Ден преди 15 септември разговаряме с Юлиян Петров за това какви са предизвикателствата пред учители, директори, ученици и родители. И докато доскоро пандемията от коронавирус доминираше над цялата образователна система, сега проблемите са повече. Най-важният е осигуряването на топлото за децата през зимата, така че да няма дървена ваканция, която отново да прати учениците в онлайн обучение. Последиците от него са факт и не са само лошите оценки, казва председателят на синдикат „Образование“. Докато МОН се опитва да качи училищата на електронен облак, те пък се опитват да са здраво стъпили на земята, за да могат да започнат годината и по някакъв начин да се справят с проблемите, които далеч надхвърлят размаха на COVID-19.

- Господин Петров, утре е откриването на новата учебна година, намери ли се решение за най-наболелите проблеми като плащането на сметките например?
- Първо, новата учебна година традиционно ще бъде открита на 15 септември и се радвам, че нямаше промяна в това отношение. Второ, с огромната надежда сме това да бъде една нормална учебна година с липса на дистанционно обучение. В момента рисковете са два. Единият е COVID, вторият е така наречената газова криза или дървена ваканция. Искрено се надяваме това да не се случва. Това отправихме като послание към министъра на образованието проф. Сашо Пенов, той да бъде активен в този диалог с правителството - да задължи другите министри да има достатъчно средства за образование и да има достатъчно енергийни източници, за да няма поводи за затваряне на училища.

- В МОН правят анализ на ситуацията с енергийните източници и училищата, какво ви каза министър Сашо Пенов по време на дебата, който имахте с него в рамките на Националния синдикален съвет? Пое ли конкретен ангажимент относно покриването на сметките, преди ден имаше и Отраслов съвет с приоритет тази тема?
- Конкретиката беше по-скоро в сферата на това какво трябва да стане, изработване на разчети и анализи, и все пак в очакване да не се случат най-лошите прогнози. Няма как да се знае какво ще стане с наличието на газ, с инфлацията в следващите месеци и още повече в схемата на минимална опасност от COVID. Министърът се въздържа от конкретика, но бяхме заедно в това да отстояваме повече средства за образование и буфери, с които да се решат проблемите с издръжката на образователните институции. Това го трасирахме като един от топ 3 на проблемите в системата на образованието. Надявам се правителството да не забрави за приоритета образование и да осигури на нашите деца нормална учебна година без дистанционно обучение. Защото последните 3 години нанесоха доста сериозни вреди не само на резултатите от обучението, но и върху физическото и психическото здраве, което според нас е по-големият стрес и беда от цялата тази ситуацията.

- Казахте топ 3 на проблемите - кои са останалите два?
- Единият от тях е свързан с новата система, която МОН внедрява. Това е системата на цялата дигитална информация и всъщност другите платформи, свързани с така наречения електронен дневник, а знаем, че от тази година хартиеният дневник е в историята, трябва да се свържат с нея. Системата има много несъвършенства и министърът ни помоли за повече търпение - не само нас като учители, с работата, която е много обемна и много стресираща, защото цялата платформа не работи в пълния си капацитет, а това търпение той официално ще го поиска и от родителите. Защото на 15 септември, ако нямаме електронни дневници, в рамките на няколко седмици или месец ще сработят и нещата ще се случат. В това е бъдещето, но началото е по-трудно.

- Защо не може да сработи новата система - технически ли са проблемите?
- Чисто технически и много от операциите на тази платформа още не работят. Тя в момента се прави и ще трябва още време, но не мога да кажа колко, макар че съм информатик. Може да трябват седмици, може да са месеци и затова и родителите трябва да имат търпение, ако нещо не работи, дадена команда или меню, и нямат дадена информация.

- А дотогава - ще продължи ли информацията да се води по стария начин, на хартия?
- Това решение според мен трябва да се вземе централно, от министерството. Обсъдихме го и на Отраслов съвет. Ако няма централно решение, всяко училище ще намери регионално или местно решение как да се справят. Призовавам пак да няма стрес от родителите, това няма да повлияе на учебния процес или на правата на учениците. Те ще бъдат съвсем нормални, нищо, че електронната система сега буксува.

- Ще има ли официална отсрочка за въвеждането ѝ?
- Надявам се да я дадат, защото като гледам работата на това министерство, те са много обрани в този тип информация чрез данни и писма. Те разчитат на огромната нормативна уредба и на някаква автономия на учители и директори. Чест прави на министъра, че миналата седмица каза, че свободата на учителя и вярата в него трябва да бъдат гарантирани. Това е така в чужбина, надявам се да се случи така и в България.

- Да ви върна към проблемите - кой е третият?
- Социалният диалог и всичко това, което ние сме договорили за учителите от нашата синдикална гледна точка. Както и грижата за учителите, за младите и за действащите, да издържат. В момента имаме Колективен трудов договор, който вече изтича. Имаме преговори за нов. Тук няма драма, добрите традиции ще бъдат продължени, увери ни министър Пенов. Единството наясно тук е финансирането на образованието, което минава чрез КТД с гарантиране на заплати, които трябва да стоят 125% над средната брутна работна заплата за страната, но пък и средства за издръжка. Това е много важно и трябва много внимателно да се следи системата и да не се оставя, за да могат директорите да работят и да осигурят бюджета, където има проблеми с това.

- Ще бъдат ли гарантирани допълнителни средства за издръжка в новия Колективен трудов договор?
- Въпросът е да бъдат гарантирани в посока МОН да иска достатъчно средства от Министерство на финансите, защото знаем, че последното увеличение на работните заплати и средствата за издръжка, макар да беше в рамките на 5%, беше поискано по партийни линия, а не от МОН. Макар че ние му предлагахме няколко пъти това да стане. Надявам се да се случва и да е практика.

- Направихте ли разчети от какви средства ще имат нужда училищата?
- Не можем още към момента да направим точните разчети, защото не знам какво се случи с цените на енергийните източници - виждаме, че динамиката тук е огромна. Важно е как ще се развива и ръстът на инфлацията, който е другият фактор, който влияе на всички работещи, включително учителите. Просто трябва да бъдем динамични, да можем да реагираме в следващите месец-два, и да започнем работа по бюджета с нашите предложения към бюджетната комисия.

- Конкурсите за директори бяха спрени - директорските назначения политически регулирани са, господин Петров?
- Няколко са страните, които рефлектират към този проблем. Първо беше променен законът, без ние, участниците в Отрасловия съвет, българските учители, да знаем. Но политиците явно знаеха какво искат и промениха набързо Закона за училищното и предучилищното образование. Оттам насетне трябваше да се създаде наредба в кратък срок и по-малко от месец от ситуирането u бяха обявени над 400 конкурса. Това доведе до ситуацията с огромен риск да бъде атакувана наредбата в съда. Такива подозрения изказа министър Пенов още при първите ни срещи с него и те за съжаление се оказаха верни. В съдебната практика е нормално един нормативен акт, който не е съгласуван със социалните партньори, да не очакваме, че ще сработи. В момента това се случи - стана този немалък скандал, защото много от кандидат-директорите се готвиха, а процесът спря. А това, което се радвам, че ще стане и бе заявено от министър Пенов, е, че наредбата ще бъде върната за преразглеждане, след като минат процедурите в съда. Заедно ще търсим правилния прочит и да има поне относителен социален мир, да не бъде тя обект на толкова атаки, както в момента се случи. Не трябва да казваме, че един човек е виновен, защото си е потърсил правата в съда, напротив, аз се радвам, че имаме хора, които си отстояват по този демократичен начин правата, защото самата наредба е направена по много антиюридически начин.

- Затова ли поискахте да участвате в комисиите за избор на директори?
- Разбира се, нашата кампания за избирането на директори тече повече от 20 години. Ние за първи път поискахме мандатност на директорите, поискахме ценз и всъщност на първо място - учителските и директорските организации да участват в комисиите, защото са най-компетентни. И като контрапункт на това пък идеята участниците в обществените съвети да участват в директорските конкурси, както е вписано в наредбата - според нас това е подигравка с бъдещите директори, защото много от хората в тези съвети не са наясно, нямат образование и ценз в системата на образованието. Дори имаме комични ситуации, в които те не мога да четат и просто подписват нещо, което протоколно трябва да направят. Това е несериозно и мястото им не е там. Нашето отношение към обществения съвет в новия закон е категорично да се промени това и да се потърси схема да се обединят общественият съвет и училищното настоятелство с промяна в закона или както някои политици обещаваха - в съвсем нов закон. Направихме анализ, че нямаме кандидати за директорските длъжности. Едно и малко сега са средностатистически желаещите да стават директори от последните започнали организации за конкурсите. От една страна, много е трудна работата им и отговорностите са огромни на база на заплащането, което се получава. И усещането в последните 30 години, че имаме политически намеси на тази длъжност - много често партиите са се намесвали кой ще бъде директор и сме стигнали до нестандартно и много странно усещане към длъжността на директора. Нещо, от което трябва да излезем. Директорът е много важен лидер, той трябва да има качества, но и да има доверието на тези, с които работи - учителите, родителите и обществото. В момента не е така и затова няма и кандидати за директори.

- Защо учителската професия не стана по-желана с последното увеличение на заплатите от 5%?
- Заплатата на учителя е нещо много важно, дотам, че той да няма стрес дали ще може да си плати сметките или дали ще стигне до края на месеца със заемите, които е правил в годините. Финансово богати учители по света няма, макар в страни с голям стандарт те да са добре, но от тях има много по-богати. Но пък учителят е човек с призвание, идва и работи. Ние трябва да му повярваме. Качеството на учителя не трябва да го търсим само с увеличение на заплатата. Безспорно за нас като синдикат това ще е борбата, но оттам насетне трябва да се помогне на учителя да стане иновативен, свободен, да твори и да прави това, от което имат нужда учениците, и да го освободим от неучителските, от административните тежести, от многото объркани наредби в системата, които трябва да се прецизират. Да спасим и учителя, и ученика от пренатоварване, защото в последните десетина години политиката на МОН е нагнетяване за учителя с повече бумащина, а за ученика повече материал и стигаме до точка на кипене, от която никой няма ползва. Надяваме се по пътя на еволюцията да стигнем до това облекчаване, защото и сега, преди месец, увеличихме часовете по някои предмети, и да помислим за естетиката на часа. Ученикът да не помни само обем знания, а да създава продукти, да използва това, което е научил. Иначе обемът информация може да се набави за милисекунди. Може би вече 10 години го говорим, но не го правим - да облекчим ученици и да разтоварим учителите, които са може би най-натоварените с бумащина Европа.

- Направихте допитване за това кой министър на образованието се е справил най-добре на поста си, какво всъщност цели този ваш анализ?
- Искаме да отправим едно послание към политическите партии, които ще участват в следващи управления, да се отнасят абсолютно отговорно към следващите министри на образованието. Ние много настояваме те да имат този контакт с образователната система. Министърът трябва да усеща спецификата и сърцето u, а не да е дистанционен министър. Нашият рейтинг показа, че тези, които са били по-далече от системата, не са били оценени подобаващо от респондентите. Надявам се в годините, след като образованието е приоритет в политическите лозунги, всички са щедри в тях - ще се грижат за децата и училищата, това да се случи по най-добрия начин с министър, който да е лидер. Рейтингът не е партийна оценка, а политическа.

Нашият гост
Юлиян Петров е роден на 29 ноември 1965 г. в Пловдив. Магистър по музика и естетика от пловдивската Академия за музикално, танцово и изобразително изкуство (1990). Учител по информационни технологии (2007-2009). Доктор на педагогическите науки от Пловдивския университет “Паисий Хилендарски” (2018). С първа професионално-квалификационна степен от СУ” Климент Охридски” (2018). От 2011 г. е председател на Синдикат “Образование” към Конфедерация на труда “Подкрепа”.