Тъпчем се в малки жилища

Близо 92% от българите имат собствен дом, но повечето са в стари сгради.

На трето място сме по пренаселени домове в ЕС

Нямаме достатъчно стаи, за да живеем удобно

Най-зле са в Румъния

Над 41% от българите живеят в пренаселени жилища, което означава, че нямат достатъчно стаи за размера на домакинството. В тази негативна класация сме на трето място сред страните от ЕС, обявиха от европейската статистическа служба Евростат.

Въпреки че са весели, семействата в пренаселени жилища може да се чувстват некомфортно, особено ако малки деца си играят в същата стая, в която родителите се опитват да работят, докато стоят вкъщи заради коронавируса, посочват от Евростат. Освен това, пренаселените домове може да представляват по-висок риск от разпространение на вируса, допълват експертите.

За да живеем удобно, отделна стая трябва да има за всяка двойка в домакинството, за всеки млад човек над 18 години, за всеки двама тийнейджъри (ако са от един и същи пол) между 12 и 17 години, както и за всеки две деца под 12 години.

В Европейския съюз 17,1% от населението живее в пренаселени домове, посочват от Евростат. Най-зле са в Румъния, където 46,3% от хората живеят натясно. След това се нареждат Латвия (43,4%), България (41,6%), Хърватия (39,3%) и Полша (39,2%), където близо двама от всеки пет души живеят в твърде тесен за домакинството апартамент.

Най-удобно живеят в Кипър и Ирландия, където само 2,5% и 2,7% от хората живеят натясно. В Германия и Франция съответно 7,4% и 8,2% обитават малки за домакинството домове, показват данните на Евростат.

Същевременно 33% от хората в ЕС живеят в твърде големи за семейството им апартаменти и къщи. Малта е на първо място в това отношение, където 73,4% от населението живеят в твърде просторни жилища. На следващите места са Ирландия и Кипър (и двете страни със 71,4%). В България само 11,5% от хората разполагат с твърде големи за семейството жилища.

 

Под наем са само 3% от населението

92% от българите имат собствен дом

] Близо 92% от българите имат собствен дом, но повечето са в стари сгради.
Близо 92% от българите имат собствен дом, но повечето са в стари сгради.

В собствен дом живеят 91,6% от домакинствата в страната, показват данни на Националния статистически институт. 5,4% от семействата ползват жилище, без да плащат наем. А под наем в къщи или апартаменти живеят само 3% от домакинства. Второ жилище притежават 9,7% от семействата в страната.

В жилища, построени преди 1990 г., живеят 93,4% от домакинствата, като близо три четвърти (71,9%) са изградени в периода 1961-1990 г. Преди 1961 г. са построени 21,5% от жилищата, а изградените след 1990 г. са само 6,6%.

Две трети (69,1%) от домакинствата в България живеят в дву- и тристайни жилища (74,6% в градовете и 53,7% в селата). В по-големи жилища (с четири и повече стаи) живеят 19,1% от домакинствата в градовете и 42% от тези в селата. Гаражи имат 20,1% от семействата (16,3% в градовете и 30,8% в селата).

С ток, вода, канализация, баня и тоалетна в жилищата разполагат 76,7% от семействата. С централно отопление (парно или газ) са 21,5% от жилищата в страната - 29% в градовете и 0,6% в селата.

С компютри разполагат 53,8% от домакинствата (60,5% в градовете и 35% в селата). Преди извънредното положение близо 40% от българите смятаха, че нямат нужда от компютър, а интернет в жилището имаха само в 60% от домакинствата (66% в градовете и 41% в селата). Заради извънредното положение обаче все повече хора купуват компютри и си пускат интернет в дома.

 

Гергана Тенекеджиева, изп.-директор на компания за имоти, пред “Труд”:

Софиянци оглеждат къщи заради извънредното положение

Катерина Ковачева

- Има ли в последния месец засилено търсене на жилища с тераса заради извънредното положение?

- Не бих казала, че има засилен интерес към жилища с тераса, по-скоро има повишено предлагане на имоти с подобни характеристики. В момента наблюдаваме увеличено търсенето на къщи, като за последните две седмици 40% от запитванията ни в големите градове са за къщи. Промяната в нагласите се подсилва допълнително от настоящото извънредно положение. В столицата запитванията са както за имоти в града, макар и в по-отдалечените квартали като Бояна, Драгалевци и Симеоново, така и за жилища извън София в радиус до 30-40 км. Младите хора, които търсят висок стандарт на живот, близост до природата и уединеност, са склонни да направят компромис с разстоянието. Това важи особено за клиентите с възможност за дистанционна работа, които нямат необходимост да пътуват всеки ден до града

- Колко струва квадратният метър на тераса към апартамент, тоест с колко се оскъпява един апартамент с две тераси срещу такъв с една?

- При апартаментите старо строителство преди 1992 г. терасите не влизат в квадратурата на имота и съответно не се отбелязват в нотариалния акт. След 1992 г. в малка част от тях присъства като площ в документа. При новото строителство площта на жилището включва терасите, общите части, сервизните помещения. И при двата случая определянето на стойността на всеки един от отделните елементи обаче не би било възможно, тъй като при ценообразуването влияят още много съществени фактори като големина на жилището, изложение, етаж, разположение на стаите и други. Дори да сравним два имота в една и съща сграда - единият с една тераса, а другият - с две, разликата не би била общовалидна за всички жилища. При много големи тераси, в панорамни или покривни жилища, е възможно цената им да се обсъжда отделно, тъй като размерът им е съпоставим с жилищната площ.

- По принцип търсят ли хората жилища с тераса или не можем да кажем, че тя е определящ фактор при покупка?

- Наличието на тераса към имота все още не е определящ фактор за покупка. За купувачите продължават да бъдат водещи местоположението и цената. Понякога в преговорите се обсъждат и балконите, но в повечето случаи те не са от ключово значение. Настоящите ограничения не биха могли да окажат сериозно влияние върху нагласите на купувачите, тъй като са краткосрочни. Хората очакват извънредното положение скоро да приключи и да се върнат към нормалния си ритъм на живот.

Коментари

Задължително поле