Черноморският пъзел по американски

Натискът за разширяването на НАТО на изток в посока Киев и Тбилиси е перманентен

През последните седмици мантрата „Русия ще нахлуе в Украйна“ се превърна в една засилващата своето безумие фраза, която акумулира огромно количество дипломатическа, политическа и медийна енергия. Учудващо е как светът, най-вече Европа, бе вкаран в един пъзел на многобройни срещи с почти еднакви декларации. Абсурдността на създалата се международна ситуация е повече от впечатляваща. Естествен е въпросът каква е целта на тази пропаганда, чието разминаване с действителността надминава всякакви разумни граници?

Историята е доказала, че случайни неща особено в политиката няма, но по-важното е, че моделите, които се прилагат за промяна или утвърждаване на определена конфигурация, са почти винаги идентични. Разликата в подробностите не променя цялостната картина. 

Връщайки се назад във времето, преди 14 години, отново в постсъветското пространство на Черноморския регион, се случиха интересни събития. От разпадането на Съветския съюз новите международноправни субекти в европейската, кавказката и средноазитаската част, са постоянен обект на икономическа инвазия, политически натиск и засега немного успешни опити за етноконфесионално преструктуриране. Факт е обаче, че началото на т. нар. цветни революции в Украйна и Грузия са в центъра на американските планове. Какво е общото и кое е специфичното в грузинско-южноосетинско-руската война от август 2008 г. и актуалния украински казус?

И тогава, и сега върви Олимпиадата в Китай. И тогава, и сега американските политици с риторика и действия създават провокативни ситуации, търсещи радикални резултати. Натискът за разширяването на НАТО на изток в посока Киев и Тбилиси е перманентен. Тогава имаше Южна Осетия и Абхазия, сега – Донецк и Луганск. Освен това няма значение дали ще си спомняме за държавния секретар Кондолиза Райс, която десетина дни преди събитията в Южна Осетия посети Чехия, България и Грузия, или ще си припомним за американската делегация, водена от висш чиновник на Държавния департамент, които преди дни минаха през София, Букурещ и Брюксел. Повтарят се и руските военни учения близо до грузинската тогава и до украинската граница сега.

Няколко седмици след кавказката война избухна ипотечната криза в САЩ, която много бързо обхвана целия свят. От близо две години пандемията от корона вирус променя политическата система, разбива бизнеса, разрушава медицинското обслужване, проваля образованието. Икономическата криза е в разгара си с тенденция да надмине по размери и резултати тази от 2008 г. И в двете времеви зони  стопанин на Белия дом е представител на Демократическата партия.

Къде могат да се намерят различията в двата казуса? Събитията в Южна Осетия започнаха през нощта преди откриването на лятната Олимпиада в Китай. Тогава руски президент беше Дмитрий Медведев, а Владимир Путин - министър-председател. Дипломатическата офанзива за разрешаване на грузинския казус се водеше на по-ниско ниво. Медиатор и двигател на преговорите беше френският министър на външните работи Бернар Кушнер, чиито совалки между Тбилиси и Москва се увенчаха с успех, който не елиминира предполагаемите резултати от руската военна реакция. Последиците са признатата от Русия и още 6 държави независимост на Южна Осетия и Абхазия, които вече не са част от грузинския интегритет, но са устойчива кавказка граница на Русия. Европейската реакция беше агресивна, но се ограничи в декларации за кратък период от време. Не последваха никакви санкции към Москва. Нещо повече година по-късно в Швейцария излезе сборник с документи, в който подробно се представи политико-военният процес на събитията от август 2008 г., доказващи грузинската инициатива за започването на войната. 

Украйна е по-особен случай предвид нейното геостратегическо значение със силен енергийно транзитен привкус. Държавният преврат през февруари 2014 г., връщането на Кримския полуостров чрез референдум в руските граници през март с.г., както и обявилите своята независимост Донецка и Луганска републики поставят началото на процес, който през последните години е постоянен повод за икономически санкции към Руската Федерация. От 2021 г. започна интензивна ескалация на военни учения както на Русия, така и на НАТО по границите с Украйна и черноморската акватория. Това нямаше да направи впечатление, ако в ученията на Алианса не участваха и военни единици от Украйна и Грузия. И ако до август 2021 г. напрежението между Москва, Вашингтон и НАТО се ограничаваше в рамките на пропагандата и взаимните обвинения, то след това без да се променя военно-политическата конфигурация в региона, се поде активна пропагандна кампания срещу врага Русия, който ще нападне слабия противник Украйна. Наблюдават се два интересни процеса, коренно различни от грузинския казус. От една страна Вашингтон и Лондон изпращат в Киев тонове военно оръжие и техника, а европейските държави-членки на НАТО са обединени около идеята за военно подсилване на източния фланг на Алианса. Не може да не се отчете отсъствието на единна позиция по този въпроси. Германия отказва да изпраща оръжие на Украйна, а Унгария не само подписа дългосрочен договор с Русия за газови доставки, но и не скрива своето негативно отношение към ескалация на отношенията с Москва. В политически план нивото на консултации и преговори е впечатляващо. Никой не отсъства от водещите държавни и правителствени ръководители. Далеч в миналото е Кушнер, сега на преден план е френският президент Еманюел Макрон, английският премиер Борис Джонсън, американският президент Джо Байдън и германският канцлер Олаф Шолц.

Пророчествата на Байдън за руско нападение на 16 февруари се оказаха в най-добрия случай добро пожелание. Парадоксът в създалата се ситуация е, че единствено Москва и Киев повтарят, че няма да има руско нахлуване. Освен това САЩ и Великобритания изтеглиха военните си и препоръчаха дипломатическите служители и семействата им да напуснат Украйна. Не само това, но нито те, нито НАТО смятат да защитават Украйна, ако бъде нападната от Русия. 

Интересен факт е, че именно на 16 февруари руският президент обяви, че са приключили ученията на южния и западния фланг, в което ЕС и НАТО се съмняват. Новият момент е, че депутатите на Държавната дума са гласували обръщение към президента Путин да признае независимостта на Донецката и Луганската републики. Този документ може да се превърне в ефективен политически инструмент в голямата игра. Топката вече е в игрището на Украйна и на нейните кукловоди. Освен това краят на зимната Олимпиада наближава. САЩ продължава да са без държавен бюджет и проблеми на границата с Мексико и Канада. Великобритания са в сериозна политическа криза и гранични проблеми с ЕС. Франция са пред президентски избори. Унгария – пред парламентарни, а Германия – пред сложна дилема за лоялност към САЩ и НАТО и засилващата се необходимост от руския газ.

В този сложен пъзел украинският казус през 2022 г. може да се окаже препъни камъкът за политическия и икономическия неолиберализъм. Засилващият се геополитически, икономически и военен съюз между Русия, Китай, Индия и Иран утвърждава държавността като непреодолим фактор срещу финансово спекулативния капитал.

Малко време остана да се разбере дали зимната Олимпиада ще завърши с украинска военна акция към Донбас, което ще остави в историята нереализираните Мински споразумения. Черноморският пъзел по американски продължава.