки се от своята власт, да преследват явно и тайно своите политически противници.

Че нашите твърдения за разбойническите склонности на всички партийни щабове в България са верни, това е явно и от факта, че няма в страната ни нито един беден министър. Не е ли чудно това, че всеки един министър, след като министерства година-две, за което време максимално може да получи 25–30 хиляди лева заплата, от които и трябва да живее, може да стане човек със стотини хиляди състояние! От где могат да се вземат тия богатства? Нима от чисти източници?

Широкото и безогледно проявление на разбойническите инстинкти на българските партийни водители, впрочем, има в основата си и друго едно условие, което се корени вън от тяхната воля. България е крайно демократична страна и демократичността й е пропита в плътта и кръвта на народа й. Тая демократичност, според нас, ще си остане и завинаги една от основните черти на националния характер, а при известно разумно направление тя ще стане най-могъщият стимул за нашето културно развитие, стига само да не бъде преобърната в демагогичност, към което се стремят съвременните наши партии, както леви, така и десни.

Управляващите фактори, обаче, като не разбират тая изключителна особеност на българския национален характер (особеност, която няма прецедент в Европа), а най-вече като се ръководят точно от еволюцията на политическия строй в другите страни, поискаха да създадат у нас от цървуланковците аристокрация, един вид балансиращ елемент на крайно демократичните народни маси. И допуснаха се в тоя смисъл глупави грешки, които сега, уви, не могат да се поправят. Тласкаха се хората към явни кражби и мошеничества, само и само да забогатеят, защото знаеха, че чрез това те могат да бъдат обърнати на раболепно предани оръдия на политическите партии и системи, които са им дали възможност да забогатеят и че влязат ли веднъж, те трудно ще могат да се откъснат от тях, защото рискуват всеки момент да бъдат разкрити всичките им явни мошеничества.

Хората, които съставляват главните щабове на българските политически партии, в болшинството случаи са хора без чест, без съвест, без нравствени принципи. Те са готови винаги да пълзят пред силните и надменно да презират ония, които са слаби и имат нужда от тяхната помощ. Доколко казаното тук за нашите политически деятели е вярно се вижда от обстоятелството, че в продължение на 40 години свободно политическо съществуване не е имало в страната нито един деятел, който да е бил абсолютно признаван, въпреки своите достойнства и недостатъци, както от противниците си, така и от целия народ. Този факт е крайно знаменателен: страната е не само без абсолютни, а даже и без относителни авторитети.

Главният щаб на всяка партия обикновено събира около себе си хора „по-надеждни“, които биха могли да бъдат отпор, здраво ядро на партията и дойде ли тя на власт, стараят се да ги корумпират, да им дадат възможност да позабогатеят, та да могат по такъв начин по-силно да ги привържат към нея и нейните съдбини. А когато партията е в опозиция, този елемент е единственият борец за партийните интереси. Ще ги видите обикновено тия хора събрани в големите кафенета в София, облечени повече или по-малко прилично, да водят от сутрин до вечер безкрайни словесни спорове и препирни, които някога се превръщат и в същински ругателства.

А освен тези постоянни елементи, във всяка партия има още и твърде многочислен непостоянен елемент, който на широка вълна се прелива от партиите, които напускат властта, в ония, които идат. Обикновено това е публика, която е нужна само за изборите и вън от изборната процедура всяка партия дълбоко презира тия хора и се старае да се избави от тях с незначителни подаяния. Самата тая публика също знае как партията гледа на нея и затова се стреми преди изборите да откъсне както може и каквото може. Тя е съставена от най-разнообразни елементи – чиновници, търговци, предприемачи, учители и въобще хора, които чакат, за да се нахранят на държавната софра и които, бидейки бедни, не си позволяват разкоша да имат определени политически убеждения, или по-право, да принадлежат само към една партия. Партиите си те менят тъй често и с такава спокойна съвест, както…

Тоя клас от хора кой знае защо в България наричат интелигенция. Навярно забравя се, че свидетелството за свършване гимназия или университет не са патент за интелигентност; даже напротив, особено в наше време тези два фактора – свидетелство и интелигентност – в грамадното болшинство случаи са тъкмо противоположни и враждебни един на други. Съвременното училище се грижи да даде на своите питомници всичко друго, само не и интелигентност.

Когато са в опозиция, нашите политически партии прибягват до всички позволени и непозволени средства, за да измамят народа и да интригуват срещу враждебната тям властваща партия. Чрез своя партиен печат те обикновено правят най-тъмни намеци, разпространяват най-невероятни слухове и насочват борбата си срещу онова, от което в даден момент обществото е недоволно; с една дума, либералничат, демагогстват, угодничат най-подло пред инстинктите на тълпата, като за тая цел отиват до там, че разрушават такива народни авторитети и принципи, посегателството над които в края на краищата неминуемо води страната към крах. Но за това опозиционните български партии твърде малко се грижат: тям е нужна минута евтина популярност и постигат я; след това, ако ще и потоп да стане.

Често пъти няколко опозиционни партии, макар съвсем враждебни една на друга поради своите програмни стремления, се съюзяват за съвместна борба с властващата партия. Такива съюзи, обаче, траят твърде малко: дойде ли време да се дели подхвърленият им кокал, избухват пак между тях непримиримата борба, взаимните обвинения, клеветите, обидите, виковете за измяна.

Дойде ли на власт, всяка партия веднага изменя своята тактика: от прежното й угодничество и любезност към масите не остава и помен, всичкият й либерализъм веднага се изпарява и всекиму достъпните по-преди министри сега не искат никого и да знаят. А особено характерна е физиономията на българския министър, когато партията му е на власт: това е обикновено господин без никакви нравствени принципи, отявлен интригант и партизанин до мозъка на костите си, който владее много добре изкуството и да пълзи, и да се надува като вол, според мястото и времето.

Коментирайте от Фейсбук

Коментари (8)

  1. Както иречек казва за интелигенцията – екскременти. Както по онова време, така и по тошово, така и сега…
    Само отрепките ривът по изтрепаните от народния съд преcтъпници.

  2. Както иречек казва за интелигенцията – екскременти. Както по онова време, така и по тошово, така и сега…
    Само отрепките рdивът по изтрепаните от народния съд преcтъпници.

  3. Всички са маскари ,крещи защитникът на
    днешните крадци, слугата на мафиотите на
    БКП г-н,др. Росен Тахов!.Така е било и така ще
    бъде. Разбойничеството е в кръвта на българина
    е основната мисъл на тази статия. Не това не е
    сатирата на Алеко за Бай Ганю. Това е вечната теорията на руските фашисти за същноста на
    управляващите България до преврата 1944 год.
    За да докаже разбойническия нрав на българите
    и защити комунистите, ограбили България през
    първите 20 години на прехода Тахов несполучливи
    използва откъс от труда на народопсихолога
    Тодор Панов. Явно, откъсът не доказва неговите
    цели.затова пише въведение. В откъсът не се
    споменават никакви имена на разбойници. Това
    са ноблюдения за недъзите в политическия живот в България до 1914 год. Недъзи , нормални за
    всички народи тръгнали по пътя на демокрацията .
    Нашият народопсихолог не вижда недъзите да продължават във веки веков. Причината в неудачната политика, той вижда демочкратичната
    съшност на българина. Българинът все още не изисква отговорност от управляващите. Неговата
    надежда е , че демократичността няма да се превърне в догматичност и недъзите в политиката
    ни ще изчезнат.Това противоречи на въведението
    на автора на статията . Той търси разбойници и
    намра само един , Тодор Брумов. Източникът му
    е Иречек. Иречек е драскал толкоз много глупости
    и клевети за българите и а приемам отношението
    на бай Ганю към него. Престъплението на Брумов
    е че взел пари от руското посолство без да върне някакъв пръстен . Тава е чист подкуп на руснаците
    но евреина Иречек, стещу ръжена не рита,,Те
    руснаците с наши пари подкупиха дори и стареца
    Драган Цанков и създадоха пляда предатели
    основа на днешните русофили . Що се споменава
    за другите лица ,няма данни за нарушение на
    закони. Въведението по нищо не се различава
    от това което учихме по времето на соца Цялата ни история преди 9.9.1944. Управляващите в България са разбойници, народни изeдници и
    какви ли не изроди! Съветската армия ни е
    оттърваха от тези злодии и ни започнахме нова
    ера. Ерата на руския фашизъм..
    Съдбата ни, благодарение на тъй наречените
    революционни сили от тесни и широки социалисти,
    земеделци, анархисти, комунисти и военни
    патриотари от звено , превърнаха демократичността на българина в догматичност
    и престъпниците никога няма да бъдът наказани!!!!!

    1. Много си се РАЗПЕНИЛ !
      Сигурно е от лубрикантите дето ползваш когато обслужваш УСТНО тези дето ти плащат …

  4. Aлеко , на такъв като мен , никой не се наема да
    плаща ! Но ти не си Алеко . Ти си Данко
    Хаирсъзина. Хаирът си го натрупал през годините
    на хаоса като мутра . Трепериш само от
    споменаването за наказание на престъпниците.
    Явно кражбите ти са били очевадни и все още
    трепериш ! От Хаирсъзин си станал Треперко
    паша….

    1. Бе, че си доказана отрепка – прав си, но виж, даже за цветанов проявяват интерес. … така че и за теб има надежда, че може някой ден те огрее слънцето и да ти платят.
      Дерзай… и си взимай хапчетата.

  5. А бре, горните , вие граматика без кавички, точки и запетаи ли учихте?!

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.