Управление с професионалисти, разумните компромиси, а не конфронтацията водят до съвместен успех

Пикът на напрежението не е стигнат

Широкоформатното програмно управление е модел, подходящ за преход на политическата система от класическите варианти на еднопартийно или коалиционно управление към обществено необходимите вече, но все още конституционно нерагламентирани новаторски управленски модели, които предстоят неминуемо да се въведат повсеместно в недалечно бъдеще. Има обосновани предположения, че в следващите десетина години много държави ще се откажат от досегашните модели на еднопартийно и коалиционно управление и ще се насочат към различни форми на отговорно професионално управление.

Промяната в досегашната конструкция на партийно-политическо управление се налага, поради факта, че тя вече е неспособна да изпълнява задачите, с които доскоро се е справяла относително успешно. Изоставането от житейските потребности на обществото е очевидно, и то не само в България, а и в цяла Европа. Сформирането на стабилни управленски мнозинства става все по-трудно и дори невъзможно в много европейски държави. Почти навсякъде коалициите се сглобяват мъчително и бързо се разпадат, а правителствата не са в състояние да изпълнят пълноценно четиригодишен мандат.

Очертава се остра необходимост от смяна на институционалния модел, но все още се робува на старите догми и не се прави нищо за да се премине относително гладко към модерен, адекватен на реалността модел. Една такава възможност е предложения в тази статия базов модел за адаптация към новите условия.

Какво се разбира под широкоформатно професионално правителство? Това е екип от поведенчески съвместими помежду си водещи специалисти с доказан обществен авторитет в съответните правителствени сектори, с или без партийна обвързаност, които са обединени от ангажимента и клетвата да служат добросъвестно на родината си и се отчитат основно пред Народното събрание и обществото, а не пред партиите, които са ги посочили или подкрепили. На практика, това е съгласувано съуправление на екип от елитни специалисти в съответните сектори, които се наемат да ръководят съвместно страната, залагайки професионалната си чест и лично достойнство.

Широкоформатното правителство е компромисен вариант, отговарящ на сегашната външна и вътрешна ситуация и прилича отчасти на служебно правителство, но се ръководи директно от Народното събрание, а не от президента. То не отговаря изцяло на интересите на никоя от партиите, но е по приемлив вариант, отколкото властта да е в противника. Освен това, партиите се приучават да работят съвместно, запазвайки различията си, защото отговорността, срамът и позорът, както и успехите им са съвместни. Девизът на този модел е: „Не един срещу друг, а един до друг, посветени на общата цел.“

Важна отлика от коалиционната форма на управление е, че министър-председател не може да бъде никой от лидерите на партиите. По такъв начин премиерът се изолира от лобистките влияния на партийните върхушки и може да се съсредоточи само върху управлението на държавата. Партиите издирват и предлагат подходящи кандидати, но Народно събрание избира министър-председателя и министрите по критериите - висше образование, съответстващо на ресора, публичен трудов стаж и управленски авторитет. Този модел и критерии не са описани в Конституцията, но и не противоречат на действащите конституционни норми.

Какво е старото и какво е новото в този преходен модел? Старото е, че основни посредници между избирателите и законодателната и изпълнителната власти все още са партиите. Новото е, че са вече в по друга функция - на съвместни носители на управленска отговорност, съразмерно на процентния им дял в парламента. Така най-адекватно се изпълнява функцията на партиите да „съдействат за формиране и изразяване на политическата воля на гражданите“ (чл. 10, ал. 3 от К).
Липсата на кадрова банка от ресорни професионалисти, годни да поемат управление на високите държавни нива е един от най-големите ни проблеми в сегашната кризисна ситуация и той може да се реши само, ако се обединят усилията и кадровите ресурси на всички парламентарно представени партии плюс набор от достатъчно познати на обществото утвърдени опитни специалисти.

Ето защо, която и партия да спечели формално изборите, решението на политическия проблем в сегашната сложна геополитическа ситуация е - широкоформатно правителство с мандата на първата политическа сила, която според социологичните проучвания ще е ГЕРБ. Такъв резултат е благоприятна възможност за сформиране на широкоформатно правителство от професионалисти, защото в момента това е може би единствената партия, която по политически съображения би била склонна на този формат за управление, а и разполага с кадрова банка от добри специалисти за повечето управленски сектори. Другите партии нямат готовност за пълнообхватна дейност, защото не разполагат с кадри за всички сектори на държавното управление, а е видно, че коалиционната форма води до задънена улица. По всяка вероятност широкоформатното правителство е и единствения шанс да се избегне пагубната за държавата ни верига на преминаване от избори в избори.

Ако се подберат безспорни авторитети в бранша си, с балансирани, неагресивни, умерени политически позиции, то успешна реализация на модела „широкоформатно програмно правителство“ е напълно възможна. Целта е връщане към по-спокойна, творческа атмосфера в страната, която да позволи да се направят след това разумни крачки напред към истинска, а не привидна положителна промяна.

Застъпник съм на идеята за преминаване от анонимно гласуване към персонализирано с код личностно гласуване и гражданска карта за многократно участие в управлението по подобие на банковите карти за управление на финансовите сметки ( "Какво да се промени в избирателната система" Какво да се промени в избирателната система Анализи 07:00 20.02.2020 , в. "Труд", 20.02.2020). В тази връзка, етиката изисква да кажа открито, че аз не съм привърженик на ГЕРБ. Откакто участвам в избори, гласувам за някоя от патриотичните формации, според това коя от тях най-малко се поддава на вождизъм и чужди влияния и води обединителна политика. Патриотичните формации обаче, ако искат да са полезни на държавата, както твърдят, ще трябва да се научат да работят градивно с всички, дори и с тези, с които имат съществени противоречия. Причина за това е сложната геополитическа ситуация, при която съществува реален риск България и Балканите да бъдат превърнати във втора Украйна.

Пикът на напрежението не е стигнат. Все още не е ясно как ще завърши противоборството. В природата най-често по-младите бикове побеждават по-старите. Умните стари бикове сами се оттеглят.

Защо сега трябва да се стои колкото е възможно по-встрани от полесражението на т. н. Велики сили и не трябва категорично да се взима страна? Защото днешните съюзи утре могат да не съществуват вече и да се окаже, че в критичния момент няма кой да ни защити. Погледнете назад в историята и ще се убедите в това, както и в преходността на възгледите си за правда и неправда, за победа и загуба.

Недоволните от битието си граждани скандираха по протестите през 2020 г., че искат „смяна на модела“, но нямаха представа какъв модел искат и как да го постигнат. Необходими са много знания, опит и съвместна упорита работа, за да се превърнат стремежите в практика. И най-важното - за да се постигне дълготраен успех, трябва да се приключи с черногледството и разрушителността и да се премине към градивност и съзидателност.

Идеите в тази разработка са плод на близо петдесетгодишен теоретичен и практически опит, а базисната програма за бъдещо градивно правителство ще бъде представена в следващ брой на в. "Труд".