Сидеров преподава подводен риболов на Волен-младши в Сопозопол

Иззеха 400 литра ракия без документи от два частни имота

Модерно е кожата да сияе като ореол През лятото се търси повече натурална козметика

Филипе Коутиньо – маг за 657 000 евро на мач

Влак блъсна и уби мигрант в Гърция

Гала се качи на въртележка в Белгия

Лъжа за дивите кози в Пирин пусна WWF-България

Спецпрокуратурата предаде на съд Николай, Евгения и Мария Баневи

20 пожарникари гасят горски пожар край двореца в Кричим

Двама туристи се приземиха на дърво при инцидент с парашут на „Каваците“ Въжето от моторницата, която го е теглила, се е скъсало

Лукаку нападна „Манчестър Юнайтед“

Преместиха сливенския арест в ремонтирана сграда в двора на женския затвор

Външно: Няма пострадали българи при пожарите на Канарските острови

Постановиха постоянен арест за Гергана, чието бебе почина от задушаване с храна

МВР пусна снимки на дрехи, открити край човешките останки в Негован

Туроператори пред фалит, гледат към чужбина заради данъчна наредба Вместо да спечели, хазната може да загуби милиони заради банкрут, свиване и изнасяне на бизнеса

Зам.-министърът на туризма Ирена Георгиева внимателно изслуша дискусията в Панагюрище и обеща ведомството да бъде посредник между НАП и туристическия бранш.

Скоро може да пазаруваме ваканции единствено с плащане по банков път

До 50 000 лв. трябва да инвестират фирмите, за да отговарят на изискванията

Въпреки огромните усилия от страна на бизнеса и непрестанните срещи с различни експерти от Национална агенция за приходите (НАП), голяма част от туроператори и агенти са изправени пред фалит, фирмена емиграция или отказ от пазарни сегменти. Причината е влизането в сила на наредба Н-18 от септември. Изискванията, които поставя нормативния документ пред туристическия бизнес обаче продължават да са неизпълними, а хаосът с тълкуването на наредбата не е изчистен. И е под въпрос дали всички проблеми, които ще произтекат за бизнеса от това ще бъдат решени преди влизането в сила на документа.

Туроператорите могат да ни откажат да платим почивката си в брой или с карта, за да си спестят разходите по лицензиране на софтуера.

Целта на наредбата е да изсветли приходите, които в момента се крият при плащания в брой. Според данъчните експерти така в хазната ще влязат поне половин милиард лева повече. Всъщност почти всички плащания, които касаят туризма са такива, по простата причина, че плащанията с банкови карти онлайн и на пос терминали, според наредба на БНБ, са именно кешови. Освен това туроператорите и агентите им са принудени да лицензират в НАП всеки свой софтуер, който има връзка с окомплектоване на туристическия продукт и продажби – физически и онлайн. До 30 юни трябва да бъдат регистрирани и електронни магазини.

Изискванията на пръв поглед не изглеждат особено строги. Ако не познаваш спецификата на туристическия бизнес. И точно там се крие ключът от палатката. При изготвянето на съответната наредба експертите от НАП не считат за нужно да я дискутират предварително с туристическия сектор или не осъзнават какви трудности за легалните туроператори и хотелиери ще създаде тя. Защото не познават спецификите на туризма. Но дяволът се крие в детайлите и те едва ли ще бъдат изчистени до септември, когато отново ще бъдат погнати легалните в бизнеса.

Служителите от НАП от няколко месеца наистина работят усърдно, за да изчистят тълкуването на наредбата и излизат с непрестанни становища, обяснявайки в кои случаи се лицензира софтуер и различни детайли, които да улеснят работата на легалния бизнес. Поредната среща между представители на сектора и на данъчните се състоя в Панагюрище по време на 19-та годишна среща на Асоциацията на българските туроператори и туристически агенти. Тогава говорителят на НАП Росен Бъчваров отговаряше на въпроси от сектора и се опита да изчисти неяснотите. Че това е трудно постижимо стана ясно от честите му реплики “все едно и също дискутираме” и “аз останах с впечатлението, че този въпрос сме го решили”.

От дискусията и разговори с други представители на бизнеса, които не са част от съсловната организация обаче стана ясно, че всеки търси начини да се спаси поединично от хаоса с наредбата. За да не им се наложи да инвестират до 50 000 лева в разработване или нови версии на софтуер, допълнителен брой касови апарати, всекидневно губене на часове работа и въвеждане до 800 000 ценови оферти при големите компании, част от фирмите търсят алтернативи. От месеци компании проучват как да преместят бизнеса си в друга държава в ЕС или извън него, така че да работят по техните правила и без да им се налага да обръщат работата си с краката на горе. Дори и да отговорят на строгите изисквания това няма да доведе и до стотинка повече приходи за НАП, а само ще им създаде финансови затруднения, категорични са от бранша. Така в крайна сметка след влизана не наредбата, която наистина ще реши проблемите с други сектори, които сега укриват данъци, може да се окаже, че НАП ще събира значително по-малко приходи от туристическият сектор, който традиционно допринася за поне 13-15 на сто от БВП.

Вторият и също водещ до дупка в бюджета вариант пред фирмите е просто да банкрутират и да си търсят късмета в друго поприще или страна. Работещите в сектора вече имат опит, знаят езици и нищо няма да им пречи просто да отидат да работят за чужди туроператори. Защото в този сектор на услугите, конкуренцията всъщност не е между родните фирми, а с компаниите от цял свят.

Третият вариант за оцеляване пред компаниите, особено по-малките, е да спрат да приемат плащания на клиентите в брой, през пос терминали, както и с кредитни и дебитни карти онлайн. Тогава те доброволно ще се откажат от 90% от пазара, но пък няма да инвестират хиляди левове за лицензиране на софтуер. Приходите им ще паднат, съответно и събираните данъци. Клиентите пък ще са прецакани с банкови такси и просто ще резервират директно онлайн. Лесно чрез външни посредници или в тези родни хотели, които успеят да регистрират електронен магазин.

 

Фирми ще работят със стотици касови апарати

НАП е направила работна група, която да обмисли как да разграничи плащанията с карта и онлайн от тези с пари в брой.

Пълен хаос се очаква и с регистрацията на касови апарати. По няколко причини. На първо място заради факта, че от 30 юни всички онлайн системи за продажба на хотели и ваканции трябва да се регистрират като електронни системи. В случай, че резервационна онлайн система обслужва 250 хотела, това автоматично означава, че трябва да се регистрират 250 електронни магазина. С 250 отделни касови апарати, дори и клиентите да плащат само онлайн и никога да не получат физически касовия си бон. И въпреки факта, че им се издава електронна фактура. Турагентите пък трябва да имат отделен касов апарат за всеки туроператор, чиито програми продават. Често десетки или стотици на брой.

 

Росен Бъчваров от НАП:

Рискът в чужбина е по-голям

Софтуерът не трябва да улеснява избягването на данъци

Имаме разчети, които сочат загуби за половин милиард лева всяка година при текущата картина. Наредба Н-18 е резултат от съществуващите проблеми с избягването на облагане. Говорим за всички браншове, които попадат под обхвата на наредбата и те са анализирани и съществуват. 20 години не е имало нинкава регулация. Софтуерните системи в момента, колкото улесняват търговската дейност, толкова създават и фискални рискове. Съзнаваме, че тази регулация е сериозна и свързана с промяна на текущия бизнес модел, но съзнаваме, че плащането на данъци е обща отговорност на всички и избягването им не трябва да бъде улесняват от софтуер. И тази дискусия тече през последните 8 месеца.

Разпоредбите на Н- 18 създават предпоставки за по-качествен контрол. Което означава по-лоялна конкуренцяи, спазване на правилата и повече приходи, от които се нуждаят българите. Оттам нататък решението на фирма да смени компетентността си или да смени регистрацията си е индивидуално. Когато човек премести бизнеса си в друга държава той трябва да регистрира място на стопанска дейност. А оттам нататък разходите, регулациите и рисковете от фалити стават много по-големи.

 

Фирмите трябва постоянно да правят инвестиции

Софтуерни компании могат да блокират бизнеса

Дълги години вложения остават зад борда

Наредбата Н-18 няма аналог в ЕС и поставя туроператорите ни в неравностойно положение спрямо конкурентите им.

За да продължат бинеса си туроператори и туристически агенти трябва да регистрират софтеур за управление на продажби (СУПТО). Голяма част от IT компаниите обаче не искат да лицензират такъв продукт в НАП, тъй като при установена манипулация софтуерните фирми ще носят отговорост. Стотици чужди и родни системи, с които работи сега бизнеса, остават зад борда, заедно с дългогодишните вложения и усилия на родните фирми да построят бизнеса си върху тях. Затова и се налага инвестиране в собствен софтуер, което струва хиляди левове. Ако той след време обаче бъде изваден от лицензионния списък на НАП или се налага нова версия, тогава бизнесът спира работа докато намери нов продукт или докато данъчните одобрят новата версия. И в двата случая ще се губят средства и ще са нужни инвестиции.

Предвид развитието на новите технологии и сложността на туристическия бизнес, може да се наложи компаниите да инвестират наново и наново пари, за да гарантират на НАП, че не крият доходи.

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.