Ресурсите на киберпространството – информация, социални мрежи, облачни платформи, системи за разплащане и комуникация и пр. - са изцяло под безконтролната им власт

Единственият изход, който понастоящем имаш, ако не приемаш тази власт, е излизане от матрицата

„Ние сътворяваме свят, в който могат да влязат всички, без привилегии и дискриминация, независимо от цвета на кожата, икономическата или военна мощ или място на раждане. Ние сътворяваме свят, в който всеки и навсякъде може да изказва мнението си, колкото и екстравагантно да е то, без да изпитва страх, че ще бъде принуден да мълчи или да се съгласява с мнението на мнозинството“.

Тези красиви слова принадлежат на популярния интернет-активист, писател и съосновател на Фондация „Електронна граница“ Джон Пери Барлоу. Те са част от обявената от него на 8 февруари 1996 г. в Давос „Декларация за независимост на киберпространството“, в която се застъпва идеята за абсолютна свобода и ненамеса на държавите в новия свят на интернет. В тези ранни години от развитието на световната мрежа еуфорията на компютърните експерти и пленяващите въображението на младите представи за един взаимосвързан свят, за „вселена от хиперлинкове“, която дава абсолютна свобода, заглушават трезвите гласове на онези, които разбират от социални процеси и от същността на властта в човешкото общество. А тези гласове още тогава предупреждават, че без надеждни гаранции, нормирани и прилагани от държавите, дигиталният свят ще бъде колонизиран от безконтролни частни монополи, които ще ограничат личната свобода и конкуренцията.

Четвърт век по-късно - което в сгъстеното време на дигиталната епоха се равнява на цяло столетие - и с просто око се вижда, че идеалистичният наивизъм, разпалил въображението на милиони в зората на масовизацията на интернет, вече няма нищо общо с действителността. Киберпространството излезе от своя атинянски период, в който беше една свободна агора за обмен на информация и свободно общуване.
Агора, която направи света малък, обозрим и достижим през компютърния монитор. Днес, дигиталният свят навлезе в „тъмната епоха“ на своето ранно средновековие. Феодализмът е онзи етап от развитието на цивилизацията, в който земята, горите, водите и всички ресурси - цялото физическо пространство, принадлежи на феодала-сюзерен, който от своя страна преотстъпва части от него на свои териториални васали - подчинени нему феодали. Извън тънката прослойка на феодалната каста, е крепостното население, чието съществувание зависи изцяло от абсолютната и безконтролна власт на феодала, който създава и прилага правилата.

Киберпространството днес е собственост на дигиталните феодали. Неговите ресурси - информация, социални мрежи, облачни платформи, системи за разплащане и комуникация и пр. - са изцяло под безконтролната им власт. Те определят правилата и достъпа до тях. И ако това щеше да е нормално, ако станеше дума за частни услуги, които можеш да ползваш или да не ползваш - химическо чистене или телевизионна програма, то ескалиращата дигитализация на всички сфери на човешкото всекидневие, отдавна ги лиши от този статус.
Всеобщата дигитализация все повече ще прави практически невъзможно пълноценното и равнопоставено участие в социалния, икономически и политически живот, без да си подвластен на „правилата на общността“, наложени и прилагани от анонимните пажове на дигиталните феодали. Те се произнасят, санкционират и стигматизират, без право на обжалване и защита, дали и каква информация можеш да разпространяваш, дали мислиш „правилно“, какви идеологически убеждения и политически ценности имаш право да изповядваш и пр. Следят всяко твое движение и намерение, за да го монетизират.

Дълбочинният проблем е, че самото социално съществуване на индивида се поставя в тотална зависимост от частна монополна власт в дигиталното пространство, която устойчиво колонизира физическата реалност. Власт, която направлява поведението на индивида според правила, които самостойно, без значение от волята на потребителите, са приемани, изменяни, тълкувани, прилагани. Вън от контрола на публичните институции, призвани да защитават индивидуалните права. И до голяма степен недосегаеми за самия правен ред.

Единственият изход, който понастоящем имаш, ако не приемаш тази власт, е излизане от матрицата, което все повече ще става равнозначно на гражданска смърт, на излизане от гражданския оборот. Нов тип отшелничество в дигиталната епоха.

Фактическите монополи, които Google, Amazon, Facebook, Twitter, youtube, Apple и пр., имат върху човешката дейност в киберпространството, вече нямат характер на предоставяне на услуга и платформа, чрез която гражданите участват в моделирането на социалните процеси чрез икономическа конкуренция, право на изразяване или пък политическа активност. Те изземват тази роля от гражданите и целенасочено моделират социалните процеси. Определят кой и какъв достъп има до пазарите на стоки, услуги и идеи. Нещо повече, те определят параметрите, посоката и дори участниците в демократичната дискусия в обществото. Последно видяхме ярка демонстрация на безконтролната власт на тези дигитални феодали в САЩ - изличаване на инакомислието от социалните мрежи, изваждане от пазара на неудобни субекти чрез отрязване на достъп до хостинг-услуги. Но това е само върхът на айсберга! 

Същинските проблеми са свързани с практическото подчинение на цели държави от дигиталните феодали, ерозия на демократичния процес, изкривяване и манипулиране на публичната дискусия в глобален мащаб. Използването на дигитални системи, като политически инструмент - помним, например, как по времето на изострената американо-руска конфронтация при администрацията на Барак Обама, Русия беше заплашена с прекъсване на ползването на платформите за банкови разплащания.

Неслучайно, вече се превръща в стратегически приоритет гарантирането на дигиталния суверенитет на държавите. За това говорят, а и вече действат, държавните ръководства не само на суперсили като Китай и Русия, но и на Германия, Франция и самия Европейски съюз. Европейската комисия прие през миналата година стратегически документ за изграждане на самостоятелна дигитална инфраструктура. Има планове за създаване на европейски облак, наречен Gaia-X, като конкурентна и сигурна инфраструктура за данни в Европа. Тепърва ще се разгръща и законодателната полемика по тези въпроси в САЩ.

В днешно време дигиталните измерения на държавния суверенитет са не по-малко важни (а дори и по-важни!) от физическото опазване на териториалната цялост. Намаляването на зависимостта от дигиталните феодали, гарантирането на свободната конкуренция, правото на изразяване и на демократичния процес като цяло, са въпрос на национална сигурност. Но и на оцеляване на демокрацията. Необходим е надежден нормативен намордник и контрол върху дигиталните феодали в името на свободата и правата на личността. Дигиталното средновековие навлиза в своята „борба за инвеститурата“. Както духовната и светската власт в Западна Европа през средните векове са воювали за властта да бъдат назначавани епископи, така днес държавите ще влизат във все по-интензивен конфликт с дигиталните феодали за властта да определят правилата на играта в демократичното общество.