Цветана Манева получи втория си „Икар“. Този път за цялостно преподавателско творчество. Редом с Невена Коканова, Виолета Гиндева, Катя Паскалева актрисата е емблема на българското кино и театър от ХХ-ХХI век. Освен че са стотици, ролите й са оставили неизличими следи.

Нейни са образите на Шекспировата Жулиета, Медея на Еврипид, Ибсеновата Нора, Йовковата Албена, Султана на Димитър Талев, Антигона на Софокъл. В киното превъплъщенията є са дълъг поменик.

В киносредите се носи една история за комплимента отправен към нея от легендата на европейското кино Жан-Клод Кариер, прочутият сценарист на Луис Бунюел. Още щом я зърнал на кинофестивала “Варненско лято” през 1995 г., феноменалният кинаджия възкликнал: “Тя е актриса. Всъщност тя е звезда. Няма начин такава жена да бъде нещо различно.”

Впрочем висока оценка от световни светила Цветана получава още като начинаеща актриса с главната роля във филма на Бинка Желязкова “Последната дума”. На фестивала “Златната роза” във Варна бележитият руски режисьор Сергей Герасимов („Тихият Дон”) дава за нея блестяща оценка - определя я като “голямото откритие” на форума.

И действително така се оказва. Изведнъж я откриват и канят режисьори от ранга на Методи Андонов, Вили Цанков, Никола Корабов и така ангажиментите на актрисата за роли в киното се зареждат един през друг. С каква изненада студентите във ВИТИЗ посрещат съгласието на прочутата актриса да се снима в учебна творба на студент. Жестът на примадоната е към тогавашния дипломант Киран Коларов във филма “Служебно положение ординарец” по разказа на Г. П. Стаматов. Актрисата изпълнява централната роля, а дипломната работа е оценена като шедьовър и прожектирана ексклузивно в столичното кино “Славейков” пред претъпкани салони.

Как започва сценичният живот на Цветана Манева? Е, не е политнала изведнъж към розовите облаци на изкуството. Даже в началото на попрището є изниква препъникамък. След известно колебание медицина ли да кандидатства или актьорско майсторство, все пак избира театъра (нали е дъщеря на Георги Манев, актьор в Пловдивския театър). Не я приемат обаче и тя волю-неволю влиза в житейската роля на работничка в обувния завод “Петър Ченгелов” в родния Пловдив. Една година шие там кожени чанти и взема уроци при актьора Борис Михайлов. Отново кандидатства и е приета в класа на проф. Моис Бениеш. Във ВИТИЗ влюбването е най-лесната работа и ето ви я студентката омъжена за колегата си Петър Вучков, по-късно станал известен на целия български народ като водещ на популярното телевизионно предаване “Минута е много”. Няколко години си живеят чудесно, докато страстите стихват и следва приятелска раздяла.

Вече дипломирана и изиграла първи миманси в киното, Цветана Манева се завръща в Пловдив, улучвайки един от най-успешните, щастливи, бохемски периоди в историята на театъра, в който се открива т.нар младежка сцена. На нея прохождат любимци на публиката като Тодор Колев, Катя Паскалева, Руси Чанев, Марин Янев, Илка Зафирова, Стефан Мавродиев, Антон Горчев, Северина Тенева, Елена Райнова. А младият режисьор Крикор Азарян поставя “Уестсайдска история” - американски мюзикъл, представете си, за пръв път на българска сцена. Според спомените на съвременници благословията си за подобна “дързост” дал самият Тодор Живков. Нищо чудно, той не пропускаше да изтъкне слабостта си към театъра, понеже като млад играл в някаква любителска трупа...

От този период датират и незабравими бохемски щуротии. Тогавашния директор на театъра поддържал топли връзки с колегата си от Белградския театър. При посещенията му той предупреждавал лудите глави да се въздържат от сбиване в кръчмата на театъра. Този път обаче благоприличието не се получило. Двама от младите актьори с прозвището “баджанаците” се спречкали за някаква мадама, хванали се за яките. Явор Милушев, финият нов съпруг на Цветана, се опитал да ги разтърва, вследствие на което съперниците почнали да пердашат него. Цветана се втурнала като лъвица да го спасява и участвала в тупаника най-пълноценно. В този момент на вратата изникнала фигурата на белградския директор. Боят секнал, актьорите се смръзнали, а той засиял. “Ово е позорище! - викнал възторжено. “Това е театър! Моите да видите как се бият!”

Борбена жена е Цветана Манева и досега. Играе в театъра, в киното и предава актьорските си умения на младите в Нов български университет.

“Да се изжалвам? - недоумява актрисата в една блиц анкета. - Не, аз стискам зъби! Гледам да се справя сама.”

Наскоро срещнах актрисата на улицата. Късогледият ми поглед бе привлечен от осанката на минувачката.

Вгледах се, като приближи - я, Цветана Манева! И без сцена тя е!

Не обичам непредсказуемото

Днес, със студентите. Ставаше въпрос за тази способност да изпитваш въодушевление и да си вярваш. Това са детските игри, в които се правиш на принцеса или рицар и нито за секунда няма мисъл, че си неубедителен. Какво дете бях ли? Имам спомени, че бях сензитивна. Някакъв страх съм изпитвала от природата, от нейната непредсказуемост като действие и реакция. Сега този страх от непредсказуемото се пренесе като усещане върху хората. Не обичам непредсказуеми хора.

ЗА НЕЯ

От хората, които ти оставят отпечатък

Цветана Манева е необикновен човек, от тези, които като ги срещнеш, и ти оставят отпечатък за цял живот. Има огромна сила в нея, но не я показва. Никакви превземки няма в нея. Само като те закове с тези нейни преценяващи очи, сякаш ти гледа право в душичката. Приучава те в същото време на лекота - че всичко не е на всяка цена. И винаги изисква повече. Цветана Манева е будител за мен.

Актрисата Яна Маринова

пред Би Tи Ви

Разбира от живота

Тя е много умна жена, разбира от живота и е преживяла много. Тя ми е казвала, че няма смисъл да тъгувам за любовта - тя винаги ще дойде пак. Че каквото и да съм си намислил, трябва да следвам мечтата си. Понякога е строга, но с добро. Може да е сериозна, но може и да е забавна.

Петър Петранов, внукът на Цветана Манева

Изключително коректна

Цветана е изключително мъдър човек, изключително спокоен човек външно. Предполагам, че вътрешно се случват страхотни неща в нея, но външно успява да запази самообладание по време на репетициите. Изключително коректна е, много искрен и чист човек. Ако мога да приличам на нея, ще бъда много щастлива.

Актрисата Ани Пападопулу

Никога не казва “не”

Интересното е, че тя никога не казва „не”, когато не си прав или не си направил нещо като хората. Не казва "не е така", а започва да ти задава въпроси, за да разбере как мислиш и да осъзнаеш грешката си, всъщност сам стигаш до извода, че не си постъпил правилно. Най-важното е, че ни научи на достойнство.

Актьорът Юлиан Вергов