Трафопост бомба цъка под прозорците на Бербатови Прокуратурата прекратява разследването за фалшификациите на строителя след 7 години и половина, когато изтича давността

Трафопостът в двора на кооперацията на бул. „Братя Бъкстон” е приет с фалшификациите на строител, архитект и държавни чиновници. Снимка ДЕНИСЛАВ СТОЙЧЕВ

В предишните две части разказахме как столичанинът Иван Тонев изпраща на Висшия съдебен съвет няколко снимки, на които председателят на Върховния касационен съд Лозан Панов се черпи с шефа на строителна фирма „Мегатурс-1”ЕООД Петьо Василев . Тонев и още няколко собственици водят над 20 административни и граждански дела срещу дружеството, построило на тяхна земя солидна кооперация. В нея апартаменти си е купил и футболистът Димитър Бербатов. Само че Тонев твърди, а това доказват и графологични експертизи, че повечето от подписите под Акт 15 и Акт 16 на сградата са фалшифицирани.

„Някой ден, не дай Боже, ако избухне трафопостът в двора на блока и пострада някой от живеещите там, включително и от семейство Бербатови, фалшификациите ще излязат наяве. Когато дойдат при мен полицаите и ме попитат: „Защо вие, г-н Тонев, сте се подписали, че приемате този трафопост?”, аз ще им отговоря, че нищо не съм подписал и приел. Даже напротив – водил съм и водя дела срещу това незаконно съоръжение”, казва Иван Тонев. Не само за сградата, а и за трафопоста той разбира тогава, когато устройството вече е монтирано в двора и прието от комисия, в която уж е имало и представители на собствениците.

„В предварителния договор като възложители имаме клауза, че ако изпълнителят – строителната фирма „Мегатурс -1”, получи предписание от електроразпределителното дружество за изграждане на трафопост, ние се задължаваме да му осигурим необходимите документи. Въпросът е, че като са му дали предписание да захрани кооперацията от собствен трафопост, строителят Петьо Василев е трябвало да ни уведоми. След това ние да му учредим право на строеж и на трафопост, точно както вече сме му учредили за самата сграда. В нотариалния акт за учредяване право на строеж на блока, издаден на 10 април 2002 г., не присъства нито трафопост, нито трансформаторен пост. Строежът на този енергиен обект е достоен за комедия. Тогавашният съдружник в „Мегатурс-1” Румен Модрин в качеството си на физическо лице подава до район „Витоша” молба за одобрение на архитектурни проекти за трафопост. Съществено е това, че молбата е без подпис. Архитектурни проекти не са одобрени, тъй като такива не са представени, а вместо това арх. Георги Станоев издава разрешение за строеж на трафопост – нещо, което никой не му е искал. Издава му и Удостоверение за въвеждане в експлоатация на блок, който не е захранен с електричество и има сериозни проблеми с водозахранването и канализацията, но Aкт 15 и Aкт 16 са налице.

Незаконният трафопост  в двора на кооперацията на бул. "Братя Бъкстон".
Незаконният трафопост в двора на кооперацията на бул. „Братя Бъкстон“.

 

Така на 15.09.2005 г. архи­тектът и строителят се събират пред трафопоста, за да установяват годността му. Само че процедурата по приемането на трафопост е малко по-сложна, тъй като това съоръжение е строеж от 3-та категория съгласно ЗУТ и се приема от Държавна приемателна комисия. Строителят и архитектът знаят, че при инж. Ангел Стоилов, тогава началник на РДНСК, номерът им няма да мине. Чакат го да излезе в отпуск и когато разбират, че ще отсъства 4 дни и от 10 до 14 октомври 2005 г. ще го замества Владимир Малинов, веднага подават искане за разрешение за ползване на трафопоста. Четирите дни са предостатъчни на заместника да разгледа молбата на „Мегатурс-1”, да назначи Държавна приемателна комисия, която съумява да проведе и 72- часови проби и още на първото си заседание на 13 октомври 2005 г. в 13,30 ч. да издаде Акт образец 16. На следващия ден – 14 октомври, „господин за един ден” инж. Малинов издава разрешение за ползване на обекта. Дори не ми е възможно да си представя как 72-часови проби се провеждат за един следобед.

По въпроса за трафопоста българският съд в лицето на Административен съд – София и ВАС се произнесе съвсем авторитетно като постанови, че всичко е наред, след като обектът (трафопостът) е въведен в експлоатация. Нямало никакво значение това, че никой не е искал разрешение за строеж, че собствениците на имота са държани в неведение, че Aкт 15 е с подправени поне половин дузина подписи, че са нарушени законите.

По наши сигнали бе образувано досъдебно производство в Софийска градска прокуратура. Спираха го, ние обжалвахме, съдът го възобновява – мотаха го, за да минава време. Казваха ни: „Да, има престъпно деяние, но ние не можем да открием извършителя”. На някои хора очевидно не им е известно, че в Наказателния кодекс има и текст, който инкриминира ползването на неистински документ. Тоест – ако е невъзможно да бъде открит съставителят, то е фасулски просто да се разбере кой се е ползвал от този документ.

Когато се навършиха седем години и половина, прокурорите ни казаха: „Ами то изтече давността”. Но все пак ни посъветваха и нещо ценно: „Обърнете се към Административен съд – София. Когато има доказано по надлежен ред такова престъпно деяние, вие можете да искате възобновяване на административни производства по издаване на административни актове. Защото този акт наистина ограничава ваши законни права и нарушава ваши интереси и вие имате възможност да го обжалвате без ограничения във времето”. С други думи – има ли престъпно деяние, съответният административен акт следва да бъде прогласен за нищожен. А бъде ли прогласен за нищожен, сградата трябва да се събори или преустрои така, че да отговаря на учреденото от нас, нотариално заверено право на строеж. Този строител Петьо Василев, който си е правил, каквото поиска, трябва да обезщети своите купувачи. Ако трябва – да им осигури квартири, докато приведе блока в тези 3400 кв. м разгъната застроена площ, каквото му е учредено като право на строеж по нотариален акт.

Ние – възложителите, друг нотариален акт не сме подписвали. Ние искаме правова държава, а не той на нас да ни обезщети и фалшификациите му да си останат. Това е корупция и ако му вземем парите, ние ставаме престъпниците. Тази земя 12 години не му я прехвърляме и никога няма да я прехвърлим на никого, нито пък някой може да я придобие по давност.

Ще водя дело в Страсбург, защото са нарушени човешките ми права на собственост. Ако го спечеля, на това основание ще поискам да се възобновят всички дела, които вече сме водили в България”, категоричен е Тонев. Той не спира да разглежда снимките на Лозан Панов, гост на коледното тържество на фирма „Мегатурс-1” и шефа й Петьо Василев през 2009 г.

Ако има за нещо, за което столичанинът Иван Тонев да съжалява, то е, че не притежава снимки, на които известният със своята изтънченост председател на Върховния касационен съд приглася на гостуващия дует Софи Маринова и Устата.

Коментирайте от Фейсбук

Коментари (3)

  1. то и тия снимки с които разполага горкия човек са предостатъчни.и по мое мнение ,ВСС е крайно време да поиска и съответно да получи оставката на господина Панов.

  2. За каква оставка бленувате,Николов ?Оставка могат да подадат достойните,а недостойните се вживяват в роля и се правят,че не чуват,не виждат и не разбират.Този,заедно с аверчето му Топалов,ще стоят докато не ги изхвърлят с ритници.А след това и за юрисконсулти няма да ги вземат.

Отговорете