Тръмп уволни заместник-министър, одобрил помощ за Украйна

Коронавирусът спря износа на българско вино за Китай

Живите човешки съкровища – кои са? Нестинарство, Сурва и Калушари ни славят пред света

Тръмп предложил помилване на Асанж, ако той отрече руската връзка в скандала с имейлите

Половин милион лева в касата на „Левски“

7 души със стомашни проблеми след ваканция в хотел край Габрово

ДДС регистрация при оборот над 85 хил. евро

Бивш капитан на „виолетовите“ обяви търг за фланелката си в помощ на болно дете в Търново Мариян Генов за пореден път подава ръка на нуждаещ се от региона

ДАНС влезе в болницата в Раднево след сигнал от кмета

Разрешителни за строеж – онлайн Промяната може да намали цените на жилищата

Здравни вноски за емигрант, който се връща в България

Вижте акцентите в броя на вестник „Труд“ в четвъртък, 20 февруари 2020

АПИ: След 21 ч. тази вечер са възможни затруднения в продажбата на е-винетки

Русия и Турция се скараха за Сирия Ердоган заплаши с военна операция в Идлиб

Лондон слага край на евтиния труд от ЕС Строга точкова система пресява кандидатите за имигранти (ИНФОГРАФИКА)

Управление и наказание Дали арестът на Нено Димов е крачка напред, наистина?

Днес вече не важи поговорката, че министрите са бивши или бъдещи затворници

Поговорката, че всеки български министър е бивш или бъдещ затворник, се появява по време на Третото българско царство. И действително, по изчисления на историци през този период 70% от българските министри са били съдени и осъдени, което ги е направило затворници за по-дълго или по-кратко време.

Поговорката показва и още нещо – че не става дума за съдене по време на мандата на министъра, а или преди него, или след това. Сиреч, тези политици са били репресирани при един режим, а стават министри при някой следващ, или обратното – репресират ги, след като се смени правителството (което по онова време става доста често). В повечето случаи става дума именно за политическа разправа.

Сетих се за всичко това, когато прогърмя вестта за задържането на министъра на околната среда и водите Нено Димов. Въпросът е дали широко провъзгласеното му задържане е крачка напред в правосъдната система – действащ министър да бъде арестуван и обвинен. Май отговорът е отрицателен.

С други думи, струва ми се, че отново става дума за шумна акция, която цели общественото недоволство да намери отдушник встрани от основния проблем – защо в цялата страна има различни кризи, гърмят скандали, стават аварии, изчезват превозът и медицинската помощ, и какво ли не. Нено Димов, който на практика в това правителство е без сериозен политически гръб (кога ли пък успя от десен демократ да стане „патриот“?), се превърна в изкупителна жертва, за да се спаси правителството от задълбочаващата се криза.

А както сме се научили през последните три десетилетия, от ареста до затвора пътят е далечен, ако изобщо води натам. Така че все още не можем да говорим за министри-затворници и едва ли скоро ще можем да говорим за такива. Скандалите са толкова многобройни и чести, че скоро ще забравим и този арест.

Май напразно припомних поговорката за министрите-затворници. Тя вече не е актуална. Но не защото обществото ни е станало по-хуманно и министрите – по-отговорни, а защото привикнахме към принципа, че властта е най-добрата защита от закона.

* От „24 май“ (24may.bg), с малки съкращения

 

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.