Преди време една медийна група имаше тежки финансови проблеми и дори си беше ипотекирала "редакционната политика" (съвсем сериозно, проверете го). Ако тогава някой беше тръгнал да ги гони с полиция, щеше още да ни кървят тъпанчетата от воя, който би се надал.

Днес в. "Труд" е под обсада, която е недопустима в демократично общество. Всеки има право да е съгласен или несъгласен с изданието. Всеки има право да го харесва или да не го харесва. Но да не харесваш някого не означава, че той трябва да изчезне от лицето на земята. Нали, уважаеми демократи?

Държа да отбележа, че съм автор във вестника от много време и никога не е спиран мой материал, колкото и щекотлив да е той. А моите материали обикновено са такива. За мен случващото се е посегателство върху свободата на словото. Полагат се сериозни усилия едно плуралистично пространство, каквото са страниците на в. "Труд", да изчезне.

А изпращането на униформи и кубинки срещу вестник даже няма да го коментирам. По-грозно нещо не бях виждал отдавна. Не се прави така, уважаеми. Просто не се прави така.