Маестрото, Професора, Моцарт, Тихия лидер, Легендата, Джентълмена, Архитекта...това са само малка част от прякорите на славния Андреа Пирло. Геният трудно може да бъде описан само с един епитет. За огромно съжаление елегантният халф сложи край на своята 22-годишна бляскава кариера в понеделник. С неговото пенсиониране си отива цяла една епоха не само в италианския, но и в световния футбол. Разбира се, Пирло ще бъде помнен още дълго време.

“Мисля, следователно играя!” Подобно мото може да има само футболист с изключителен интелект на терена, какъвто Пирло несъмнено демонстрираше през цялата си активна кариера. Това беше и водещото му качество през тези 2 десетилетия.

Подобно на любимото му червено вино, полузащитникът ставаше все по-добър с годините. А всичко започна, когато беше едва 16-годишен. На 21 май 1995-а той дебютира на голямата сцена с екипа на “Бреша” в двубой от Серия А срещу “Реджина”. В ролята на откривател влезе големият Мирча Луческу. Още с първата си поява на терена Пирло записа името си в историята на клуба като най-младия футболист, играл за “сините”. Първият по-сериозен досег с мъжкия футбол е през сезон 1996/97. По това време “Бреша” вече е в Серия Б, но с главно действащо лице Пирло отборът бързо печели промоция.

Логичното се случва през 1998-а, когато Луческу взима своя все още нешлифован напълно диамант в “Интер”. Но най-силните години на Пирло са в други два италиански гранда - “Милан” и “Ювентус”.

На “Сан Сиро” Андреа прекарва 10 незабравими години – между 2001-ва и 2011-а. А какво е влиянието му върху представянето на отбора, говори и фактът, че “росонерите” още не са спечелили нищо значимо след неговото напускане. Последната титла в Италия за “червено-черните” е и последният сезон на Пирло в тима.

А в предходните години “Милан” е неудържим както във вътрешния шампионат, така и в Европа. С диригент Пирло в средата на терена, грандът печели 2 пъти Серия А, 2 пъти Шампионската лига, още толкова отличия за Суперкупата на Европа, световното клубно първенство, купата на Италия. Всичко възможно!

По-късно самият Андреа ще признае, че не е усещал подкрепа от ръководството и необходимото уважение в края на своя престой в тима. Това е и причината след изтичането на договора му през 2011-а да поеме в посока Торино.

“Когато разбрах, че Пирло идва при нас си казах: “Има Господ!”, признава капитанът на “Ювентус” Джанлуиджи Буфон. Но много преди да подпише със “Старата госпожа” един друг договор ще остави завинаги отпечатък в съзнанието на Пирло.

Годината е 2006-а. Италия току-що е станала световен шампион. Пирло, разбира се, е главно действащо лице в селекцията на Марчело Липи на мондиала в Германия. След триумфа полузащитникът се прибира в родината, за да отдъхне от цялата суматоха.

“Карах колело по малките улички на Форте дей Марми, а хората ме спираха, за да ме поздравят за големия успех - разказва 10 години по-късно самият играч. - Но имаше нещо, което не знаеха - аз бях играч на “Реал” (Мадрид). В сърцето си и в душата си вече бях на “Бернабеу”. Имах договор за 5 години, който ме чакаше и заплата, която бе от друго измерение”.

Но празен чек, в който Пирло трябва сам да попълни заплата си, стопира сделката. Връчва му го Адриано Галиани, силният човек в “Милан”. И така Андреа остава далеч от Мадрид, а по-късно се разминава и с трансфер в “Барса” на Пеп Гуардиола. И неговата малка болка си остава, че така и не се пробва в един от испанските грандове.

Така се стига до 2011-а, когато Пирло напуска обиден “Сан Сиро”. След 10 години вярна служба халфът си тръгва... с една обикновена химикалка в джоба, подарък от клуба.

Така големият печеливш се оказва “Ювентус”. В Торино Пирло буквално носи ореол около главата си и е в основата на възраждането на клуба. С него “Старата госпожа” се превръща в истински хегемон и печели 4 последователни шампионски титли, Купа и две суперкупи на страната. Играе и финал в Шампионската лига през 2015-а, но губи от “Барселона”. В края на своята кариера Маестрото премина в “Ню Йорк Сити”, за да плени още един континент с футболния си чар.

Обобщено в цифри, кариерата на Пирло е - 18 спечелени трофея, 872 - официални мача, 86 гола, 116 двубоя за Италия... Плюс като екстра и една дузпа “паненка” срещу Англия на Евро 2012.

Обожава да играе PlayStation

Андреа Пирло знае как да разтоварва между тежките тренировки и напечените дербита. Прави го с джойстик в ръка, докато играе на футболния симулатор FIFA на любимия си PlayStation. Нещо повече, вече бившият футболист смята, че въпросната телевизионна игра е второто най-велико изобретение в света след колелото.

“Не чувствам никакво напрежение – призна преди време италианецът. - Не обичам стрес под никаква форма. На 9 юли 2006 година в Берлин прекарах цял следобед в игра на PlayStation. Вечерта излязох и станах световен шампион.”

ЗА НЕГО

Прекланям се пред Пирло

Талантът на Пирло е неизмерим. Голям фен съм на играта му. За мен той винаги е бил най-добрият играч на Италия. Може и да съм пристрастен, но пък абсолютно не се съмнявам в избора си.

Шави Ернандес,

легенда на “Барселона”

Можеше да играе още 10 години

Уникален, неподражаем, феноменален! За мен бе чест да играя заедно с него. Андреа, благодаря ти за всичко. По мое мнение ти можеше да играеш още десет години.

Марио Балотели,

нападател на “Ница” и Италия

Гледах го

и се питах: “Аз футболист ли съм?”

Никой не го познава по-добре от мен, защото започнахме да играем още в младежкия национален отбор на Италия за 15-годишни. Когато видях за първи път как играе започнах да се питам дали не трябва да сменя професията. Не беше само за владеенето на топката, а за начина и лекотата, с която например пробягваше хиляда метра. Той имаше куп атлетични качества, което му помогна да играе до тази възраст.

Дженаро Гатузо,

бивш играч на

“Милан” и Италия

Говори с краката си

Пирло е тих лидер. Той говори с краката си. Радвам се, че съм бил негов треньор, защото подобни играчи не се раждат всеки ден. Андреа е пример за професионализъм, всеотдайност и футболен интелект.

Марчело Липи,

треньорът, извел Италия до световната титла през 2006 г.