В светлината на последните разговори между делегациите на САЩ и Русия, първо в Женева, а след това в централата на НАТО в Монс, една от основните теми е Украйна и присъединяването на Грузия и Молдова, бивши членки на СССР, към Северно-атлантическия алианс.

Обсъжда се и Споразумението за ядрени сили със среден обсег на действие, подписано от САЩ и тогавашния Съветски съюз през 1987 г. във Вашингтон, което е отменено през 2018 г. и предизвиква нова криза между САЩ и Русия, както и надпревара във въоръжаването. Споразумението забранява ракетите, изстрелвани от наземни пускови установки, с обхват от 500 до 5500 километра. Малко в сянката на цялата тази история е елементът за противоракетния щит, намиращ се в съседна Румъния в базата „Девеселу“, която е на 50 километра северно от Никопол.

На Балканите "Девеселу" не се споменава много и мнозина не знаят къде се намира, а останалите се срамуват да кажат нещо по въпроса. А именно в това малко румънско селце, някогашна руска военновъздушна база, днес е ракетен щит, който ще бъде първата цел в потенциален ядрен конфликт между НАТО и Русия.

С подписването на споразумението с Вашингтон през май 2011 г. Румъния става пряка част от отбранителната инфраструктура, а представителите на двете страни подписват споразумение за разполагане на част от американския противоракетен щит в Европа на територията на Румъния. За това е определена военната база "Девеселу", която е построена през 1952 от руснаците г., когато пристигат Миг -15,19 и 21. Базата със своите 100 пилоти участва активно в ПВО на Румъния от 1990 г., но през 2002 г. е затворена, а Миг-овете са разпродадени. Тогава румънците решават да отстъпят тази база на американците и, както обяснява тогавашният румънски президент Траян Бъсеску, в "Девеселу" ще е разположен батальон от 600 американски войници, а високопоставен офицер от румънската армия ще командва базата. Тя обхваща 700 хектара и съдържа три батареи, тоест 24 ракети-прехващачи стандарт SM-3 тип блок 1B, а по-късно към тях се присъединяват и крилати ракети BGM-109 Tomahawk, които се изстрелват от наземни пускови установки. Поддръжката и монтирането на ракетите, се извършват от САЩ като част от инсталирането на противоракетен щит.

Защо е избрана именно тази база?

Причината се крие във факта, че тя се намира на 500 километра от базата на руския флот в Черно море и е избрана, за да държи под наблюдение южната част на Русия. За сравнение, базата Moronog в Полша се намира на по-малко от 100 километра от основната база на руския Балтийски флот в анклава Калининград. Освен базата „Девеселу“, румънците отстъпват и пристанището в Констанца и близкото летище Когалиначеу, което се използва за патрулиране на авиацията на НАТО над Черно море и Крим.

След самото монтиране на американската техника, Москва настоява за писмени гаранции от Вашингтон, че противоракетният щит ще бъде насочен към предотвратяване полети на ирански ракети, а не за атака срещу Москва. САЩ и НАТО отхвърлят такава гаранция, а след това Русия предлага съвместен противоракетен щит, който да включва руски експерти, но това също е отхвърлено и се тълкува като ракетно обкръжаване на Москва.

В съревнованието между двете суперсили, България се озова в непосредствена близост до противоракетния щит. Надмощието на НАТО и Русия, а особено след като големият нападателен ракетен потенциал на Русия е инсталиран в Крим, предимно крилати ракети, които се изстрелват от наземните пускови установки 9М 728 и 9М 729 с обсег на действие 2500 километра, страната ни се оказва в непосредствена близост до евентуален ядрен сблъсък.

Идеята за създаване на противоракетен щит в Източна Европа се появява през 2007 г. Изявлението на тогавашния президент на САЩ Джордж Буш за началото на изграждането на система за противоракетна отбрана с цел защита на европейските членки на НАТО от евентуална ракетна атака от страните от Близкия изток, разгневява Москва. Барак Обама замразява проекта, но след анексирането на Крим от Русия и избухването на войната в Източна Украйна той е възроден.