Дали Шенгенското пространство, зоната без паспорти, която обединява 420 милиона души и представлява едно от най-осезаемите и разпознаваеми постижения на европейската интеграция, е в агонията на смъртта?

Въпросът би изглеждал радикален преди десетилетие, когато Европейският съюз беше до колене във финансова криза и се бореше, за да спаси друго от най-големите си постижения - еврозоната. Тогава Шенген беше, ако не друго, ценна възглавница, в която да попаднеш, за да поддържаш безпроблемната търговия.

Но масовото пристигане на търсещи убежище през 2015 г. обърна политическия дневен ред с главата надолу и изкара миграцията на преден план, откривайки нестабилен, огорчен разговор, при който правителствата дадоха приоритет на краткосрочните мерки за успокояване на разярения електорат. Австрия, Унгария, Словения, Швеция и Дания бяха сред онези, които посочиха безпрецедентния наплив от мигранти като причина да въведат отново временни проверки по границите си, разбивайки илюзията, че Шенген е недосегаем.

Пандемията от COVID-19 нанесе нов удар на Шенген, като страните побързаха да затворят границите си в опит да ограничат разпространението на вируса. Брюксел смяташе, че след като ваксинацията започне и инфекциите спаднат, движението в целия блок ще се върне към нормалното си състояние на безпроблемност. Надеждата се материализира, макар и не за дълго.

Краят на здравната криза предизвика стабилен ръст на миграционните потоци към ЕС, поставяйки отново разпалената тема на масата. Молбите за убежище достигнаха 1,12 милиона през 2023 г., най-високата цифра от 2016 г., а местните власти, от Холандия до Италия, се оплакаха, че приемните центрове са претоварени. Подкрепата за твърди и крайнодесни партии нарасна на изборите и някога немислимата идея процедурите за предоставяне на убежище да бъдат прехвърлени към далечни дестинации стана масова.

Именно на този фон в края на август германският град Солинген стана жертва на нападение с нож, което доведе до смъртта на трима души. Намушкването, за чието отговорност пое т. нар. "Ислямска държава", е извършено от сирийски гражданин, чиято молба за убежище преди това е била отхвърлена със заповед да се върне в България, първата страна на влизане в ЕС.

Неуспехът на депортирането незабавно поднови дебата за миграцията: консерваторите заклеймиха федералното правителство на канцлера Олаф Шолц и поискаха решения извън конвенционалните стандарти. Под натиск Шолц обеща по-твърда линия на действие и нареди затягане на проверките по всичките девет сухопътни граници на страната.

„Искаме допълнително да намалим незаконната миграция“, каза тази седмица Нанси Фейзер, министър на вътрешните работи на Германия. „За тази цел сега предприемаме допълнителни стъпки, които надхвърлят всеобхватните мерки, които са в сила в момента.“

Министър-председателят на Полша Доналд Туск осъди съобщението като "неприемливо", наричайки го "де факто спиране на Шенгенското споразумение в голям мащаб", докато Австрия подчерта, че няма да приеме нито един мигрант, отхвърлен от Германия.

В Брюксел Европейската комисия действаше изключително предпазливо, за да избегне антагонизирането на Берлин, най-влиятелната столица на блока, и се придържаше към легалистичен отговор: съгласно Кодекса на шенгенските граници, държавите-членки имат право да прилагат проверки на вътрешните граници, за да се справят със „сериозна заплаха, било то за обществения ред или вътрешната сигурност, когато това е необходимо и пропорционално."

Отговорът беше точен, но не разсея страховете, че Шенген скоро може да се разпадне.

Мрачното усещане беше допълнително усложнено от провокативната заплаха на Унгария за транспортиране на незаконни мигранти с автобуси до Белгия като отмъщение за глоба от 200 милиона евро, наложена от Съда на Европейските общности (ECJ), план, който, ако бъде изпълнен, ще се равнява на безпрецедентен случай на инструментализирана миграция от една държава от ЕС срещу друга.

Будапеща също е подложена на критики за разширяване на схемата си за национални карти за руски и беларуски граждани, за което Комисията предупреждава, че има потенциал да даде възможност за заобикаляне на санкциите и да застраши сигурността на „цялото“ Шенгенско пространство.

От изключителни до обикновени

Вътрешните гранични проверки по природа противоречат на духа на Шенген, който е предназначен да бъде обширна зона, в която контролът е премахнат и гражданите могат да пътуват безпроблемно през 29 нации – в много случаи, без изобщо да показват паспортите си.

Революционният проект е подкрепен от колективни усилия за наблюдение на външните граници и осигуряване на справедливо, усърдно управление на търсещите убежище. Държавите-членки се доверяват една на друга, че ще си свършат работата и ще прилагат подходящите закони, преди да допуснат някого.

Тази логика беше публично оспорена от няколко държави-членки, като Австрия и Унгария, които твърдят, че ЕС като цяло не е успял да се грижи за външните си граници и в резултат на това е станал неспособен да се справи с незаконната миграция.

Документите на Комисията показват, че от 2006 г. насам държавите-членки са подали 441 уведомления за повторно въвеждане на гранични проверки. Само 35 от тях са подадени преди 2015 г. В момента осем страни от Шенген, включително Германия, имат проверки.

Цифрите оспорват предположението, че граничният контрол „трябва да бъде изключителен и да се използва само като последна мярка“, както се казва в Кодекса на шенгенските граници, и демонстрира огромната степен, в която опцията е била използвана след законовия шестмесечен лимит.

В доклад, публикуван през април, Комисията идентифицира явлението като „въпрос, пораждащ особена загриженост“ и призова страните да премахнат постепенно временния контрол „към по-устойчиво съвместно управление на общите предизвикателства“.

Страните членки традиционно не са склонни да се вслушват в призива на Комисията по въпроси, които ревностно пазят като национална компетентност. Съпротивата срещу премахването на граничните проверки е добре документирана: през 2022 г. Съдът на Европейския съюз постанови, че Австрия незаконно е разширила контрола си с Унгария и Словения. Въпреки това Австрия продължава да ги прилага, като използва различни причини, за да оправдае удължаването.

Но законността на граничните проверки не е единственият елемент, който се проверява – тяхната ефективност за ограничаване на незаконната миграция също е спорна. Въпреки заглавията, които генерират, тези проверки се прилагат с различна степен на интензивност и задълбоченост.

„Съмнявам се, че тези (шенгенски) страни са готови да премахнат граничния си контрол в близко бъдеще поради сигнала, който ще изпрати“, казва д-р Сайла Хайникоски, старши научен сътрудник във Финландския институт по международни отношения (FIIA), каза пред Euronews. „Проверките често са на случаен принцип и не са много инвазивни и мисля, че се поддържат и за символични цели: да се покаже на гражданите, другите страни от ЕС и потенциалните мигранти, че има изключителна ситуация в Европа, с която правителството се заема."

Все пак държавите-членки се придържат много към тази „последна инстанция“. В началото на тази година те дадоха окончателно одобрение на реформа на Кодекса на шенгенските граници, която разшири законовия лимит на граничния контрол от шест месеца на две години, който може да бъде удължен два пъти за допълнителни шест месеца, ако страната твърди, че заплахата за сигурността продължава .

Промените също така съдържат разпоредби за справяне със спешни здравни ситуации и борба с инструментализираната миграция, които допълнително разширяват националните правомощия за наблюдение на движенията, включително чрез намаляване на броя на пропускателните пунктове. Трябва да се отбележи, че държавите се насърчават (но не и принуждават) да прилагат „алтернативни мерки“, преди да изберат граничен контрол.

Решението на Германия, взето след влизането в сила на преразглеждането, показва, че апетитът за тези „алтернативни мерки“ остава нисък и че самостоятелните подходи най-вероятно ще продължат да господстват. В крайна сметка Шенгенското пространство е измислена конструкция, която е изградена с политическа воля и може да бъде изкривявана и обръщана по същия начин.

„Не трябва да забравяме, че Шенген произхожда от междуправителствено споразумение и че историята на Шенген е тясно свързана с тази на системата на ЕС за предоставяне на убежище и следователно е съсредоточена в логиката на граничния контрол, ориентиран към сигурността“, казва Алберто-Хорст Нейдхард, старши анализатор на политиката в Центъра за европейска политика (EPC).

„Шенген не е на прага на смъртта“, добави той. „Но последните събития също показват, че идеята, че наскоро въведените реформи могат да запазят безграничната зона като такава, е илюзия. Бъдещето на Шенген вероятно ще продължи да бъде белязано от висока степен на неразположение и несигурност.“