Проучване на “Алфа Рисърч” за април

Доверието към Кирил Петков се е сринало от 39% на 22,5% за два месеца

ГЕРБ вече води с 3,3% пред “Продължаваме промяната”, сочат данни от национално представително проучване на Алфа Рисърч. Социолозите от агенцията отчитат рязък спад на доверието към правителството, премиера Кирил Петков и управляващото мнозинство, както и консолидиране на симпатизантите на ГЕРБ. Изследването е проведено в периода 8 - 14 април 2022 г., сред 1037 пълнолетни граждани от цялата страна, чрез пряко стандартизирано интервю с таблети.

Данните показват, че само за два месеца - от февруари до април - заявилите, че ще гласуват за “Продължаваме промяната” (ПП) са намалели със 6%, а тези за ГЕРБ са се увеличили с 3,6%.

Данните сочат, че спадът на доверието към правителството и премиера са се задълбочили след публичните раздори между коалиционните партньори. Очакванията на респондентите са преобладаващо песимистични, повечето участници смятат, че кабинетът няма да успее да овладее текущите кризи, нисък е кредитът на доверие в борбата с корупцията и съдебната реформа.

В електорален план е отчетен отлив на подкрепа за партии от управляващата коалиция, консолидация сред привържениците на ГЕРБ, мобилизация на радикален вот.

Оценка за дейността на правителството

Проучването регистрира спад в одобрението (от 35% на 19%) и рязък скок (от 23% до 48%) в неодобрението за дейността на кабинета “Петков” за периода февруари - април 2022 г. Същата тенденция е налице и в рейтинга на премиера: положителните оценки спадат от 39% на 23%, а отрицателните нарастват от 21% до 48%.

Амбивалентните позиции на правителството по редица важни теми, които изискваха партиите в него да направят категоричен ценностен избор, се очертават като основна предпоставка за разминаването в нагласите между симпатизантите на управляващите партии. През последните седмици към тях се добавиха вътрешнокоалиционни противоречия и личностни битки, които допълнително ерозираха началната висока подкрепа за кабинета. В резултат, 46% от пълнолетните българи имат песимистични очаквания към шансовете на правителството да овладее текущите кризи - 28% смятат, че кабинетът ще успее да ограничи корупцията, 26% - че ще се справи с нарастващата инфлация, 22% вярват в амбицията за модернизиране на икономиката, 20% - в реализирането на съдебна реформа. Доверие, че коалицията ще намери правилно решение за отпадане на ветото над Северна Македония за преговори с ЕС заявяват 19%. Други 17% очакват правителството да осигури алтернативни на руските енергийни доставки. Най-малко обаче, едва 10 на сто, са оптимистите, че ще бъдат преодолени напреженията между коалиционните партньори.

Електорални нагласи и доверие в партийни лидери

Политическата турбулентност през последните два месеца предизвиква и ускорена динамика в електоралните нагласи на българите, показват данните от проучването. Налице е обща тенденция към различно по интензивност разколебаване в подкрепата за управляващите партии, консолидация сред симпатизантите на ГЕРБ и мобилизация на радикален вот. Регистрираните предпочитания, които не са в реална електорална ситуация, изглеждат за момента по следния начин:

С 21,7% от решилите да гласуват ГЕРБ излиза с над 3 пункта преднина пред ПП, а основен фактор за това разместване е вътрешнопартийната консолидация. Бойко Борисов запазва доверието на 19,1% от пълнолетните българи.

Втора позиция за ПП с 18,4%, но с отлив от 6.0 пункта за два месеца. По-значима е ерозията в персоналния рейтинг на Кирил Петков (от 39% до 22,5%).

10,2% подкрепа и трета позиция за БСП. На фона на негативния тренд към управляващата коалиция, социалистите запазват симпатизантите си от последните парламентарни избори, а лидерът Корнелия Нинова - одобрението на 18,3% от българите.

Мобилизацията на радикален вот дава тласък на националистите от “Възраждане”, които бележат най-силен ръст през периода, достигайки 9,4%. Положителна е динамиката и в персоналния рейтинг на лидера им К. Костадинов (17,3%).

ДПС получава обичайните си за неелекторален период 7.6% подкрепа, а лидерът Мустафа Карадайъ одобрението на 9,4% от избирателите в страната.

Подкрепата за Христо Иванов е 15,8%, за Владислав Панев - 8,5%, Атанас Атанасов - 7,1%.

ИТН е другият коалиционен партньор, който търпи съществени електорални негативи. Подкрепата за формацията спада с 2,1 пункта в сравнение с февруари и към момента е 4,5% от готовите да участват в избори. Лидерът на формацията Слави Трифонов се ползва с одобрението на 13,5% от българите.

Харалан Александров, социален антрополог, пред “Труд”: Влизаме в процес на стремителен упадък, държавата е в регрес

Има ли някакви разумни алтернативи

Рано е да предложим цялостно обяснение на този феномен, но извън съмнение това е най-бързо свиващото се правителство от гледна точка на публично доверие. Според мен обясненията са на две нива - едното е обективният провал на правителството със справянето на всичките кризи, които ни спохождат и част, от които то генерира само. И второто обяснение - свръхочакванията, които са създадени. Това е управление, което дойде с обещанието да вземе една бедна държава и да я направи богата - мисля, че точно цитирам Асен Василев, но успя да направи обратното. Една добре развиваща се държава сега се води активно към провал и към обедняване. Това е много драматична ситуация, която предвещава нов цикъл на несигурност и на деструкция, и се страхувам, че политическата криза далеч не е приключила. Така че за мен тези резултати от проучването не са изненада. Те идват като отговор на несъстоялото се развитие, България беше извадена от режима си на развитие преди година и половина с псевдо революцията, която беше инсценирана и беше вкарана в режим на регрес. Този регрес вече започна да се отразява на базова основа, започва да се трансформира в разруха на инфраструктурата, във влошаване на качеството на пътищата, за които се оказва, че не може да се намерят средства, в драматично обедняване на цели категории хора. От абсолютната безпомощност и безидейност на тази противоречива и пълна с вътрешни конфликти коалиция, вече влизаме в процес на стремителен упадък. Големият въпрос за мен е има ли някакви здрави сили, има ли някакви разумни алтернативи на това управление, тъй като то очевидно е напълно безпомощно да изпълнява функциите си. От друга страна - не забелязвам опозицията да е готова да поеме отговорност в управлението и напълно я разбирам. Това, което чух от Христо Иванов, и аз споделям неговото мнение е, че при бързи предсрочни избори е много вероятно нещата да станат по-лоши, отколкото са в момента. Той се опита да ни предупреди, че е много вероятно предсрочните избори да бъдат спечелени от пропутински партии, това е точно така. Но посланието, което той изпраща, също не звучи много обещаващо - той казва “Ние сме ужасна коалиция, която очевидно се проваля, но не ни сваляйте, защото ще дойде нещо по-лошо. Налага се да ни търпите”. Намирам това за много смущаващо. Нищо оптимистично не мога да кажа. Хората в страната мобилизират хоризонталните мрежи и се подготвят за бедствието, което предстои като свиват потреблението, търсят алтернативни източници на доходи и се опитват да оцелеят в ситуацията, която се очертава.

Доц. Антоний Гълъбов, политолог, пред “Труд”:  „Възраждане“ нараства, защото мобилизира радикален вот

Данните показват преди всичко висока динамика на обществените нагласи, включително спрямо данните от миналата седмица на същата агенция, представени за предаването “Референдум”. Виждаме бърз отлив на подкрепа спрямо правителството, който в еднаква степен се дължи както на действията на правителството, така и на действията на управляващата коалиция. Има много интересни тенденции, които се очертават. Всички наблюдаваме нарастването на влиянието на “Възраждане”. То е преди всичко по няколко основни линии, но съм съгласен с колегите, че преди всичко то мобилизира радикален вот. В същото време на фона на доста колебливите позиции на управляващата коалиция, “Възраждане” се чува много по-силно и ясно и изглежда много по-силно, отколкото всъщност е като политически субект.

Интересна е динамиката в отношението на управляващата коалиция, по-скоро сред избирателите на партиите и коалициите, които формират правителството. Като че ли там най-драматичен е един процес, който се забелязва по отношение на “Има такъв народ”. От една страна като общо електорално тегло ИТН върви все по-надолу. Това, което измерват колегите е 4,5%, но според мен в следващите седмици партия ИТН може да бъде застрашена от това да загуби подкрепа и да слезе под 4 процента. ДБ и БСП запазват влиянието си най-вече, защото са във властта. По много странен начин се оказа, че и двете формации преизбраха лидерите си и продължават някак да подкрепят управлението, просто защото са част от нея. По отношение на “Продължаваме промяната”- сравнително очаквано е, че има бърз отлив на подкрепа за тях, те все още остават в челото на политическите формации, но се опасявам, че ако погледнем картината в по-широк план и сравним тези резултати с динамиката на електоралните нагласи през миналата година, имаме големи основания да смятаме, че част от хората, които гласуваха за ИТН, след това преминаха към ПП. Може би в момента именно тези по-подвижни избиратели по-бързо оттеглят подкрепата си за ПП. Спадът на подкрепа, който измерват колегите, няма да може да бъде спрян. Той се движи доста бързо и то не само по големите теми като РС Македония и не само по отношение на военната агресия в Украйна, но и преди всичко поради колебливите и неясни сигнали, които дава правителството по отношение на истинския дневен ред на българското общество.

Д-р Любомир Стефанов, политолог, пред “Труд”: Важно е колко от гражданите ще отидат да гласуват

Тази социология за мен не е изненадваща, с оглед на нещата, които се случват. Иначе казано, опозицията не трупа нови дивиденти, а просто консолидира своята подкрепа. Не виждам да мобилизира периферия, защото щеше да има отчетлива разлика на базата на тези резултати. Не, че тази не е, но е все още малка.

“Продължаваме промяната” се задържа като фактор като политически субект, който тепърва предстои да видим след учредяването миналия петък. Така че това е позитивно от тяхна гледна точка. “Възраждане” може би е изненадата, която виждаме тук, в този резултат.

Но е важен процентът на гласуващите - това остава за мен енигмата. Колко процента от гражданите биха отишли да гласуват. Това ще определи в крайна сметка финалното разпределение. На този етап нещата са в някакъв предсказуем коловоз - опозицията си запазва позициите, управляващите започват да губят този рейтинг, който ги доведе на власт, но това е нормално, тъй като в тези 4 месеца не успяха да направят нещо отчетливо, което да им позволи да увеличават преднината си. И да не забравяме, че са в коалиция. А в коалиция, колкото и да е трудно, особено в българските условия, управлението е на споделени отговорности.