510 лв. става минималната заплата от 2018-та, 1500 лв. средната до края на мандата

Дни след началото на есенната сесия на парламента срещу ГЕРБ се включиха и депутатите от „Воля“, които поискаха вот на недоверие към кабинета „Борисов 3“. Председателят на ПГ на ГЕРБ Цветан Цветанов не позволи на своите да влизат в словесни двубои с избраниците на Веселин Марешки. И вместо това очерта законодателната програма на управляващото мнозинство с всички ключови гласувания в пленарна зала. А за финал е препоръчал на депутатите от ГЕРБ, че трябва да се дистанцират от еднодневните политически скандали с участието на опозицията, тъй като разправиите с БСП „само рушат имиджа на българските институции“.

- И партия „Воля“ на Веселин Марешки заговори за вот на недоверие, господин Цветанов. Още сме в началото на есенната сесия на парламента, а гласът на опозицията се увеличи с още един – защо?

- Подобни намерения изглеждат по-скоро като опит за позициониране. В началото на работата на този парламент, депутатите от „Воля“ може би имаха едни очаквания, а впоследствие видяха, че трябва да придобиват политическа идентичност, за да бъдат забелязани, след като не са в управлението. Може би са преценили, че е по-правилно да пригласят на политическата риторика на БСП и на ДПС. Не смятам, че са особено искрени, защото ситуацията в държавата е доста по-различна от твърденията на господин Марешки, че всъщност нищо не се е случва. Ако сега кажем, че нищо не се е случило в държавата след двустранните срещи на министър-председателя с президента на Франция Еманюел Макрон в Париж, а след това и в България, с канцлера Ангела Меркел, с турския президент Реджеп Ердоган, със Зоран Заев, с Алексис Ципрас, след договора за добросъседство и сътрудничество между България и Македония ... Всички тези срещи дадоха импулс за по-добро отношение на целия Европейски съюз към Западните Балкани. А ние се намираме в регион, в който е жизнено важно и нашите съседи да бъдат добре и да имат европейска перспектива. Защото всички ние отчитаме, че членството на България в ЕС е донесло повече позитиви, отколкото негативи. Изследванията показват, че около 75 процента от българите подкрепят европейската интеграция на страната. Аз съм убеден, че на подобен процент възлиза и подкрепата за ЕС и сред съседите ни- бъдещи европейски граждани от Западните Балкани. Защото и те като нас виждат в европейската перспектива гаранция за сигурността и стабилността в региона. Не е сериозно да се твърди, че нищо не се е случило в държавата на фона на 3,6 процента икономически растеж за първото полугодие на 2017 година, на фона на засилващия се инвеститорски интерес към нас и в навечерието на Българското председателство на Съвета на ЕС. Длъжни сме да търсим мостове помежду си, за да издигнем заедно престижа и авторитета на страната ни. Българските граждани няма да простят нито на управляващи, нито на опозиция, ако в навечерието на нашето председателство, ние се занимаваме с дребни политически сметки. Времето ще покаже, че по-правилното и по-полезното за страната и за всички български граждани политическо поведение е, когато политиците ни се стремят да си говорят и могат да си протегнат ръка и да загърбят личните си нападки в името на решаване на проблемите – както на местно, регионално ниво, така и на национално.

- Това го разбирам като идея за покана или призив към всички парламентарни партии за спиране на политическия реваншизъм от парламентарната трибуна. Така ли е?

- Ние сме артикулирали подобна теза многократно. Подобни намерения са декларирали в своето принципно говорене и повечето от съответните председатели на парламентарните групи. Но за съжаление след това бързо се вижда, че реалностите рязко се разминават с декларациите от парламентарната трибуна. Аз мога да заявя категорично, че ние не нападаме никого от опонентите си, като част от нашите политически стратегии. Нещо повече - при всяка възможност се дистанцираме от подобно поведение, което в крайна сметка руши имиджа на българските институции. Точно в парламента, в който чрез депутатите би трябвало да е представен по най-добрия начин българския народ, сме длъжни да намерим общ език. И ние от ПГ на ГЕРБ го демонстрирахме с полагането на общи усилия за работа между комисията за председателството на Съвета на ЕС под ръководството на господин Вигенин и комисията за външна политика на Джема Грозданова. Знаете, че преди месец направихме едно общо заседание по инициатива на двете комисии, които имат пряко отношение към темите, които ще бъдат обсъждани по време на председателството на Съвета на ЕС. Обсъдихме и конкретните ангажименти на парламента. На това заседание присъствахме представителите на всички парламентарни групи заедно с председателя на парламента Димитър Главчев. И тогава говорихме конкретно какво предстои и какво точно трябва да направим заедно. Аз мисля, че в ресорните комисии нямаме разминавания. Но се случва понякога на преден план да излизат някакви лични амбиции на определени фактори в парламентарните групи и от там вече започва да се генерира напрежение, което автоматично уврежда публичния образ на политическата класа у нас. Председателството ни ангажира да се държим като истински европейски политици и да търсим повече от всякога политически консенсус помежду си. Различията между партиите в парламента не пречат, а напротив-допринасят за по-добро законодателство. И ние от ГЕРБ искаме опозицията да бъде силна и смислена както в препоръките си, така и в политическите си критики. Знаете, че винаги когато няма работеща опозиция, няма как да има и ефективно управление. Препоръката ми е да работим по начин, по който действително да излагаме тезите си чрез смислени аргументи, за да оптимизираме управлението и същевременно всяка една от политическите сили да постига политическите си цели.

- На фона на тези послания, ще се извините ли на председателя на БСП Корнелия Нинова, че от ГЕРБ я наричате „госпожа Лъжа“?

- В политическите дебати, водещи се по време на парламентарните избори, понякога се минават границите на добрия тон. За да произнесе някой подобни думи, значи ответната страна е направила в пъти повече срещу него. Ако ние действително проумеем важността на това у нас да има смислен политически дебат, това би било нещо добро за държавата, но и за политическата класа. Аргументите трябва да бъдат водещи , когато се вземат политически решения. Аргументите трябва да изземат мястото на квалификациите, с които сега изобилства политическия ни живот. Давам си сметка, че сме допускали грешки и че понякога не е трябвало да имаме подобно поведение, защото така не се печелят избиратели. Това е като в семейството – винаги можеш да наругаеш детето си или друг член на семейството си, но знаеш, че това не води до сплотеност и до вземане на важни решения за фамилията. Смятам, че трябва да бъдем много по-консенсусни и да запазим нормални човешки отношения помежду си при всякакви обстоятелства.

- Как ще коментирате кулоарните прогнози, които прави опозицията, че веднага след Председателството ни на Съвета на ЕС, страната ще се изправи пред поредните предсрочни парламентарни избори? Нещо повече, че това може да се случи и по време на самото председателство?

- Няма да бъдем национално отговорни политици, ако говорим за оставки по време на председателството. Защото нека да повторя, че в първото полугодие на 2017 година имаме 3,6 растеж. Ако имаме необходимия излишък, който да допринесе за съфинансирането по всички европейски проекти, това означава, че ние няма да увеличаваме дефицита. Страната ни ще бъде стабилна, което веднага ще даде добри сигнали към всички потенциални инвеститори, които имат интерес да правят бизнес в България. Имаме увеличаване на туристическия поток, имаме сериозни комуникации с нашите съседи за изграждане на транспортни коридори, които очертават една перспектива за 5, 10 и дори 15 години напред. И може би за първи път от много време насам се забелязва политическо говорене за нещо по-дългосрочно. За да се развиваме е важно да имаме визия за това, какво ще се случи след 15 и повече години. Намирайки се на изключително важно геостратегическо място и при видимите усилия на премиера за активна външна политика на Балканите, България печели изключителна подкрепа. И ние трябва да използваме разумно целия този ресурс и да се възползваме оптимално от това, че и Германия, и Франция, и целият ЕС определят България като надежден и стабилен партньор и гарант за външната сигурност на ЕС. Опозицията е в правото си да търси своята легитимност дори и чрез искане на оставки, нормално е тя да се стреми към властта и да предлага алтернатива за едно бъдещо управление. Друг е въпросът обаче, че нашата опозиция всъщност не предлага алтернатива. Тя казва само „ние искаме да ги махнем, да ги свалим от власт, защото не са ни симпатични“. Но при подобно самоцелно говорене не се държи сметка за реалностите. А ние сме длъжни да държим сметка затова, че минималната работна заплата от догодина става 510 лева, а средната работна заплата ще е 1500 до края на мандата. Това са поредните поети ангажименти за увеличаването на доходите на хората. Знаете, че при пенсиите също бяха направени 2 стъпки към промени. В сферата на образованието правим огромна инвестиция, която ще даде резултати след 5-10 години и в образователната система ще влязат млади, ерудирани кадри, които ще бъдат мотивирани и заради увеличените възнаграждения и заради подкрепата, която държавата демонстрира към тях. По същия начин подхождаме към другите секторни политики – здравеопазване, сигурност, социална политика, туризъм, административно обслужване и т.н. Всичко това става, когато има работеща икономика, политическа стабилност и политическа воля нещата да се случват. И извинявайте, но когато имаме тези обнадеждаващи показатели за икономическо развитие на страната от началото на годината, когато имаме кредитни агенции, които дават изключително висока оценка за страната ни и препоръки да се инвестира в България, ние да казваме, че не сме доволни от правителството и искаме да го махнем – това не звучи особено адекватно.

- Твърде крехка е обаче парламентарната аритметика, която поддържа кабинета.

- А вие какво предлагате? Да сложим държавата на една въртележка и да правим избори до дупка? В политиката най-важното е да имаш чувство за отговорност. Най-лесното беше да вървим към широка коалиция, която да обедини ГЕРБ и БСП. Но това щеше да бъде катастрофа и за двете формации. Щяхме да загубим своята идентичност, а хората щяха да кажат – влязоха и се разбраха. В момента е ясно – има БСП, които са в опозиция, има и ГЕРБ, които формират парламентарно мнозинство с Обединени патриоти и оттук нататък сблъсъкът трябва да става на полето на идеите и политиките.

- Доколко разчитате на подкрепата и на ДПС – вземам повод от факта, че като членове на АЛДЕ в ЕП, твърде често либералите гласуват с вас – с десните от ЕНП?

- На моменти ние получаваме тяхната подкрепа по принципни въпроси. Това е нещо, което те са демонстрирали в предишни години. Давам пример с плоския данък – това е много ясна тяхна политика, която те са отстоявали. ДПС не са излизали от рамката, която са си задали през последните няколко години. И това е силната страна на един политически субект, който не променя профила и ценностите си. Но когато говорим за общонационални интереси, аз мога да кажа, че ние разчитаме и на подкрепата на ДПС, и на БСП. Когато се водим от чисто политически критерии, вие сама казахте, че либералите по принцип са много по-близки до ЕНП и това беше демонстрирано в Европейския парламент и при избора на съответните комисари.

- Да не ви се обидят за тази добра оценка на ДПС сегашните ви коалиционни партньори от Обединени патриоти? Ще ги сравните ли като поведение към днешна дата с реформаторите от предния кабинет?

- Говоря и за БСП, и за ДПС в контекста на общонационалния ни интерес. Трябва да бъдем политици, които да казваме на доброто – добро. Където се разминаваме, нека всеки отстоява принципната си позиция. Мога да кажа, че Обединени патриоти са доста коректни. Имаме съответното коалиционно споразумение и разговорите се водят от принципни позиции. Към момента нямаме притеснение, че някой е отстъпил от поетите ангажименти в съвместната ни управленска програма. И тук искам да им благодаря за парламентарната подкрепа, която осигуряват на правителството, защото без Обединените патриоти няма как да направим това мнозинство и да приемаме нужното законодателството.

- От няколко дни в социалните мрежи вървят призиви и закани за голям антиправителствен протест точно в деня, когато разговорът ни ще е отпечатан на страниците на „Труд“ – на 11 септември. Коментарът ви в аванс?

- Бих се върнал 16 години назад. На 11 септември 2001 година светът бе разтърсен от терористичните актове в Ню Йорк. Ще ми се да сме по-градивни и продуктивни. Нека не бъдем от онези, които само отричат и мразят. Повярвайте ми, по-добре е да разсъждаваме умерено и мъдро. Казвам го вече и от опит, защото, когато влязох в политиката, исках сега и веднага да се случва всичко. Създадох си много врагове. И то не толкова поради това, че бих отстъпил от политиките, които съм заявил, а заради начина, по който ги представях. Затова смятам, че колкото по-малко агресия има, колкото по-малко негативизъм – това дава по-добра перспектива за всички, без изключение. Много ми се иска да говорим за 11 септември като за начало на седмицата в която се открива учебната година у нас. Възползвам се от случая да поздравя родителите, които за пръв път ще заведат децата си до класната стая и да пожелая попътен вятър на всички първокласници, на всички ученици и учители. Нека се опитаме всички заедно да намалим агресията в училищата. Всеки родител иска да знае, че детето му отива на училище, за да се върне оттам с повече знания, а не с поредната доза негативна енергия.

Нашият гост

Цветан Цветанов е зам.-председател на ГЕРБ и председател на ПГ на ГЕРБ в 44-тото народно събрание. Министър на вътрешните работи в първото правителство на ГЕРБ с мандат 2009-2013 година. Роден е на 8 април 1965 година. Завършва курс по мениджмънт в Международната правоохранителна академия в Розуел, специализация в Сикрет сървис във Вашингтон, курсове на ФБР, Департамента за вътрешна сигурност на САЩ (2005). Семеен, с три дъщери.