Киевският княз Святослав два пъти нахлува в българските земи

Иска да ни зароби в своето господарство

Това е забравена, но крайно драматична страница от националната история. Украинската инвазия у нас през Х век. Тогава киевският княз Святослав два пъти нахлува в българските земи. Иска да ни зароби в своето господарство.

Святослав І Игоревич е варяг. Варягите са пирати пословични със своите безчинства. Обитавали днешна Швеция, откъдето извършвали набези на юг. В края на ІХ столетие трайно отсядат в Киевска Рус.

Бащата на Святослав е убит от славяните и до 963 г. управлява майка му Хелга, титулувана Олга Киевска. Като взема властта, синът отказва да приеме проповядваното от нея християнство. Управлението му е белязано от войни, огън и сеч.
Варягът разгромява хазарите, после покорява волжките българи. Превръща Кевска Рус в могъща държава, ширнала се от Таманския полуостров до изворите на Северна Двина. Сравняват я  с империята на Карл Велики.

През 966 г. византийският император Никифор ІІ Фока нарушава мира между България и Византия, продължил близо четири десетилетия. Разгневен от отказа на цар Петър І да спре маджарите, които нахлуват в балканските му владения, той тръгва на поход в Тракия.

Святослав след клане на бойното поле

„Специалната военна операция“, както сега наричат такива авантюри, се проваля. Тогава Фока решава да удари българите чрез Святослав. Пратеничество в Киев влиза в неговите чертози. Слага в нозете му ковчеже с над 100 000 златни монети. Срещу тях варягът скланя да нападне дунавските предели на нашите предци.

През 968 г. киевският властелин потегля с голяма армия, според различни източници между 10 000 и 60 000 бойци. Те лъскат оръжието си на ладии по Днепър и край Черноморския бряг. Лятото стигат устието на Дунав.

Два пъти по-малобройната българска войска е разбита още в първото сражение. Нашествениците завладяват десетки селища, днес в Южна Бесарабия и Северна Добруджа. Святослав дърпа напред до столицата  Преслав.

Печенегите обаче нападат Киевска Рус и той е принуден да се оттегли, за да ги прогони. Навсякъде оставя гарнизони, защото планира да се върне. Следващата година тръгва на втори поход и окончателно слага ръка на плячкосаната земя.
Тази инвазията е окървавена с жестоки кланета. Не само на мъже, но и на жени и деца. Това е първият ценоцид в нашата история!

В Константинопол ромеите настръхват. Езичникът с бръсната глава и златна обица може да стигне до стените на тяхната столица, кръстят се християните. Фока сключва съюз с цар Борис ІІ, който формално още е на престола. Не му оказва помощ, оставя го сам да се сражава с главорезите.

През декември 969 Фока е свален с дворцов преврат. Новият император Йоан І Цимисхий се опитва да убеди Святослав с дипломатически средства да се оттегли. Безуспешно, на варягът е харесала българската земя, иска да я приобщи към Киевска Рус.

Понеже нашата политика винаги е била безгръбначна, Борис се прегръща с палача на българщината. През 970 г. обединена киевско-българска войска нахлува в Тракия. Святослав води претендент за византийския престол, някой си Калокир. Филипопол (Пловдив) е превзет и почти обезлюден от поредното клане.

Византийският пълководец Варда Склир спира киевско-българското братство при Аркадиопол (Люлебургас). Пролетта на 971 г. самият император предприема мащабна контраофанзива по суша и море. През април ромеите прехвърлят Стара планина и обсаждат Преслав, бранен от нашественици и българи.

Тук пак щръква пословичната ни повратливост. Ние минаваме на страната на византийците, след като василевсът обявява, че е дошъл да ни освободи от поробителите.

По-късно същият месец Цимисхий принуждава Святослав да се затвори в крепостта Доростол (Силистра). Обсадата продължава три месеца. Стига се до мирен договор и Святослав Игоревич се оттегля към Киев. По пътя е нападнат и убит от печенегите. Техният каган прави от черепа му чаша.

От „Историята“ на Лъв Дякон*

Патриций Калокир, изпратен при тавроскитите (русите) по царска воля, пристигнал в Скития (Киевска Рус). Той се сприятелил с предводителя на таврите, подкупил го с подаръци, очаровал го с примамливи обещания (цялото скитско племе е извънредно алчно и податливо на обещания за подаръци и подкупи) и го склонил да потегли с голяма войска срещу мизите (българите). Калокир му предложил, като победи мизите, да завоюва страната им и да я притежава като свое собствено владение, но (Святослав) да му помогне срещу ромеите, за да получи върховната власт в ромейската държава.

При това обещал да му даде от царската хазна големи и неизброими съкровища. Като чул тези думи, Святослав не бил в състояние да удържи порива си. Обзет от надежди за богатство, той мечтаел да завладее страната на мизите При това като човек пламенен и смел, силен и решителен той привлякъл цялата младеж на таврите за този поход. И тъй той събрал войска от шестдесет хиляди храбри войници, без наемниците, и тръгнал срещу мизите заедно с патриций Калокир, с когото се сближил чрез приятелство като с роден брат. Щом преплувал Истър (Дунав) и вече се готвел да слезе на брега, мизите разбрали какво става, събрали войска от около тридесет хиляди души и се опълчили срещу него.

Обаче таврите стремително се спуснали от лодките и с издадени напред щитове и извадени мечове започнали от всички страни да избиват мизите. А мизите, като не могли да понесат дори и първия напор, се обърнали в бягство и безславно се затворили в Доростол.

Казват, че в това време вождът на мизите Петър, боголюбив и достопочтен мъж, опечален от неочакваното бягство, получил апоплектичен удар и като преживял още малко време след това, напуснал този свят. Но това нещо се случило в Мизия по-късно.

* Византийски историк, описал събитията от 959 до 986 г.