Сали Салиев от Велико Търново вече 27 години се бори с бюрократични спънки заради недвижимо имущество, което е негова собственост, но ще може да го ползва едва след 2043 година.През далечната 1992 г. той имал фирма по Указ 56 и си купил имот от две частни фирми на ул. „Симеон Велики“ в старата столица,които пък били в съдружие с Министерството на отбраната.Военните трябвало да построят жилища,а фирмите- 6 магазина под тях.Тяхната съвместна инвестиция била за 850 кв.м. ,от които Салиев си купил с акт 16 един магазин от 139 кв.м.,а фирмите му прехвърлили правата с договор за цесия. И до момента този имат се руши ,а обитателите на кооперациите в района смятат,че това са армейски терени ,превърната в руини.
После се оказало,че договорът на Салиев не бил окончателен и той тръгнал да доказва правата си по съдебен ред с спор с министерството.В същото време Салиев има писмо от Министерството на регионалното развитие,че въпросният договор е окончателен.Съдът обаче не го признал.
“ Както уж не бил окончателен,държавата ми взе за този имат 80 000 лв. данъци.Когато платих 265 000 лв.,заплата на кмета беше 400 лв.,тъй че си бяха много пари.Оттогава и през всичките години ме въртят в омагьосан кръг.Последното ,за което съм информиран е,че има мораториум до 2022 г.След това едва през 2043 г. като изтече 20-годишният давностен срок, съм можел да стана собственик на нещо,което съм платил“,разказва 63-годишният Салиев .
Най-хубавото в този куриозен и абсурден случай е,че Сали не е взел пари от банка едно време да си купи многострадалния магазин, защото нямаше как да върне кредита от нещо,което никога не е работило. През почти целия си живот той е произвеждал по 2 милиона на година меки картонени папки.Сега не работи, а дори още не е пенсионер.