„Историята потърси Доналд Тръмп“

Американското влияние не просто достига до хората, а те сами го търсят и възприемат

Когато се разбива едно статукво, това се прави безпардонно, безцеремонно, от позицията на силата.

„Да срещнеш историята, когато тя те търси“, казваше един френски интелектуалец. Историята потърси Доналд Тръмп. И той беше точно там, където трябва, в точния исторически момент – когато трябваше да бъде даден тласък на демонтажа на едно идеологическо и политическо статукво, превърнало националната държава в заложник на безконтролни наднационални бюрократи, селектирани на тъмно от глобалния елит. Статукво, което чрез социално инженерство се опита да преформатира не просто държавата и обществото, но и човешката идентичност, бъркайки в умовете и сърцата на хората, за да им разпорежда под страх от репресия какво да мислят, какво да говорят, в какво да вярват и въобще – как да живеят.

В продължение на десетилетия неолибералният глобализъм изглеждаше като безалтернативен модел за развитие на демокрацията и на глобализационните процеси. Доминираше в политиката, медиите, академичните среди и културния живот. Всяка различна гледна точка беше обругавана и изтласквана към периферията на публичното и академичното пространство. На „позорния стълб“ бяха приковани ценностните котви на съвремената цивилизация – нацията, семейството и религията, на които не беше отредено място в давоските левичарски утопии за един наднационален, безполов и обезцърквен свят. Именно тук беше необходима появата на личност като Доналд Тръмп – личност със собствен мащаб, безцеремонна смелост и неизчерпаема енергия да се изправи срещу всевъзможните глашатаи на статуквото в политиката, дипломацията, медиите и университетите и да устои на натиска им да смазват всяка интелектуална и обществено-политическа алтернатива, като я заливат със сярната киселина на своя майчин език – езика на омразата.

Осемдесетият рожден ден на Доналд Тръмп в този смисъл придобива значение, което далеч надхвърля биографичната годишнина на един политик. Защото той отдавна не е просто поредният американски президент. Доналд Тръмп се превърна в символ на една епоха, призвана да възстанови разрушените от неолибералния глобализъм баланси, да върне идеологиите и плурализма в обществото и в политиката, да защити от анихилация ценностните котви на модерната цивилизация, но да остави пространство за съществуване и за онези, които търсят други.

Голямото историческо значение на неговия първи мандат беше, че върна в мейнстрийма самата възможност за идеологическа алтернатива и даде политически глас и самочувствие на милиони хора по света, на които статуквото внушаваше с всевъзможни средства, че техните възгледи нямат право на представителство в голямата политика. Това беше политическата реабилитация на всички онези, които въпреки кенсъл културата, която първоначално негласно, а впоследствие официално се проповядваше и прилагаше от институциите на неолибералния ред, отстояваха своите ценности и принципи, основани на националната държава и свободното общество. След като устоя на безпрецедентно бруталния натиск и репресии след старателно режисираното поражение в изборите от 2020 г., Тръмп не само не излезе от политиката, а промени в дълбочина традиционния начин на правене на политика в Америка – за разлика от всички други бивши президенти, той остана на политическия терен и по аналогия с британския политически модел се превърна в лидер на опозицията.

Триумфалното завръщане в Белия дом даде нова перспектива на Америка и на света. Доналд Тръмп пристъпи към реализацията на своята гранд стратегия за трансформиране на американската глобална хегемония в глобално лидерство. За разлика от глобалната хегемония, която почива върху доминацията, глобалното лидерство се изгражда върху онази комбинация от свобода, икономическа мощ, технологични иновации и социокултурно влияние, която кара останалите да възприемат твоя модел като свой ориентир. Да, неговият подход е транзакционен – основан на конкретни интереси, а не на кухи дипломатически догми и фасони. Но нима не е била „транзакционна“ политиката на Франция в подкрепа на американската борба за независимост срещу Англия? Нима не е била „транзакционна“ политиката на държавите - победителки в двете световни войни? Във времена, когато трябва да бъде демонтиран старият ред и изграден нов, да бъдат премахнати вкоренени мрежи на влияние и идеологически предразсъдъци, няма място за особени любезности и дипломатически протокол.

В първия му мандат една снимка беше станала хит – Доналд Тръмп и около него всички тогавашни лидери от Г-7, начело с Ангела Меркел, които са се надвесили над него, а той гледа сърдито. Това беше първото му участие в среща на седемте най-развити индустриални демокрации, на която с безпардонна категоричност, в негов стил, беше поставил редица неудобни въпроси. Като например, докога ще се изживяват като „велики сили“ на гърба на американските данъкоплатци, които осигуряват тяхната отбрана и сигурност, докато те „аристократично“ са се отдали на зелени преходи и джендър-вълнения. Когато се разбива едно статукво, това се прави безпардонно, безцеремонно, от позицията на силата. Да, понякога изобщо не е красиво. Не всеки го може. Затова Доналд Тръмп е точният човек в точното историческо време. Той е безцеремонен, ако щете, и нарцистичен, което му дава самочувствието да се разпорежда с неща, с които дори няма право да се разпорежда. Но с такъв подход предизвиква бързо адаптиране на останалите към промяната, която времето повелява.

Особено важно е, че през този мандат Тръмп разби на пух и прах фантасмагориите, тиражирани и у нас от либералния и от руския сектор, че едва ли не това е човекът на Москва, който възпроизвеждал тезите на Дугин и Лавров за многополюсния свят, в който „трите империи“ щели да бъдат САЩ, Китай и Русия, всяка с очертана сфера на влияние. Истинският източник на американското могъщество винаги е била Свободата. Нейната материализация е съчетанието между икономическа мощ, основана на епохални технологични иновации, военно-политическо надмощие и привлекателно за света социокултурно послание и влияние. Прочее, именно социокултурният фактор превръща една суперсила в глобален лидер. Много големи държави могат да натрупат богатство. Други – да изградят мощни армии. Но емпиричният социален опит сочи, че без възприемаемо и привлекателно за останалия свят социокултурно присъствие, глобалното лидерство е немислимо. Единствено САЩ успяват да превърнат своя начин на живот, технологии, идеи и култура в неотменна част от ежедневието на милиарди хора по света.

Това е силата на Америка, която се възпроизвежда с всеки нов скок в развитието на модерния свят, чийто източник са именно САЩ: от музиката, лайфстайла, телевизията и киното до Интернет, Изкуствения интелект, смартфоните, социалните мрежи и най-високите технологии – американското влияние не просто достига до хората, а те сами го търсят и възприемат. След овсекидняването на всяка нова вълна и внедряването ѝ от другите суперсили, Америка неминуемо извежда следващата. Това е цялата история на XX век и досега. Нито Китай, нито Индия, а още по-малко Русия, могат да постигнат това, независимо от мащаба си като държави. И една от причините за това е, че не разполагат с „магическата съставка“ на глобалното лидерство – социокултурното влияние, родено от Свободата. И Доналд Тръмп отлично разбира тази закономерност. Затова историческото съвпадение личният юбилей на Тръмп да съвпада с големия юбилей на американската нация – четвърт хилядолетие от основаването на САЩ, най-старата непрекъснато функционираща демокрация в света – придобива особена символика.

Дали ще бъде запомнен като велик президент, ще решават бъдещите поколения. Но още днес може да се каже нещо друго и може би по-важно. В момент, когато Америка и светът търсеха нова посока, Историята потърси Доналд Тръмп. И той беше там.