Зелените и социалистите прокараха скандална поправка в проект на ЕК

Приета е само с 3 гласа разлика

Eвропейският парламент гласува да се финансират неправителствени организации, които организират протести срещу правосъдието. Това е предвидено в поправка, минала само с 3 гласа разлика на пленарната сесия на Европейския парламент в Страсбург в сряда.

Създаването на нова хранилка за протестъри беше вмъкнато като допълнение в проекта на Европейската комисия за нова програма „Правосъдие”, която има съвсем различна цел – подобряване на съдебното сътрудничество между държавите членки на ЕС.

Поправката е внесена от австрийския евродепутат Йозеф Вайденхолцер, заместник-председател на групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите (ПЕС) и от финландката Хайди Хаутала от Група на Зелените/Европейски свободен алианс.

Четирима български евродепутати са гласували „за” - Неджми Али и Искра Михайлова от ДПС/АЛДЕ и Момчил Неков и Георги Пирински от БСП/ПЕС. Против са били Ангел Джамбазки от ВМРО/ЕКР, Асим Адемов, Андрей Ковачев, Ева Майдел, Андрей Новаков, Емил Радев, Владимир Уручев от ГЕРБ/ЕНП и Светослав Малинов от ДСБ/ЕНП. „Въздържал се” са гласували Филиз Хюсменова от ДПС/АЛДЕ и Петър Курумбашев от БСП/ПЕС.

Допълнението е прието с 325 гласа „за” и 322 „против” при 21 „въздържал се”, основно с гласове на социалистите, зелените и либерали. От консерваторите знаково единствена „за” противно на всичко останали в своята група е гласувала румънката Моника Маковей.

Приетата законодателна резолюция гласи, че финансиране съгласно новия регламент могат да получат „организациите на гражданското общество и други съответни заинтересовани страни”. Парите ще се дават за „структурна подкрепа за конкретни дейности”, сред които са изредени „застъпничество”, „изграждане на мрежи”, „обществена мобилизация и образование”.

Евродепутати, до които „Труд” се допита, обясниха, че текстът означава европейската хазна да финансира протести.

Нищо подобно не пише в първоначалния вариант на Европейската комисия. Там е било предвидено, че допустими за финансиране са строго определени дейности за подпомагане на правосъдието, изредени в списък.

Скандалната поправка може да не влезе в сила, защото трябва да мине на триалог между Европарламента, Съвета и Комисията, а мандатът на ЕП приключва.

Новата програма „Правосъдие” ще улесни и подпомага съдебното сътрудничество по гражданскоправни и наказателноправни въпроси в ЕС и ще насърчава ефективността на националните правосъдни системи, обясни евродепутатът Емил Радев, който е докладчик от страна на ЕНП по документа. Програмата ще стимулира разработването и поддържането на специализирани технологични средства за електронно правосъдие, което ще допринесе за взаимното доверие и признаването на съдебните решения.

„Правосъдие” ще финансира и мерки за повишаване на осведомеността и подобряване на познанията на съдии и прокурори относно политиките и правото на ЕС, инструментите за съдебно сътрудничество, както и практиката на Съда на Европейския съюз. Програмата, освен това ще има за цел да улесни ефективния достъп до правосъдие за всички лица, ефективната защита и подкрепа за жертвите на престъпление, както и зачитането на процесуалните права на заподозрените и обвиняемите в наказателните производства, особено що се касае за децата. Ще бъдат подпомагани още и съдебните мрежи и други възможности за сътрудничество и обмен на добри практики между съдебните системи на държавите членки.

Бюджетът на програмата е 300 млн. евро за седем години.

 

Български НПО с грантове за милиони

Основни спонсори са „Отворено общество” и „Америка за България”

Финансиране за милиони лева под формата на грантове получават български неправителствени организации, стоящи зад политически проекти. Основен спонсор са фондациите „Америка за България” и „Отворено общество”. Пример за грантово финансиране е Институтът за правни инициативи, свързан с лидера на Да, България Христо Иванов. Както „Труд” писа още през 2016 г., Институтът тогава взе 1.2 милиона лева от US-фондацията. Две години по-рано лидерите на организациите в „Протестна мрежа” получават над 6 млн. лв.. С проекти за уж граждански цели те финансират политически проекти.

Подкрепящите ги медии от Кръга „Капитал” също получават дял - през 2018 г. фондация „Инфо спейс”, собстевник на сайта Медиапул, е бенефициент на 1.3 млн. лв. Икономедиа, издаваща седмичника „Капитал”, е взела 1.5 млн. лв.

 

Според социологическо проучване

Всеки трети българин няма доверие в Брюксел

Подкрепяме възможността за свободно движение на хора

30% от българите нямат доверие в Евросъюза, като тенденцията е бройката на песимистите да расте. Това показва проучване на Евробарометър, проведено в края на миналата година.53% от хората у нас все пак вярват в доброто бъдеще на Европейския съюз.

Българските граждани запазват одобрението си към институциите на ЕС и са склонни да се доверяват повече на тях, отколкото на тези в България. 51% от анкетираните вярват на Европейския парламент, а едва 13% имат доверие на Народното събрание. Доверието в Европейската комисия е 45%. Сред европейските политики българското обществено мнение традиционно изразява най-висока подкрепа от 87% за възможността за свободно движение на хора, стоки и услуги.

 

Емил Радев, евродепутат от ГЕРБ/ЕНП:

Не може със средства от ЕС да финансираме манифестации

Гласувах против това предложение, защото то звучи приблизително така: със средства на Европейския съюз да се финансират протести или манифестации в съответните държави-членки. Сами разбирате, че това е „леко странно”. Нещо повече, това не е по предложение на комисията, а е внесено с подкрепата на социалисти, зелени и либерали. При гласуването в сряда в Европейския парламент тези текстове минаха с едва три гласа. Колегите евродепутати бяха абсолютно разделени. Технически погледнато, тези текстове тепърва трябва да минат на триалог и ще се види как ще реагират на тях държавите членки. Аз съм докладчик по тази програма от страна на ЕНП и внимателно ще наблюдаваме процеса. Тъй като мандатът на този Европарламент приключва, то няма да има и технологично време да се гласуват окончателните текстове.

 

Ангел Джамбазки, евродепутат от ВМРО/ЕНР:

Опитват подмяна на националното правосъдие

Този текст е първа стъпка за осигуряването на европейско финансиране за неправителствени организации, потвърди пред „Труд” евродепутатът от ВМРО Ангел Джамбазки.

Той разказа, че първоначално такава точка е отсъствала, но е била „внесена между капките”.

„Вносители бяха групата на „зелените” и левите формации. Въпреки че на този етап става въпрос за документ с декларативен характер, той ще е основа за искания от страна на НПО да получават пари директно от Брюксел”, предупреди Джамбазки.

Той каза още, че с приетите текстове някой ден българските НПО може да поискат да правят мониторинг на правосъдната система.

„Предупредих българските европдепутати, че става дума за подмяна на законното национално правосъдие. Засега текстовете не водят до нищо, но вбъдеще ще гарантират още по-голямо влияние на НПО”, обясни Джамбазки.

 

Момчил Неков, евродепутат от БСП/ПЕС:

Гласувах „за“ по предложение на групата ни

Евродепутатът Момчил Неков (БСП/ПЕС) е сред гласувалите „за” въпросната структурна подкрепа за организациите на гражданското общество и други съответни заинтересовани страни, извършващи дейност в областите, обхванати от програмата. Пред „Труд” Неков не пожела да влезе в подробности за мотивите на вота си, като отбеляза, че е на празник на лозарите, а след това препрати екипа ни към пиарите си. С текстовете се дава „структурна подкрепа за конкретни дейности на тези организации, включително застъпничество, изграждане на мрежи, съдебни спорове във връзка с нарушения на демокрацията, принципите на правовата държава и основните права”.

Все пак Момчил Неков подчерта в началото, че по време на редовното заседание на Европарламента в Страсбург, при гласуванията се е водил както до сега според решенията на групата на социалистите и демократите. В подкрепа на въпросните параграфи е дал гласа си и колегата му Георги Пирински.