България има изобилие от объркани приоритети на ценности, особено много изразени в политическите партии

Векове след като Еразъм Ротердамски публикува „Възхвала на Глупостта“, американският писател Айзък Азимов написа, че „има култ към невежеството, който обхваща нашия политически и културен живот и подхранва фалшивата представа, че демокрация означава, че моето невежество е също толкова добро, колкото твоите знания“.

Кризите - финансова, икономическа, политическа - идват и си отиват, но хората продължават да страдат от ценностна криза. В България, например, има изобилие от объркани приоритети на ценности, особено много изразени в политическите партии, някои от тях пред угрозата да фалират. Други, водени от стари червени мутри, се опитват да рестартират компютрите си. През пролетта на 1891 г. корабът „Oceanien“ отплава от Франция за Таити. Един от пътниците е художникът Пол Гоген. Влюбен в естрогенната екзотика на острова, той превръща любовта и меланхолията си в експресионистична палитра от цветове. В единия ъгъл на една от картините си, Гоген изписва: D’оu venons nous? Qui sommes nous? Ou allons nous? (Откъде идваме? Кои сме? Къде отиваме?) - едни от най-съществените въпроси за същността на човека.

Отговорът на „Откъде идваме?“ е даден от Чарлз Дарвин през 1859 г., когато е публикувана книгата му „Произход на видовете“. Не знаем обаче нито „Кои сме?“, нито „Къде отиваме?“ - особено сега, когато в Украйна бушува геополитическата надпревара САЩ-Русия. Дарвин отплава с кораба на Нейно Величество „Бигъл“ през зимата на 1831 г. от Англия за Южна Америка - да картографира брегове¬те u. Претворил в концепция изследванията си, той написва книгата „За произход на видовете чрез естествен подбор, или запазването на успелите породи в борбата за живот“, публикувана преди 163 години - първите 1250 копия на книгата са в книжарниците в Лон¬дон на 24 ноември 1859 г. За десетте издания на книгата докато е бил жив, Дарвин - един от най-големите учени на XIX век - е получил три хиляди английски лири.

Във всички издания на „Произход на видовете“ е изписано едно от съкровените послания на еволюцията: „Стабилността и успе¬хите на дадена група от хора в голяма степен зависят от сътрудничеството на отделните членове помежду им и с членове на други групи“. Това означава, че трудът и алтруизмът са превърнали човекоподобните маймуни в Човек - една красива „на¬дежда за живот“. Все още няма отговор на въпроса „Защо мързелът и егоизмът не превръщат тези човеци в човекоподобни маймуни, а ги превръщат в политици?“.

Човекът принадлежи на Царството на животните: клас - бозайници; разред - примати; семейство - човекоподобни маймуни; род - човек (Homo). Преди повече от 50 хиляди години е живял Homo erectus - изправеният човек, Homo Neanderthalensis.... И момичето Тумай („надежда за живот“ - на един от локалните диалекти в Чад, Централна Африка), и „красивата Люси“, наречена така на песента на Бийтълс „Lucy in the sky with diamonds“, която археолозите слушат по време на разкопките в Етиопия... И на върха - Homo sapiens (разумният човек).

Какво ще стане с нeго в съвременния свят на алчност-и-агресия е едно от големите предизвикателства на ХХI век. Така, „Произход на видове¬те“ може да празнува щастливо, но и тревожно, своя 163-ти рожден ден. В книгата, на страница 36 над „дървото на еволюцията“, Дарвин е написал: I think - Аз мисля.

Ние трябва да се замислим „Кои сме?“: добри хора или убийци на хора, изправени маймуни или падащи ангели? Извисява ли се или пропада човекът - става Homo altruisticus или остава Homo economicus (егоистичният, бездушният човек)? И „Къде отиваме?“ - Quo vadis, Homo Bulgaricus? Във „Вечната истина“ Достоевски споделя убеждението си, че „Аз не искам и не мога да вярвам, че злото е нормално състояние на хората. В един и същи ден, в един и същи час всичко изведнъж ще се подреди.“ 

Разбира се, не става дума за „нов световен ред“, обсъждан на форуми на милионери и милиардери. Става дума за Човекът, политико!