Цветана Манева се сбогува с театъра и с публиката си, след като Военният театър я удостои с Аскеер за цялостно творчество.

„Не е драматично, че си отиваш! Ако има тази вечер изгряваща звезда, то аз се чувствам като залязваща такава. Всяко нещо на този свят има край!...

Благодаря на публиката, защото най-много съм искала тя да ми се довери. Получих го!  Винаги съм успявала да предам на публиката това, което е дълбоко в душата ми...

Ако този свят, който така устремено се е запътил да стане срамен, жесток; да ни чертае бъдеще, че ще опустеят пространствата, в които живеем и творим, съществуваме, мечтаем и вярваме;  и да искаме и след нас да има хора, които също така да вярват, представа си нямате - аз вярвам, че всичко това може да завърши в театъра. 

Ако и вие мислите така, сега може да ми благодарите, като ми изръкопляскате за последен път, защото повече на сцена няма да ме видите", каза Цветана пред смълчаната и станала на крака зала… И напускайки сцената, помаха за сбогом на зрителите.