Бившият собственик на "Левски" Томас Лафчис бе гост в клубния подкаст "Гласът на Левски". Той коментира сегашното състояние на тима, но и си спомни някои любопитни моменти от миналото му. 

"Важното е отборът да има постоянство. Tо се изгражда с време. Затова е необходимо търпение от страна на феновете. Те са свикнали отборът да побеждава, да е първи, да се бори за титла. Някой ще каже: “Ама все в последните години не успяваме”. 

Mного е важно да се даде време на спортно-техническия екип, на базата на това, което виждат като развитие на отбора, да могат да работят спокойно. Никой няма да спечели от това да се вика по време на мачовете “Оставка” и не знам какво… Какво ще се случи с една оставка - нищо. Това са млади специалисти, да им се даде възможност да работят спокойно”, заяви Лафчис.

"Грешка беше навремето бутането на централната трибуна на стадиона ни. Не бяхме готови. Иначе - да, много е по-модерна от предишната. Няма да забравя, че през 1999 г. фирма ни даваше милион и 600 хиляди марки, за да се покрие целият стадион. А на нас сега ще ни искат поне 5 милиона евро за козирка. 

Сега се говори за собствеността на съоръжението...Много се смях, когато чух две млади момчета от Столична община как се гънеха и се чудеха: "Ама щяло да бъде много сложно..." Хора, какво има да се чудите? Това е стадион, който е изграден от фенове на Левски и винаги ще остане наш стадион. И вие трябва максимално бързо да направите една концесия за 30 години. Никой няма да си вземе стадиона и да си го носи у тях. Ще остане за поколенията, това е техният дом, стадионът на великия "Левски", заяви Лафчис.
"Изградихме отбор, който е много над другите. Тези резултати, които записахме тогава над преки конкуренти - 7:1, 8:0, 6:1, са показателни. Някои казваха "Ама вие със съдии..." Ама за какво са ми съдии на мен? Та ние ги разгромяваме с по 7-8 гола...
Недопустимо е това, което се случи 1998 г. Треньор ни беше Вячеслав Грозни. И то - след като бихме Локомотив Витебск с 8:1 и изключителния мач срещу ЦСКА (2:0), когато трябваше да ги бием с поне още 10 гола. Няма да забравя тези 35 000 души левскари, които 2 часа не искаха да си тръгват от стадиона.

Ние така не сме ги мачкали и когато отидоха на 7:2. Но ме предадоха близки хора. Поне аз го приех като предателство. За съжаление Грозни беше при нас само 6 месеца. Взехме го от Спартак Москва. Лично Олег Румянцев ни го препоръча, тъкмо бяха били Аякс. Април месец се срещнахме в Москва.

На другия ден, на връщане, на летището ме чака Андрей Желязков ( бел.ред - главен мениджър на клуба по онова време). Вика ми: "Не ни трябва този човек. Той е пияница." - "Ама как пияница? Та той дори бира не пие.". "Ами ей така, аз съм го проучил, пияница е!", отвърна Жужо.
Имах спорове и с него, и с треньора Мишо Вълчев. Но аз държах изключително много на Грозни. И той доказа, че съм бил прав, въпреки че имаше изключително саботиране от страна на спортно-техническото ръководство. На всяко ниво. Дотолкова, че не бяха издали и визи за лагера в Германия. Тогава ни помогна Радко Влайков - шеф на кабинета на външния министър Надежда Михайлова. И други мръсни игри имаше на тези хора, само и само да махнат Грозни...", спомни си Лафчис времето, в което бе начело на клуба.