Бойко Борисов пристигна в Лондон за инвестиционния форум за Западните Балкани

Златна мечка и за родното кино от Берлин (ОБЗОР) В “Не ме докосвай” една от главните роли се изпълнява от Ирмена Чичикова, а копродуцент е Мартичка Божилова

Георги Първанов: Едно разследване на сделката с ЧЕЗ би дало повече информация

Премиерът Бойко Борисов с 10-годишна прогноза: Балканите ще са най-хубавото място за живеене Проекти за 30 млрд. евро ще променят региона, каза министър-председателят

109 банди разбити при акции на ГДБОП 860 обвинения след разследвания на антимафиотите

НС да даде зелена светлина за „Белене“ Партиите употребили за политически цели референдума за нова атомна централа

Съдът остави за постоянно в ареста съпрузите, обвинени за убийството в столичния квартал “Люлин”

Вижте акцентите от броя на “Труд” в понеделник, 26 февруари 2018

Русенец създаде една от най-бързо развиващите се компании в Силициевата долина

Двуметрови преспи блокират страната Комбинацията със студения арктичен въздух, който се спуска към Балканите от север, създават опасна обстановка на пътищата

Земетресение с магнитуд 5,5 по Рихтер край бреговете на Япония

Бандити няма, но ги хващат

Фънки и Хилда Казасян жури в „Като две капки вода“

„Юнайтед“ би „Челси“, Жозе не трепна

Мария и Мегз заровиха томахавките След като получи приза за Попфолк идол на годината, Фики се прибра да отпразнува изписването на първородния му син

Андреа Пирло – Футболният Моцарт

Маестрото, Професора, Моцарт, Тихия лидер, Легендата, Джентълмена, Архитекта…това са само малка част от прякорите на славния Андреа Пирло. Геният трудно може да бъде описан само с един епитет. За огромно съжаление елегантният халф сложи край на своята 22-годишна бляскава кариера в понеделник. С неговото пенсиониране си отива цяла една епоха не само в италианския, но и в световния футбол. Разбира се, Пирло ще бъде помнен още дълго време.

“Мисля, следователно играя!” Подобно мото може да има само футболист с изключителен интелект на терена, какъвто Пирло несъмнено демонстрираше през цялата си активна кариера. Това беше и водещото му качество през тези 2 десетилетия.

Подобно на любимото му червено вино, полузащитникът ставаше все по-добър с годините. А всичко започна, когато беше едва 16-годишен. На 21 май 1995-а той дебютира на голямата сцена с екипа на “Бреша” в двубой от Серия А срещу “Реджина”. В ролята на откривател влезе големият Мирча Луческу. Още с първата си поява на терена Пирло записа името си в историята на клуба като най-младия футболист, играл за “сините”. Първият по-сериозен досег с мъжкия футбол е през сезон 1996/97. По това време “Бреша” вече е в Серия Б, но с главно действащо лице Пирло отборът бързо печели промоция.

Логичното се случва през 1998-а, когато Луческу взима своя все още нешлифован напълно диамант в “Интер”. Но най-силните години на Пирло са в други два италиански гранда – “Милан” и “Ювентус”.
На “Сан Сиро” Андреа прекарва 10 незабравими години – между 2001-ва и 2011-а. А какво е влиянието му върху представянето на отбора, говори и фактът, че “росонерите” още не са спечелили нищо значимо след неговото напускане. Последната титла в Италия за “червено-черните” е и последният сезон на Пирло в тима.

А в предходните години “Милан” е неудържим както във вътрешния шампионат, така и в Европа. С диригент Пирло в средата на терена, грандът печели 2 пъти Серия А, 2 пъти Шампионската лига, още толкова отличия за Суперкупата на Европа, световното клубно първенство, купата на Италия. Всичко възможно!

По-късно самият Андреа ще признае, че не е усещал подкрепа от ръководството и необходимото уважение в края на своя престой в тима. Това е и причината след изтичането на договора му през 2011-а да поеме в посока Торино.

“Когато разбрах, че Пирло идва при нас си казах: “Има Господ!”, признава капитанът на “Ювентус” Джанлуиджи Буфон. Но много преди да подпише със “Старата госпожа” един друг договор ще остави завинаги отпечатък в съзнанието на Пирло.

andrea-pirlo

Годината е 2006-а. Италия току-що е станала световен шампион. Пирло, разбира се, е главно действащо лице в селекцията на Марчело Липи на мондиала в Германия. След триумфа полузащитникът се прибира в родината, за да отдъхне от цялата суматоха.

“Карах колело по малките улички на Форте дей Марми, а хората ме спираха, за да ме поздравят за големия успех – разказва 10 години по-късно самият играч. – Но имаше нещо, което не знаеха – аз бях играч на “Реал” (Мадрид). В сърцето си и в душата си вече бях на “Бернабеу”. Имах договор за 5 години, който ме чакаше и заплата, която бе от друго измерение”.

Но празен чек, в който Пирло трябва сам да попълни заплата си, стопира сделката. Връчва му го Адриано Галиани, силният човек в “Милан”. И така Андреа остава далеч от Мадрид, а по-късно се разминава и с трансфер в “Барса” на Пеп Гуардиола. И неговата малка болка си остава, че така и не се пробва в един от испанските грандове.

Така се стига до 2011-а, когато Пирло напуска обиден “Сан Сиро”. След 10 години вярна служба халфът си тръгва… с една обикновена химикалка в джоба, подарък от клуба.

Така големият печеливш се оказва “Ювентус”. В Торино Пирло буквално носи ореол около главата си и е в основата на възраждането на клуба. С него “Старата госпожа” се превръща в истински хегемон и печели 4 последователни шампионски титли, Купа и две суперкупи на страната. Играе и финал в Шампионската лига през 2015-а, но губи от “Барселона”. В края на своята кариера Маестрото премина в “Ню Йорк Сити”, за да плени още един континент с футболния си чар.

Обобщено в цифри, кариерата на Пирло е – 18 спечелени трофея, 872 – официални мача, 86 гола, 116 двубоя за Италия… Плюс като екстра и една дузпа “паненка” срещу Англия на Евро 2012.

андреа пирло

Обожава да играе PlayStation

Андреа Пирло знае как да разтоварва между тежките тренировки и напечените дербита. Прави го с джойстик в ръка, докато играе на футболния симулатор FIFA на любимия си PlayStation. Нещо повече, вече бившият футболист смята, че въпросната телевизионна игра е второто най-велико изобретение в света след колелото.

“Не чувствам никакво напрежение – призна преди време италианецът. – Не обичам стрес под никаква форма. На 9 юли 2006 година в Берлин прекарах цял следобед в игра на PlayStation. Вечерта излязох и станах световен шампион.”

ЗА НЕГО

Прекланям се пред Пирло
Талантът на Пирло е неизмерим. Голям фен съм на играта му. За мен той винаги е бил най-добрият играч на Италия. Може и да съм пристрастен, но пък абсолютно не се съмнявам в избора си.
Шави Ернандес,
легенда на “Барселона”

Можеше да играе още 10 години
Уникален, неподражаем, феноменален! За мен бе чест да играя заедно с него. Андреа, благодаря ти за всичко. По мое мнение ти можеше да играеш още десет години.
Марио Балотели,
нападател на “Ница” и Италия

Гледах го
и се питах: “Аз футболист ли съм?”

Никой не го познава по-добре от мен, защото започнахме да играем още в младежкия национален отбор на Италия за 15-годишни. Когато видях за първи път как играе започнах да се питам дали не трябва да сменя професията. Не беше само за владеенето на топката, а за начина и лекотата, с която например пробягваше хиляда метра. Той имаше куп атлетични качества, което му помогна да играе до тази възраст.
Дженаро Гатузо,
бивш играч на
“Милан” и Италия

Говори с краката си
Пирло е тих лидер. Той говори с краката си. Радвам се, че съм бил негов треньор, защото подобни играчи не се раждат всеки ден. Андреа е пример за професионализъм, всеотдайност и футболен интелект.
Марчело Липи,
треньорът, извел Италия до световната титла през 2006 г.

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.