Трудово-правна консултация на "Труд": Заплатата е задължителна, дори ако на моменти няма работа

Въпрос: Уважаеми д-р Капитанов, искам да Ви попитам може ли на служител, който в определено време от деня не изпълнява служебните си задължения, а само присъства на работа, да не му бъде платено възнаграждение за този период? Предварително благодаря за отговора!

Ст. Витанова, гр. Пловдив

Отговор: Уважаема г-жо Витанова, преди да отговоря на запитването, позволете ми да ви попитам следното: Какво се случва, ако в един магазин за определено време от деня няма клиенти? Продавачът в това време работи ли, или не работи? Трябва ли да му се заплати за времето, в което не е обслужвал клиенти?

Трудово правоотношение е налице, когато предметът на договора е постигане не на определен резултат (ушиване на дреха, поставяне на плочки и др.), а предоставяне на работна сила т. е. самото полагане на труд.
При трудовото правоотношение работникът или служителят има фиксирано работно време, определено работно място, ползва помещенията и инструментите на работодателя си и е задължен да се подчинява на неговите законни разпореждания, т. е. труд по трудово правоотношение полага един работник в цех, служител в офис, келнер или продавач, който трябва да бъде на работното си място по 8 часа на ден.

Задълженията на работника или служителя при изпълнение на възложената работа са описани в чл. 126 от Кодекса на труда (КТ). Едни от тези задължения са свързани с използването на цялото работно време за изпълнение на възложената работа и спазването на вътрешните правила, приети в предприятието.
Виновното неизпълнение на трудовите задължения е нарушение на трудовата дисциплина (чл. 186 от КТ). В тези случаи работодателят има възможност да наложи едно от дисциплинарните наказания, които са предвидени в Кодекса на труда - забележка, предупреждение за уволнение или уволнение. Възможните за налагане наказания са изчерпателно посочени и не е предвидено, че в случай, че лицето не изпълнява възложената му работа, да не се заплаща трудово възнаграждение.

В чл. 272, ал.1 от Кодекса на труда е предвидено, че без съгласието на работника или служителя не могат да се правят удръжки от трудовото му възнаграждение освен в посочените в тази разпоредба случаи (получени аванси; надвзети суми вследствие на технически грешки; данъци, които по специални закони могат да се удържат от трудовото възнаграждение; осигурителни вноски, които са за сметка на работника или служителя; запори, наложени по съответния ред; удръжки в случая по чл. 210, ал. 4 КТ).

Д-р Тодор Капитанов, юрист, Национален секретар на КНСБ, консултант и специалист по публични лекции в областта на трудовите и социални въпроси, комуникациите и публичния сектор

Коментари

Задължително поле