Унгарска свада за душата на Европа

Две имена доминираха дебатите в Страсбург – Орбан и Сорос

Истинската демокрация си е ораторски спектакъл. На Стария континент най-добре тази дисциплина се практикува в пленарната зала на Европейския парламент. С речите в духа на най-добрите републикански традиции от времената на Римските народни трибуни. Сценарият и постановката не винаги са особено интригуващи, но пък когато са, винаги се полагат с размах. Особено когато опре до сблъсък на идеологически и финансови интереси срещу национални, а залогът е разбирането за душата на обединена Европа – тогава направо става епично.

Пиесата, която постави в откриващата сесия за последния сезон на този си законодателен мандат Европейският парламент, бе озаглавена кратко и просто: “Ситуацията в Унгария”, на името на доклада изготвен от холандския евродепутат от групата на Зелените Юдит Саржентини. Ще кажете, че в титула няма много въображение, но това е то геният на пропагандата.

В откриващите сцени докладчикът от Комисията по граждански свободи веднага влезе остро с бутонките – унгарското правителство бе наречено на няколко пъти в изложението й “режим”, който прилага “клиентелизъм”, злоупотребява с европейски фондове, потиска свободното слово и образование, неправителствените организации, ограничава върховенството на закона, води агресивна политика срещу търсещите убежище и промотира ксенофобията. Единодушното становище на комисията за граждански свободи ЕП да препоръча на Съвета да задейства член 7 от Договора за Европейския съюз (ДЕС), бе подкрепено с остри изказвания от либерални пасионарии от консултиращите по доклада парламентарни комисии, сред които и небезизвестната в България евродепутатка от ЕНП Ингеборг Гресле.

Фабулата отиваше към “пълна победа за европейската демокрация”; тиранинът Орбан е на земята; всеки момент ще започне да ридае, да се разкайва за делата си и ще поиска прошка от цяла Европа. Защо не?! Ако поне веднъж през цялата откриваща 20-минутна офанзива слушащият с каменно изражение унгарски премиер беше дал вид, че по някакъв начин се трогва от това, което чува. В който момент крехката ляво-либерална конструкция на парламентарната интрига започна да се пропуква, а настроението в залата да изкристализира. По реда на номерата след докладчиците на парламентарните комисии дойде ред на позицията на Съвета, в лицето на австрийското председателство. Чийто представител технично изшикалкави, че в крайна сметка процедура по член 7 от ДЕС срещу Унгария в Съвета не е открита, заради което и няма да се ангажира с позиция или препоръка. Другият орган с правомощията да задейства “злокобния член” (който лишава дадената държава член от правото на глас в Съвета), е Европейската комисия. Представена от първия си заместник-председател Франс Тимерманс, който балансира по-остър тон с уклончивото, че Брюксел ще продължи да търси диалог с Будапеща, но и няма да се поколебае да вземе и крайни мерки. В което всеки чу едно недоизказано “каквото и да реши Европарламентът в този случай”.

В края на първото действие удари часът и на Виктор Орбан да отвърне на удара – без да пести от арсенала. Заявайки убеждението си, че няма с думи да промени мнението на мнозинството в ЕП, унгарският премиер отхвърли всички обвинения в деспотизъм, настоя че страната му винаги е била пазител на християндемократичните ценности на Европа, първа е надигнала глава срещу СССР през 1956 г. и “наследените демокрации” на Запад обиждат унгарците, като смятат, че знаят по-добре кое е добро за тях. Ако ЕС настоява да е единен в разнообразието, защо иска да изолира Унгария за това, че е различна, защото не желае да живее с имигранти, стреля от упор Орбан и изпъна много лица в пленарната зала.

Преди да подаде топката за големия мач – с няколко директни нападки срещу европейските социалисти и либерали, както и тези у дома му; задължителното изтъкване, че от 2010 г. насам три пъти печели изборите в Унгария, което го прави пък най-успешната партия в пан-европейското дясно обединение ЕНП; и в каквото и да го обвиняват в обсъждания доклад, догодина идват избори за Европарламент и “хората ще решат” дали е прав или не.

И остави парламентарните вождове да се чепкат помежду си. Манфред Вебер от ЕНП застана полуоткрито в подкрепа на Орбан по избрани въпроси; лидерите на фракциите на социалистите и на либералите Удо Булман и Ги Верхофстад го обявиха за Сатана, който води след себе си краха на ЕС; едни викаха “осанна”, други “разпни го”, а арлекинът Найджъл Фарадж, който безочливо продължава да изстисква всяка стотинка, която може от ЕС, покани Унгария и Орбан в “клуба Брекзит”.

Фарадж първи вкара в употреба името “Джордж Сорос” в изложението си, с което и откри враждебните действия в третата част от спектакъла. Ако Орбан и лидерите на големите групи бяха решили, че ще избегнат в тази ситуация да споменават името на американския филантроп от унгарски произход и масовата теза, че цялата офанзива на ЕП срещу Унгария се води с неговата благословия, други 50-60 европейски законодатели, заявили желанието си да участват в дебатите, нямаха такива задръжки. В изказванията “за” (либерали, зелени, социалисти) или “против” (консерватори, независими, крайно-десни) заключенията на доклада, името на Джордж Сорос се споменаваше почти колкото това на Виктор Орбан. И така до края – 2 ч. 40 мин. Представление, докато дойде отново редът на унгарският премиер да вземе думата и най-общо казано да благодари на всички за вниманието.

 

Процедурата отива в задънена улица

След разгорещените дебати във вторник, в крайна сметка в сряда Европарламентът одобри доклада за “Ситуацията в Унгария” с някои изменения на по-скандални формулировки. Документът събра нужните 2/3 от гласовете на евродепутатите, за да получи необходимото внимание и да бъде приет за разглеждане от Съвета на ЕС. За да се премине към формалното задействане на член 7 от ДЕС срещу Унгария обаче се изисква единодушното решение на всички останали държави членки. На пътя на което ще застане най-малкото Полша. Така както Будапеща “пази” Варшава от подобни действия на Брюксел. И така до следващия спектакъл.

Коментари

Задължително поле