Работодателят на обвинения 20-годишен хакер: Не смятам, че е замесен в кибератаката срещу НАП

Експерт по киберсигурност: Хакерските атаки тепърва ще стават по-сериозни

Съученик на задържания за кибератака срещу НАП: Мисля, че е набеден от някого

Топло и слънчево време днес

Майкрософт обяви, че е засякла над 740 опита за кибератаки през миналата година

Алпинистът Атанас Скатов покори деветия си осемхилядник

Спират движението в двете посоки на магистрала „Струма“ в района на с. Зелендол 

ВСС започва номинациите за избор на нов главен прокурор

Един загинал и 37 ранени при пожар в анимационно студио в Япония

Депутатите решават кога и при какви условия ще заработи ТОЛ системата

Детето, премазано от огромна гума, е стабилизирано след операция

Финансовите министри от Г-7 се обявиха за спешни действия срещу готвената от Фейсбук криптовалута

САЩ блокира участието на Турция в програмата за самолети F-35

Честваме 182 години от рождението на Васил Левски

На 18 юли 2019 да почерпят

Тони Уот, новият шотландски нападател на „червените“, ексклузивно пред „Труд“: В интернет видях – феновете на ЦСКА са лудост

ЦСКА направи мащабна лятна селекция. Едно от първите попълнения е шотландец на име Тони Уот. Шампион със „Селтик“, минал през „Чарлтън“, „Кардиф“, „Блекбърн“, „Стандард“ (Лиеж) и „Лиерс“.

Звездният му миг е победен гол срещу „Барселона“ в Шампионската лига. В последния сезон Уот игра за шотландския „Сейнт Джонстън“ и бе реализатор №1 на тима. Нападателят се съгласи да даде ексклузивно интервю за „Труд“.

– Как решихте да поемете това приключение и да подпишеш с ЦСКА?
– Мениджърът ми се обади преди няколко седмици. Каза ми да разгледам какъв клуб е ЦСКА и дали бих приел да играя там. Аз съм шотландско момче, но не ми е чуждо да заиграя в чужбина. Освен това аз знаех името ЦСКА и се вдъхнових от идеята да дойда тук.
– Какво знаехте за ЦСКА преди да дойде офертата?
– Знаех, че e клуб от калибъра на руските „Спартак“ (Москва) и ЦСКА (Москва). Може би не съм могъл да кажа кой знае колко подробности по въпроса. Но със сигурност знаех, че ЦСКА е топ отбор.
– Кои са най-големите футболисти, които са играли в ЦСКА и вие ги знаете?
– Разбира се, Христо Стоичков. След него е Бербатов. Когато бях млад, много често го гледах по телевизията. Първо беше в „Тотнъм”, а след това отиде в „Манчестър Юнайтед” и стана световна звезда. Също знам, че Стилиян Петров е започнал в ЦСКА. Аз съм привърженик на „Селтик” и Стан беше от хората, на които най-много се възхищавах. Той е българинът, когото познавам най-добре досега. Също и Бербатов. По-малко спомени имам от Стоичков, който игра малко преди тях. Бях твърде млад, за да помня с подробности неговите мачове.
– Какво беше първото нещо, което прочетохте в интернет за ЦСКА?
– За феновете. Разглеждах в Ю Тюб. Играехме с приятели на плейстейшън. Един ми каза да вляза във видеоканала и да погледна. Това, което видях, беше абсолютна емоция, направо лудост.
– Какви са първите ви впечатление от София, а и от България? Разбира се въпросът е към човек, който все още е прекарал малко време тук.
– София е много красива. Вече видях стадиона, където ще играем мачове. Повечето ми впечатления са от Тетевен, където планината наистина е божествена. Има много слънце, има река. Всичко е красиво.
– Може ли да го сравните с прочутите „високи земи” в Шотландия?
– Всички по света говорят колко красиви са нашите „високи земи”, но тук в Тетевен е по-красиво.
– Подписването на договора с ЦСКА съвпадна с вашата сватба. Може ли 2019-а да е най-щастливата ви година?
– Надявам се да е така. Когато като юноша подписах със „Селтик”, бях изключително горд. Това е моят отбор. Сега идва ред на международно предизвикателство. Всичко се развива много бързо. Ожених се. Изкарах най-добрия си сезон преди това. Играх най-добре в цялата си кариера досега. В момента съм амбициран да съм още с поне 20 процента по-силен и да вкарам повече голове за новия ми тим. И да се борим за първото място, разбира се.
– Какво мисли съпругата ви за ЦСКА и България?
– И тя е много вдъхновена от новото начало. Нейното семейство е от Италия. Вече й изпратих доста снимки и тя ги хареса. Няма търпение да дойде и да види на живо България.
– Много британци идват на почивка у нас. Вие или съпругата ви били ли сте в България преди?
– Много съм слушал за Слънчен бряг, но никога не съм го виждал. В Източна Европа досега бях ходил единствено в Русия. Не съм обикалял останалите страни.
– Коя е любимата ви позиция на терена?
– Аз съм нападател, но не съм типичната деветка. Обичам да се боря и да печеля топката. Обичам да правя комбинации с партньорите ми в атаката. Като цяло мога да играя на различните постове в нападение.
– С кого от световните звезди бихте се сравнили като позиция?
– Трудно е да правиш сравнения. Няма как когато си малко момче обаче да не си избираш идол и да не искаш да приличаш на него. Разбира се, че аз съм си избирал Роналдо, Меси, Неймар … Естествено, аз съм много далече от тях. Обичам да гледам как играят и да се уча от това. Не мога да се сравнявам с тях. Винаги се стремя да следя внимателно футболистите на моята позиция, за да мога да се подобря.
– Започнал сте кариерата си в „Еърдри Юнайтед”. Що за клуб е това?
– Моят дом е точно до Еърдри. Започнах да играя футбол на улицата. И така беше, докато бях станах на 15.
– До 15 години на улицата?
– Да, така беше. Тогава ме взеха в „Еърдри Юнайтед”. Започнах да тренирам.
– И мечтата се сбъдна – отидохте в „Селтик”.
– Сбъдна се. Бях на 17 години. Точно ги бях навършил. Винаги съм мечтал да облека зелено-бялата фланелка и да я нося гордо, както например феновете на ЦСКА носят червената. Случи се. Аз обичам да си изпълнявам мечтите. „Селтик” беше една от тях.
– Вярно ли е имало възможност да заиграете и в „Ливърпул”?
– Бях там на проби. Много отбори от Висшата лига искаха да ме пробват. Но тогава „Селтик” беше голямата ми мечта.
– Кой беше треньор на „Ливърпул” по това време?
– Може би Кени Далглиш. Не съм тренирал с първия отбор, а само с младежите.
– А вярно ли е, че сте бил на проби и в големия враг „Рейнджърс”?
– Само за един ден.
– Как така само за един?
– Да, беше след пробния ми период в „Селтик”. И вече живеех с усещането, че ще ме вземат.
– Как се почувствахте със синята фланелка на „Рейнджърс”?
– Не съм я носил. Когато отидох на проби в „Селтик”, ми дадоха пълна екипировка. Клубът беше много по-професионален от „Рейнджърс”. Там ми казаха конкретно: „Вземи това, вземи онова.” А в „Рейнджърс“ беше една синя фланелка „Умбро”, но на нея нямаше дори емблемата на клуба. Нищо нямаше като инициали. Но тогава бях много млад и единствената ми мечта беше да играя професионален футбол. Това е.
– Представете си история. Ако от „Рейнджърс” ви бяха харесали и ви бяха предложили подпис, какво щеше да се случи?
– Трудно е да отговоря. Аз съм фен на „Селтик” и щом моят отбор се обърна с лице към, друга опция за Тони Уот нямаше. Е, ако нямах това предложение и „Рейнджърс” ме бе поискал, може би щеше да е друго.
– Бихте ли разказали от първа ръка на българските фенове какво е „Олд Фърм”, голямото дерби между „Селтик” и „Рейнджърс”?
– Да си представят ЦСКА – „Левски”.
– Но кажете за вашето дерби. Ние нашето го знаем.
– Играх само веднъж. Три минути бях на терена. Дори не пипнах топката.
– На „Айброкс” или на „Селтик Парк”?
– На „Селтик Парк”. Гледах трибуните. Беше изумително, а аз бях долу на терена. Още една мечта ми се сбъдна. Казах ви вече, че обичам да ги отмятам. Първата беше да играя за „Селтик”, втората да играя в „Олд Фърм”. Всяка седмица си набелязвам какво ново да отметна.
– Значи сега чакате дербито с „Левски”?
– Точно така. Това ще е поредната отметната мечта. После да отметна титлата на България, също и Купата на България.
– Вече говорихме за Стилиян Петров, който е една от големите звезди на българския футбол. Познавате ли го лично?
– Не, но веднъж успя да го помоля за една снимка. Беше на един благотворителен мач на „Селтик”. Мисля, че беше в чест на Крис Бойд. Видях, че Петров е там и веднага го „хванах”. Тогава бях още малко момче. За мен той е велика звезда. Не го помня толкова добре от „Селтик”. Повечето ми впечатления са от времето, когато беше в „Астън Вила”. Винаги е бил великолепен футболист. Играеше страхотно. Оказа се, че освен това е и много смел човек. Пребори успешно битката с рака. Истинско вдъхновение за всички, които обичат футбола. Не само голям играч, но и голям човек.
– Има ли шанс феновете на „Селтик” да го забравят?
– Никога! „Селтик” спечели добри пари от трансфера му. А и спечели репутация, че е дал на Висшата лига голям футболист. Тръгна си като легенда и ще остане такава.
– Кой е вашият идол от „Селтик”?
– Хенрик Ларсон. Завинаги! В България вие имате Христо Стоичков. За Шотландия това е Ларсон. Да, той е швед. Но попитате ли фен на „Селтик” кой е неговият футболен бог, почти всеки ще ви отговори – Ларсон!
– Той беше истински кошмар за България. Вкара ни доста голове.
– Точно така. Той винаги вкарваше голове. Имал съм късмет да го наблюдавам от много близо.
– А вие вкарахте два гола в дебюта си за „Селтик”. Ще ни разкажете ли?
– За мен най-важното в този ден бе, че дебютирам в „Селтик”. Играхме срещу „Мадъруел”. Като дете ходих често на мачовете на въпросния отбор. В този двубой все едно всяко мое докосване ставаше гол. Със сигурност това е един от най-гордите моменти в кариерата ми.
– Но вероятно най-гордият ви би трябвало да е дебютът в Шампионската лига?
– Да, ако погледнем какво се случи в него. Но истинският ми дебют в „Селтик” означава повече. Аз бях много млад, мечтаех за този миг. И той се случи. Бях в отбор, който обичам безрезервно. Беше нещо велико, което не се случва на всеки и често.
– Но нека да разкажем и за дебюта в Шампионската лига. Той беше срещу „Барселона” и вие вкарахте победния гол. Как се случи?
– 99 процента късмет и един процент умения. Всичко просто се случи и мечтата се сбъдна. Много се радвам, че имах шанс да изживея такъв миг.
– Кой защитник на „Барселона” ви пази?
– Пазеха ме Хавиер Масчерано и Жерар Пике. На вратата беше Валдес. Но както вече казах- това беше огромен късмет. Радвам се, че се случи на мен.
– Това ли е най-ценният гол в кариерата ви?
– Мнозина го разглеждат така. Но това си остава един гол. Но също важно попадение бе срещу „Андерлехт”, което също се оказа победно. В кариерата си всеки има и добри и лоши моменти. Аз се старая да работя за повечето добри.
– Вие сте един от футболистите, които спечелихте 44-ата шампионска титла за „Селтик”. Какво означава тя за вас?
– Всъщност имам три шампионски сезона в „Селтик”. Но само в този натрупах достатъчно мачове, за да получа медал. Титлата означаваше много за мен. Това лято говорихме с мениджъра ми за бъдещето. Разгледахме клубът ЦСКА, както и класирането на българското първенство. Това е и целта ми – отново да стана шампион. Искам да печеля трофеи.
– Защо решихте да отидете в Белгия преди години? Първо в „Лиерс”, а после в „Стандард” (Лиеж) и „Лойвен”?
– Беше добра възможност. Исках да опитам нещо напълно ново. В Белгия ми харесваше, но все се случваше нещо, което не беше окей. Във Великобритания хората са по-целеустремени. В Белгия футболът е непредвидим. Треньорите се сменят непрекъснато. Животът в страната определено ми харесваше, но повтарям – футболът е много непредвидим. А може би попаднах и на грешните отбори.
– Всеки британец иска да е част от английския футбол. Вие отидохте в Лондон и заиграхте в „Чарлтън”. Добро решение ли беше това за кариерата ви?
– „Чарлтън” е невероятен клуб. Може би е един от най-добрите тъй наречени фамилни клубове. Всеки човек ми помагаше за всичко и непрекъснато. Много хубаво беше. С изключение на последния ми сезон в отбора може би там играх най-добре. Нещата се развиваха отлично за мен. Имах условията да показвам най-доброто от себе си. Нормално беше и „Чарлтън” да иска да спечели пари от мен. Това е разбираемо и се случи. Така отидох в „Кардиф”. После бях и в „Блекбърн”. Там се натъкнах трансферно ембарго. След това заиграх и в „Хартс”, и в „Лойвен”. Навсякъде, където съм бил съм се наслаждавал на футбола.
– Сменил сте доста клубове в кариерата си. Мислите ли, че ще останете по-дълго в ЦСКА?
– Да, надявам се. Подписах договор за две години. В живота си съм видял много неща. Имах един ден в „Рейнджърс”, преживях трансферно ембарго, някакъв мениджър преди години се опита да бракониерства и да прави пари от мен. Може би много неща видях. Бих искал да остана на едно място за дълго време вече.
– Феновете на ЦСКА искат да знаят най-вече как сте се представил в „Сейнт Джонстън” през миналия сезон. Разкажете ни за него.
– Имах много успешен сезон и в края ми предложиха нов договор. Завършихме на пето място в класирането, което за „Сейнт Джонстън” е много добро постижение. Когато отказах нов договор в края на сезона, спряха да ме пускат. Приемам го и го разбирам. Не се сърдя. За мен сезонът беше много успешен. Направихме клубни рекорди за най-много поредни победи и за най-много поредни мача без поражение. Завърших като голмайстор на отбора, въпреки че не съм особено доволен от постижението си.
– Колко гола вкарахте?
– Имам осем гола и пет асистенции.
– Бил сте и национал на Шотландия.
– Да, имам един мач.
– Беше срещу Чехия, нали?
– Мисля, че играх десетина минути. Ето и това е отметната мечта от моя списък. Ако играя добре за ЦСКА, може да имам шанс да се завърна в националния отбор.
– На ЕВро 2016 участваха Англия, Уелс, Северна Ирландия и Ейре. Като шотландец завиждахте ли им?
– В никакъв случай. Всички те донесоха много позитиви на нашата страна. Справиха се отлично на първенството. Бях щастлив за тях. И вярвам, че на следващото европейско или световно първенство и Шотландия ще е сред най-добрите. Ние имаме също уникални фенове. Нашата страна също е прекрасна. Дано се класираме и се представим на ниво.
– Има ли голямо съперничество между отборите под британския флаг?
– Не. Не сме играли достатъчно мачове един срещу друг, за да има вражда. Много англичани идват в Шотландия и обратното. Няма омраза, няма съперничество.
– Кои треньори са повлияли най-много върху кариерата ви?
– Джими Бойд, когато бях младеж в „Еърдри Юнайтед”. Първият ми треньор е той. После Крис Маккар, който ме тренираше при младежите на „Селтик”. Имах много качествени треньори и в „Стандард” (Лиеж), които ми помогнаха. И накрая да не забравя Пол Ламбърт. Стремял съм се да уча от всеки мой треньор.
– Сега ще ви води Любко Петрович, бивш европейски клубен шампион.
– Точно така. Изпитваме всички голямо уважение към него. Вярваме, че ще ни направи достатъчно добри като тим, за да сме първи.
– В историята на ЦСКА футболисти са преминавали във Висшата лига. Може ли това да е следващата ви отметната мечта?
– Много е рано да се говори за следващ мой отбор. Сега искам само да се подготвя добре и да изиграя силен сезон. Предпочитам да остана, колкото е възможно по-дълго в ЦСКА. В момента Висшата лига не е моя цел. Още не съм изиграл и един официален мач за ЦСКА. Това е предстоящата ми мечта. Не е правилно да мисля за друго. В главата ми е само ЦСКА.
– Мечтаете ли да се завърнете един ден в „Селтик”?
– Не. Вече съм играл там. Мечтал съм затова, но много отдавна и съм го постигнал. Разбира се, не изключвам един ден отново да заиграя в „Селтик”. Но това не ми е мисия в живота. Мисията сега е ЦСКА.
– Българските футболни фенове приличат на британските в любовта си към бирата. Опитахте ли нашата?
– Не пия алкохол. Като млад съм опитвал, но не и сега. Не съм фен на бирата. Пия вода и фрешове. Ето в този момент се сещам и за още една мечта, която трябва да отметна – да опитам възможно най-

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.