Обобщено казано – за победата на Тръмп принос има увеличената подкрепа сред всички основни социални групи

Особено впечатляващо е, че Тръмп разби доминацията на демократите сред младите гласоподаватели

Америка се произнесе, при това категорично и безапелационно – време е за изоставяне на либерал-прогресистките екстремизми и политиката на емоциите и за завръщане към политиката на здравия разум. Победата на Тръмп и повторното му завръщане в Белия дом е безпрецедентен исторически триумф, защото циментира идеологическия обрат, който ще предопределя американската и глобалната политика дългосрочно и защото променя в дълбочина пропорциите на електоралната подкрепа сред най-важните социални групи в САЩ. Да, вярно е, че от фактологична гледна точка вече има прецедент американски президент да спечели два непоследователни мандата. Общоизвестен е примерът с президента-демократ Гроувър Кливлънд, който управлява през 1885 г.-1889 г. и 1893 г.-1897 г. Но тогава нито подкрепата е толкова мащабна, колкото е сега при Тръмп, нито управлението на Кливлънд е свързано с такива дълбинни политически и идеологически промени.

Идеологическият обрат, който първата победа на Тръмп през 2016 г. донесе на Америка и на света, се изразяваше във възстановяване на традиционната консервативна алтернатива и нейното ново позициониране в политическия и интелектуален мейнстрийм. Беше разбит монополът на глобалистката симбиоза между неолиберали и неоконсерватори, която унифицираше двете американски партии.

Особено след падането на Берлинската стена, та чак до световната финансово-икономическа криза през 2008 г., демократичният свят беше подчинен на тази симбиоза, проповядваща неолибералния модел на глобализация. Говореше се за „край на идеологиите“ и „край на историята“. Всеки опит да се застъпва друг възглед за политиката и икономиката беше стигмагизиран. Знаменитото TINA (There Is No Alternative), “няма алтернатива“ на Маргарет Тачър, се беше превърнало в политическа мантра. Тръмп запрати това в миналото.

Но неговата победа сега показва и значителна промяна в политическата конфигурация. Обратът от 2016 г. вече е навлязъл в самата социална тъкан на американската нация. Доналд Тръмп анихилира онова, което в американската политическа теория се обозначава като „коалицията на Обама“ - комбинацията между електоралните блокове на расовите малцинства, жените и младите, които досега бяха монополна крепост на демократите в продължение на близо две десетилетия.

Ако през 2016 г. Тръмп победи, като успя да мобилизира бялата работническа класа срещу „коалицията на Обама“, то сега, през 2024 г., освен подкрепата на работническата класа, той постигна електорална коалиция и със значителни сегменти от расовите малцинства и младите. Създаде се голямата „коалиция на Доналд Тръмп“, а с това - и общонационален характер на победата. Съдете сами: сред расовите малцинства на испаноезичните/латиносите и черните/афроамериканците, както и сред младите гласоподаватели на възраст от 18 до 29 години, Тръмп увеличи подкрепата за републиканците значително. Това сочат всички меродавни социологически данни, като в случая ще се позоваваме на числата на NBC.

Ако при испаноезичните и латиносите (общо 19,5% от населението) в двубоя Байдън-Тръмп през 2020 г. съотношението беше 2 към 1 в полза на Байдън, то сега е почти паритетно. В цели окръзи на Тексас, населени предимно с латиноси, където досега мнозинството е било за демократите, на 5 ноември 2024 г. мнозинство спечели Тръмп. В окръг Маями-Дейд във Флорида, където 69 процента са латиноси и испаноезични и традиционно беше доминиран от демократите, сега победи Тръмп. Същото се отнася и до сходния в това отношение окръг Оцеола. Примерите са многобройни в цялата страна.

В другото расово малцинство – черните и афроамериканците (общо 13,7% от населението) Тръмп също постигна успех, увеличавайки подкрепата сред мъжете.

Но особено впечатляващо е, че Тръмп разби доминацията на демократите сред младите гласоподаватели. От времето на Обама, т.е. от 2008 г., демократите винаги печелеха вота на младите в съотношение 2 към 1, с по трийсет и повече процента преднина. Сега Доналд Тръмп спечели вота на повече от 45 процента от младите, като скъси дистанцията с демократите на едва 11 процента. Това е по-добър резултат дори от победата на Джордж Буш през 2004 г., който сред младите скъси разликата с демократите до 13 процента. При жените, Харис спечели 53 %, а Тръмп 46%. За сравнение, през 2020 г. Байдън получи 55 на сто от женския вот, а Тръмп – 43.

Дисекцията показва още много интересни данни, но обобщено казано – за победата на Тръмп принос има увеличената подкрепа сред всички основни социални групи. Като прибавим към всичко това и спечеленото убедително мнозинство в Сената – 53 мандата (плюс още 1 евентуално) за републиканците спрямо 46 за демократите, както и очакваното мнозинство в Камарата на представителите - това превръща победата на Тръмп в най-мащабната след победите на Рейгън пред 1980 г. и 1984 г.
Показателно е, че освен че спечели народния вот (за първи път от 20 години републикански кандидат постига това!), Тръмп увеличи подкрепата за републиканците в цели 48 щата и спечели битката във всички спорни щати. С тази вълна републиканците взеха мнозинство във федералната законодателна власт и запазиха доминацията си в щатските власти. Впечатляващо е, че Доналд Тръмп разклати крепости на Демократическата партия, като например щата Ню Йорк. За първи път след Буш през 2004 г. републикански кандидат печели повече от 40 процента от гласовете в този щат. Харис получи около 56 процента, а Тръмп – 44. За сравнение, през 2020 г. Байдън спечели в Ню Йорк 61 процента, а Тръмп – 38. Увеличена е подкрепата за Тръмп и в ултралибералната Калифорния – през 2020 г. демократите победиха с 63:34, а сега с 60:40.

Въобще, на езика на политиката този демократичен вот на американската нация дава безспорен мандат на Доктрината „Тръмп“. При победата през 2016 г., която не беше достатъчно категорична в електорално отношение, имаше масирани изстъпления, погроми и протести от изгубилите изборите либерал-прогресисти. Безапелационният вот на мнозинството от американската нация сега ги смълча напълно. В Ню Йорк, където гостувах в изборната нощ на един от най-влиятелните клубове на Републиканската партия – Метрополитън, в който са членували Теодор Рузвелт, Ричард Никсън и Рудолф Джулиани – имаше подготовка за безредици и протести, в случай че Тръмп победи. Дори беше махната табелата на клуба, за да не предизвиква екстремистите. Но на сутринта, нищо подобно не случи – тъкмо заради категоричността, с която американците посочиха победителя. А по улиците на метрополиса започнаха да се мяркат все повече от емблематичните червени MAGA шапки.

Консервативната революция продължава с нов устрем. Силно укрепените позиции на Тръмп вътре в Републиканската партия и сред мнозинството от американската нация, му предоставят исторически шанс да я доведе до край – да изкорени климатичната параноя, джендър-идеологията и толерирането на нелегалната миграция, да възстанови политическия, академичен и идеен плурализъм, потискан досега от политкоректността и кенсъл-културата на либерал-прогресизма. А на международната арена - да обуздае настъплението на автокрациите (Русия-Китай-Иран). Но и само на базата на постигнатото дотук, вече може да се говори, че в историята на САЩ след Втората световна война има триада велики републикански президенти – Никсън-Рейгън-Тръмп.