Сотир Цацаров: Нямам основания да не подкрепя Иван Гешев

От 1 юли догодина минималната пенсия ще бъде 250 лева

Въведоха воден режим в две села във Варненско

Община Шумен събра 84% от налозите

Италианската полиция откри един тон кокаин в контейнер с банани

Съсипаха я тая държава – любимо клише на българина

Отпаднаха близо 40 % от кандидатите за матроси

Откриха Седмия международен форум „Балканите – език, история, култура“ във ВТУ В двудневната среща ще вземат участие около 60 учени

Бъдещето на еврото представи в Стопанска академия инвестиционният банкер Гордан Кер

Двама мъже опитаха да оберат хасковлия, след като го заплашиха с нож

Шампионите от „Санк Петербург“ играят „Лебедово езеро“ два пъти

Изследват кръвната захар на 1147 ученици в Търново по проект на Ротари Клубът тази вечер прави благотворителна акция за реализирането на „Плод за капка кръв”

Обемът на язовир „Асеновец“ спадна на 10 млн. при капацитет от 28 млн. кубика ВиК взема вода и от Тунджа, няма да има режим в Сливен

Ремонтите по АМ „Струма“ приключват предсрочно

Проверяват бюлетините за съветници от 97 секции в Шумен

Чудото Чусовитина прескочи за осма олимпиада

Вероятно и мен като мамутите са ме замразили още във времената на Съветския съюз – шеговито казва 44-годишната Оксана Чусовитина, наричана Бабата на спортната гимнастика. – Харесва ми този спорт, макар че сега не прекарвам много време в залата, като младите. Достатъчно ми е да тренирам веднъж на ден…
Преди седмица миньончето от Узбекистан се класира за рекордната си 8-ма олимпиада, с което стана първата в историята с подобно постижение в този спорт. При мъжете №1 по този показател е легендата Йордан Йовчев, за

Оксана Чусовитина с президента на МОК Томас Бах (на снимката вляво) и със сина си Алишер. Узбекстанската гимнастичка е и първата действаща спортистка, приета в Залата на славата на световната гимнастика.

когото в Лондон 2012 бе неговото шесто участие.

Чусовитина има впечатляваща кариера, подплатена с невероятен талант, в която защитава цветовете на 4 страни – СССР, ОНД, Германия и Узбекистан. Още 16-годишна дебютира в националния отбор на бившия СССР и печели две титли и сребро на световното в Индианаполис през 1991-а. Година по-късно в Барселона ликува с олимпийското злато със сборния тим на ОНД (Общността на независимите държави след разпадането на СССР). Оттогава няма пропуснати игри под петте преплетени кръга, като в Пекин 2008 печели сребро, но за Германия. Биографията й впечатлява с общо 3 световни титли, два пъти става шампионка на Азиатските игри и веднъж на европейско първенства. А коронният й уред прескок.

„Имам два олимпийски медала, но нито един от тях не е спечелен за моята родина Узбекистан – казва Чусовитина, която е висока 153 см и тежи 44 кг. – На игрите в Токио догодина мечтая да постигна и тази своя цел.“
Всъщност съдбата подлага Оксана на сериозно изпитание още след първия й голям успех на игрите през 1992-а. Тогава тя се омъжена за бореца Баходир Курбанов, ражда се синът им Алишер. Но след няколко месеца лекарите установяват, че детето страда от левкемия. За лечението му са нужди 120 000 долара, с които семейството не разполага. Но не губи надежда да се справи с това голямо изпитание. Родителите продават всичко, което имат в Узбекистан – жилище и две коли, и се установяват в Германия, където гимнастичката започва да се състезава за клуб „Кьолн“. И който клуб й осигурява по-голямата част от средствата. По-късно Чусовитина приема и немско гражданство в знак на благодарност към държавата, помогнала за лечението на сина й. В Пекин 2008 тя печели сребро за новата си страна (тогава е на 33 г.), което й носи и премия от 7000 евро. За немския тим Оскана носи още два медала от световни първенства и 4 от европейски.

Самата Чусовитина признава, че й харесва да се състезава с младите, които може дори и да са й дъщери.

И през цялото лечение на сина си не спира да се състезава – не заради пари, а за да не вижда Алишер сълзите в очите й. „Тогава разбрах, че по света има повече добри хора, отколкото лоши – спомня си за най-тежкия момент в живота си Чусовитина. – Тогава един приятел на мъжа ми, бизнесмен, беше току-що събрал реколтата, но не я беше продал. Даден ни целия вагон със зърно… А пък едно малко момиченце от Америка ми изпрати 5 долара в пощенски плик… “
След почти едногодишна битка и 4 химеотерапии момчето се справя с болестта. Започва да тренира спортна гимнастика и на 8 години става шампион на Кьолн за своята възраст. Но професионалният спорт не го влече и в момента 20-годишният Алишер преподава математика и учи деца на баскетбол. А майка му след като е изпълнила моралния си дълг към Германия, решава след игрите Лондон 2012 отново да се върне да се състезава за родината си.
„Тайната на моето дълголетие е Том Круз – казва с усмивка Чусовитина. – Много ми харесва и на стената си имам негов портрет. Гледам си го всеки ден и си казвам, че заради него трябва да изглеждам млада. Ами, ако изведнъж го срещна? Не трябва да изглеждам прекалено стара.“

Оксана (вдясно) мери уменията си в стойка със своята треньорка Светлана Богинская на плажа в Рио.

И въпреки, че е прехвърлила 40-те, на младежкия й дух биха завидяла и 20-годишните. След тестовите състезания за олимпиадата в Рио, например, Оскана заедно с целия отбор на Узбекистан отиват на плажа. Чусовитина обаче и там не спира с упражненията. Тя заедно с треньорката си Светлана Богинская, трикратна олимпийска шампионка, която е по-голяма от нея само с 2 години, застават в стойка на ръце. „И аз не знам как всичко това ми се отдава – недоумява Оксана. – Вероятно защото прекалено много обичам спорта. Да, някои ме наричат „баба“, но на състезания всички сме равни. Там не е важно на колко си години – на 17 или 40, а какво показваш. Затова се старая да не мисля за възрастта си.“

Чусовитина е първата в историята, която прави скок със салто напред сгъната и с превъртане на 360 градуса, както и с превъртане на 540 градуса. На успоредка пък е автор на един от елементите, който включва двойно салто назад и превъртане на 360 градуса. Изпълнява и „скока на смъртта“, най-сложният в този спорт.
„Още след олимпиадата Лондон 2012 си казах: Край, приключвам! – разкрива шампионката. – Но ми се прииска пак да се състезавам. Та нали никой не може да ми забрани. И аз като всички останали тренирам, изкарвам си оценките, преживявам…След седмата ми олимпиада в Рио 2016 пак се замислих дали да не прекратя кариера. И тогава си казах, че още мога и имам сили. А пък и мечта – да донеса олимпийски медал на родината си. Ако не опитам, ще съжалявам цял живот.”

Но дори и да не успее Оксана е спечелила най-важната битка в живота си, тази за своя син, а всичко останало е бонус.

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.