800-1000 двойки от вида малък креслив орел гнездят в България, като това нарежда страната ни на първо място на Балканите. 85 гнезда на ценната птица са идентифицирани през последните три години, като част от проекта „Земите и горите на орела“, а орнитолозите отчитат над 450 допълнителни заети територии.

Най-много двойки има в защитените зони Лудогорие, Суха река, Хърсовска река, Ломовете и Емине, които са в източната част на страната, а с най-ниска численост за вида са зоните Студенец и Марица-Първомай в Централна България. Информацията беше изнесена днес от експерти от БДЗП по време на срещата на екипа по проекта, на която участниците отчетоха напредъка и свършената към момента работа.

Учените обявиха още, че пет от гнездата се наблюдават пряко, като са направени 141 985 снимки, които са изключително ценни и разкриват много нови неща за живота на орела, картираните хранителни местообитание и др.
В рамките на проекта на 10 птици бяха поставени предаватели, като миграцията на орлите се проследява в реално време и всеки може да види къде се намират и какви разстояния изминават.

За съжаление една от птиците загина при токов удар в Турция, а други две /едната от които любимата на много българи Александрия/ вече не излъчват сигнал. Не се знае какво е станало с тях, но предавателите им няма да бъдат изключвани още една година, защото в крайна сметка може да се окаже че се намират извън зоната на сателитното проследяване и в един момент може да се появят отново. 

Един от ръководителите на проекта „Земите и горите на орела“– инж. Николай Василев от ИАГ, обясни на колегите си, че част от дейностите вече са приключили успешно, но има какво още да се направи, за да може популацията на малкия креслив орел да остане стабилна на територията на страната ни. 

Проектът „Мерки за опазване на малкия креслив орел и неговите местообитания в България“ е към програма LIFE на ЕС. Страни в проекта са ИАГ, БДЗП, СИДП и ЮИДП, а целта му е да бъдат създадени нови местообитания за малкия креслив орел, да бъде опазен вида и да бъде съхранено биологичното разнообразие на горите в България. В проекта са предвидени значителни средства за залесяване, както и трансформиране на иглолистни култури, обучения на заинтересовани страни и 5 обучения по един от най-добрите начини за стопанисване на горите – Заарландският метод.