МОСКВА – Рефренът „Футболът се прибира у дома“, известен като един от слоганите на Англия, заливаше Русия в последните дни. Мечтата на Острова за първа световна титла от 1966 година насам живееше. Големите конкуренти окапваха като круши и разчистваха пътя на „трите лъва“.
Хвалещите се своя феърплей англичани, намигнаха настрани, когато трябваше да паднат от Белгия, за да избегнат Бразилия, Франция и Уругвай. Направиха го „джентълменски“ – 0:1. И пътят наистина се отвори. Първа победа с дузпи на световно срещу Колумбия, сравнително лесно 2:0 срещу Швеция. И полуфинал срещу Хърватия – отборът, срещу който Англия бе вкарала общо 9 гола в двата последни официални мача. Всичко за финала бе нарисувано, а там срещу Франция – каквото сабя покаже.
Англия победи проклятието на дузпите, но не и на полуфиналите. Загубата от Хърватия е четвърта поред за „трите лъва“ във финалното каре на голямо първенство. Започна се срещу Югославия на Евро 68, последваха две поражения от Германия на Мондиал 90 и Евро 96, за да се стигне до хърватския кошмар. Така Англия остана с една единствена титла от голям турнир – домакинското световно през 1966 г.
„Футболът се прибира у дома!“ С всеки изминал мач английските фенове в Русия ставаха все повече и повече. Бяха по-малко от 2000 на първия двубой с Тунис, за да станат над 15 000 в полуфинала. Много от дошлите на „Лужники“ бяха платили по над 10 000 паунда за самолет, хотел и билет. Някои летяха през Амстердам, други – през Малага, трети – през Сицилия. Само за да са навреме.
И въпреки поражението англичаните са доволни. Футболната асоциация пусна пламенна декларация колко великолепна е руската приказка и колко е горда с отбора си. Факт – за първи път англичаните не отидоха на голям турнир с много звезди, а с млад отбор. Но някои от титулярите на Гарет Саутгейт не играят редовно в клубовете си. Вече дългогодишен проблем на Висшата лига, която се превърна в най-интернационалното първенство. И местните кадри остават на все по-заден план. А както историята и до днес показва, английски футболисти много рядко играят зад граница.
Много сълзи от мъка изляха на Острова. Световният шампион във „Формула 1“ Люис Хамилтън също написа в социалните мрежи, че е горд. Но истината е, че Англия имаше късмет да е на полуфинал. Девет от 12-те гола на „лъвовете“ дойдоха след статични положения. Срещу хърватите голови ситуации също липсваха. И отборът, който искаше да избяга от дузпите, не бе Англия.
Коментари
Регистрирай се, за да коментираш