В началото на демокрацията имаше едно много отчетлива разлика между българи и американци.

Минали през тоталитаризъм, българите се бяха научили да не вярват на медиите. Бяха усвоили урока да приемат казаното по телевизията с огромна доза политическа ирония. Те бяха наясно с двойнствената природа на СМИ - говорят едно, но действителността е съвсем друга.

Американците тогава бяха като деца. Щом е по телевизията значи е истина.  Доста българи бяха в потрес от тази чудовищна наивност на западния свят.  Защото по силата на опита ние бяхме разбрали, че медиите не са четвърта власт, а инструмент на първите три власти за налагането на монументална пропаганда.

Сега виждам, че американците се събуждат от този сън. 

Колективната Голяма медия не успя по никакъв начин да повлияе на вота.  Защото тя няма значение. Колко и иронично да ги наричат "legacy media" те вече са праисторическа останка. 

Само по себе си е много важно как ще се представиш пред Джо Роугън, oтколкото пред някоя медийна корпорация. В този смисъл идват златни времена за медиите, защото децентрализацията показа истинската сила. 

Големите медии с парите бяха разгромени. Намирам това за много освежаващо!