Христо Стоичков ексклузивно пред приложението на „Труд“ за Евро 2020: Чака ни едно от най-равностойните първенства

Христо Стоичков ще коментира Евро 2020 за американския телевизионен гигант TUDN. Заради пандемията от коронавирус компанията реши да не праща екипи на Стария континент, така Кавалерът на „Златната топка“ е изправен пред невиждан маратон в студио и ефир.

Традиционно от 1996-а Стоичков даде ексклузивно интервю за специалното приложение на вестник „Труд“ преди големи първенства.

- Кой е фаворитът, г-н Стоичков?
- Нека първо аз да попитам - помните ли какво ви казах преди пет години? Прогнозата ми беше, че ще видим напълно нов шампион. И Португалия оправда очакванията ми. Не съм посочвал името на тима. Имах такова чувство и то се сбъдна.

- Може ли да се повтори? Букмейкърските компании по света дават например големи шансове на Англия, която никога не е ставала европейски шампион.
- Със сигурност няма да е изненада. Поради факта, че са родината на футбола англичаните твърде често ронят реки от сълзи заради драматични отпадания. Сега имат големи бонуси, за да избягат от трагедията – три мача на „Уембли“ в групата. Финалната четворка също ще е на този велик стадион. През 1996-а Гарет Саутгейт беше Рицарят на печалния образ, когато изпусна фатално в онези фамозни дузпи на полуфинала срещу Германия. Сега обаче като селекционер може пък да стане героят на Кралството. Погледнете състава му.  Изпълнен е с млади и надъхани „лъвчета“, все едно от емблемата на Англия са ги извадили. Този сезон „Челси“, „Манчестър Сити“ и „Манчестър Юнайтед“ играха на финалите в двата европейски турнира. Това дава самочувствие на нацията, независимо колко англичани има в тези състави. Искам да съм предпазлив в прогнозите, но титла на Англия няма да е изненада.

- А какво ще кажете за Белгия? Този тим дори не е играл на финал.
- Скритият фаворит! Ромелу Лукаку е гладен за голове. Кевин де Бройне е моторът на „Манчестър Сити“. След две провалени години в „Реал“ на Еден Азар му остана най-важното – националният отбор. И не е изключено  „червените дяволи“ да са… дяволски силни на Евро 2020.

- Да поговорим и за явните фаворити.
- За мен претендент номер едно за короната е Франция. Много мъдро е решението да бъде върнат в отбора Карим Бензема. Шест години изгнание стигат. Каквото и провинение да е направил, по-голямо наказание от това да не стане световен шампион в Русия няма как да има. Бензема направи изключителен сезон в „Реал“, макар и да не спечели трофей. Атаката на французите е меко казано плашеща. Килиън Мбапе може да се надбягва и с Юсеин Болд! Оливие Жиру иска да задмине Тиери Анри по голове. Много съм критикувал Антоан Гризман, но и на него му е време да покаже, че въпреки всичко си струва парите. Селекционерът Дидие Дешан е човек с огромен опит. Късметът му обърна гръб на финала на последното европейско първенство, но той не само не се срина, а направи Франция световен шампион. Испания е отбор, който може да победи всеки, но и да загуби от всеки. Няма нищо общо с онзи тим от преди 10-15 години, който мачкаше всичко по пътя си като валяк. 

- Отписвате ли от големите сметки Нидерландия и актуалния еврошампион Португалия? 
- Нидерландия се обърка напълно след напускането на Роналд Куман. Изглежда крайно нестабилна, но пък който подцени „лалетата“, ще страда. Колкото до Португалия – смятам, че Кристиано Роналдо вече е на 36 години и трудно може да „дърпа“ толкова силно останалите. Факт е, че селекционерът Фернандо Сантуш обаче събра група от талантливи футболисти и с тях „мореплавателите“ си остават непредвидим отбор. 

- Не пропускаме ли някой спящ гигант?
- Опитахте да пропуснете, но не ви се получи. Роберто Манчини пък върна Италия в обувките й. Без да има кой знае какви имена, като че ли имаш чувството, че още преди да е започнал, мачът ще завърши 2:0 за „адзурите“. Много ще е трудно да бъде победена Италия.

- Не споменавате Германия. Странно е?
- Втора уловка ви подготвих, защото бях сигурен, че ще ме попитате специално за моите клиенти от Бундестима. Смятам, че там се направиха доста грешки, които ще попречат на доброто представяне. На първо място бих посочил всички драми около Йоаким Льов. След спечелването на Купата на конфедерациите през 2017-а треньорът пропусна момента да интегрира в бундестима младите и надъхани играчи. На световното в Русия той заложи на тези, които го направиха номер едно на мондиала в Бразилия. И обстановката се минира, а грешките зачестиха. Не може например да държиш почти хиляда дни извън отбора футболист като Томас Мюлер. В последните две години именно той е може би най-добрият в света по асистенции за голове. Да продължа ли със странните неща?

- Разбира се, моля!
- Мнозина искаха „главата“ на Льов след Мондиал 2018 и фиаското в Лигата на нациите. Федерацията не взе решение, а му позволи да обяви оттеглянето си веднага след турнира. Мисля, че ще му е много трудно сам да се мотивира. Макар че ще иска да напусне с високо вдигната глава. Германия за мен е енигма, за която прогнози не давам. Може ново фиаско, може и титла. Най-вероятно Льов ще заложи на звездите от „Байерн“. И в добавка има като бонус трима новоизлюпени европейски шампиони – Кай Хаверц, Тимо Вернер и Антонио Рюдигер. Колко много отбори и имена  изброихме, нали? Предстои ни едно от най-равностойните европейски първенства, които сме гледали.

- Кой ще е изненадата?
- Преди няколко дни говорих с един голям приятел – Игор Ангеловски. Мнозина вероятно не могат да се сетят веднага за името, но това е треньорът на Северна Македония. Много добър специалист. Обеща ми, че ще излезе от групата. Ако успее, ще има много да черпи. Този път не очаквам изненади от останалите британски тимове. Мисля, че Уелс и Шотландия нямат сили за нещо кой знае какво.

- Кои футболисти да гледаме с особено внимание?
- За големите сме говорили много. Аз обичам да слагам фокуса върху малките. Много ми харесват двама от финала на Шампионската лига – англичанинът Фил Фоудън и германецът Кай Каверц. Португалецът Жоао Феликс вече натрупа много опит, стана шампион с „Атлетико“ в Испания. Не знам как да определя Мбапе. Уж още е малък на години, но вече гледа към пиедестала на Меси и Роналдо.
Северна Македония е на европейско, а ние трудно и до четвърто място в квалификационните групи стигаме.

- Какво ще кажете на зрителите на TUDN за лисата ни?
- Какво друго, освен че много ме боли. Ще разкажа как през 1987 година бяхме на три минути от класиране на Евро’88, но шотландците ни вкараха един нелеп гол. А помните ли тогава колко отбора участваха на турнира? Осем! Да, България беше на три минути от това да бъде сред осемте най-добри на континента! Нашето поколение тъкмо започваше да изгрява.

- А за вашите голове на Евро’96?
- И за тях ще разкажа. Както нямахме победа на световно, взехме не е една, а четири в Щатите. После и на европейското. Там пък не ни стигнаха седем минути, за да сме сред осемте най-добри. Обичам си головете и срещу Испания, и срещу Румъния, и срещу Франция. Виждате ли кои са два от трите отбора? За които говорихме как са фаворити за титлата сега. Тогава срещу испанците ми отмениха чист гол. С това попадение със сигурност отивахме на четвъртфинал – най-вероятно срещу Англия на „Уембли“... Ех, спомени, спомени. Но като че ли точно тогава българският футбол се умори от успехи. Четири точки се оказаха недостатъчни за мозъците в БФС. Решиха да сменят Димитър Пенев, да разбият отбора. Провал било представянето ни. И така от четвърти в света вече сме четвърти в групата и клиенти на Косово, и на кой ли не.

- Бъдеще не виждате ли?
- Няма как през сегашния „крив макарон“.

- Идва конгрес на БФС.
- Чудесно, но това не е моят мач. Казвал съм ви го и в предишни интервюта. Пожелавам на новия президент успех.

- А ако той е Борислав Михайлов? Него го възстановиха на поста.
- На всеки. В българския футбол сме царе на чудесата и нищо не ме учудва. Само с чудо да се класираме някъде вече не става. Трябва бачкане! Яко бачкане!

- Следите ли българското първенство?
- Много съм зает и в Маями е по-трудно да гледам заради часовата разлика. Разбира се, следя моя отбор ЦСКА. Радвах се много за спечелената купа. Медалът ми вече е в една витрина тук в дома ми. Както казах на момчетата във видео обръщението ми, сега е купата, но догодина без компромиси трябва да е титлата. Когато аз играех, а и поколенията преди мен, само първенството имаше значение за ЦСКА. Знам, че годините са трудни и че трябваше да стъпим на краката си. Направихме го. Сега е време да стъпим и на мястото си – на върха!

- Ще има ли още турнета вашата книга „Историята“?
Не само ще има, но ще трябва да станат и по-чести. Заради тази пандемия отменихме толкова дати. Три пъти трябваше да гостуваме в най-новия и модерен феншоп на „Барселона“ на прочутия булевард „Ла Рамбла“, но… Книгата вече се продава отлично, но хората искат да видят и мен там. Ще отида. Също има интерес от Виена, Берлин, Рим, Тел Авив. Въпросът е време да остане. Поне на 15 града в България вече съм обещал. Организацията ще направят моите приятели от „Софтпрес“, без които историята ми нямаше да стигне до над 70 000 души.

- Решихте да влезете и в модния бизнес. Чувствате ли се като манекен?
- В интерес на истината – не. Има по-елегантни от мен, на които дрехите с етикет H8S им стоят отлично. Радвам се, че във фейсбук и инстаграм всеки ден се увеличават феновете, които искат да се облекат с тази моя марка. Хвърлих се в ново приключение, което се оказа успешно. Съжалявам за злобарите, които обаче явно драстично намаляват. Явно им свършиха силите. Но нали темата беше европейско първенство? Искам чрез „Труд“ да пожелая на всички футболни фенове да изстудяват бирата и да се наслаждават на мачовете. Бъдете здрави и щастливи!

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Футбол БГ