Туризмът - между Осанна и Разпни го

Илюстрация: Иван Кутузов - Кути

Българският туризъм има много лица и за съжаление най-видимите от тях не са най-лицеприятните. От началото на морския сезон до края му неминуемо се говори за измамени със сметката, дребни шмекерии на концесионерите на плажа да изкарат някой лев повече, застрояването на курортите, топлата бира и скъпата цаца. Планината, местата с минерална вода и културните ни забележителности се споменават или в пристъп на закъснял патриотизъм, или само в случай на нередности. Доводите под всеки пост или коментар са едни и същи, независимо от темата. „Защо не ходите в Гърция, Турция, Хърватска (или друга държава, посетена наскоро от пишещия)? Тук всичко е скъпо, а тези изедници искат с печалбата от едни ден да се хранят цяла година.“ И другата група - „Ходете си където искате да инвестирате в бъдещето на техните деца, вместо на своите, като не сте патриот и родолюбец и не уважавате своето“. Всеки нормален човек естествено се изгубва в спора от крайни аргументи от „Разпни го“ до „Осанна“. И така „обществена тайна“ остават всички онези малки и големи хотелиери, ресторантьори, собственици на атракции и фирми за услуги, които със собствени сили се опитват да покажат и другото лице на българския туризъм, отдавна смотано в ъгъла - на гостоприемството, на личното общуване, на готовността да се помогне, на хубавата вкусна кухня и на запазените гледки. И тях ги има. И всеки, който избира поне веднъж годишно да почива у нас, познава такива места, връща се в тях и ги препоръчва на познатите си.

За да е невидимо тяхното лице има и друга причина освен разочарованието на българските туристи от бетонните джунгли по морето, защото който търси намира и запазените плажове, до които се ходи пеша с километри, са пълни не само през уикенда, въпреки липсата на удобства. Защото както всички учебници по туризъм говорят, най-важното в този бизнес е да доставиш положителни емоции, да помогнеш на клиента да се отърве от стреса. Има и един принцип, който явно не е познат в Министерството на туризма - по време на ваканцията всеки търси това, което е противоположно на нормалното му, ежедневно съществуване. И предвид все повече увеличаващото се градско население - всеки търси запазена природа, гледки, спокойствие, чистота, дори пустош. Неслучайно отново има тренд за закупуване на селски къщи от млади хора.

И защо споменаваме министерството? От него ли зависи да не те лъжат на плажа и да ти предложат качествен продукт? Ами, да. Защото именно това ведомство трябва да начертае правилата, да каже кое е допустимо в туризма, да следи за измами и проблеми и да ги решава своевременно, да рекламира България като дестинация с нейните предимства, а не само представителите му да говорят, че ще привлечем туристи от близо и далеч с ниски цени. Защото цената не е решаващият фактор за избор в туризма, въпреки че според някои това може да се промени след епидемията от коронавирус. Но предвид факта, че конкуренцията ни реално е в световен мащаб, даже на това не можем да разчитаме.

Крайно време е ведомството, което е като гара разпределителна и само обяснява как други институции се занимават с проблемите, или чака инструкции от ЕС, да направи една читава рекламна кампания, ако трябва смело да разсече Гордевият възел и да работи за изчистване на бранша от шмекерите и за промотиране на качествените продукти, които не липсват. Иначе винаги ще цитираме Станислав Стратиев и неговата „Българска участ“: „Българска участ е да се родиш в България. При толкова други държави. Оттук нататък вече нищо не може да се направи...“

Защото туризмът може да е частен бизнес, но е държавна политика и неговите много лица всъщност са нашето пред света.

Коментари

Задължително поле