Актрисата блесна в премиера на сцената на театър “Адриана Будевска” в Бургас

“Технологиите напредват, но взаимоотношенията човешки са си като отпреди няколко века.” Това казва Койна Русева и разкрива пред “Труд”, че е изцяло погълната от новата си роля в пиесата на Сам Бобрик - “Умопомрачение”. Отдала є се е изцяло - както и на всяка друга роля, която създава. Премиерата беше в началото на есента в Бургаския драматичен театър “Адриана Будевска” под режисурата на Борислав Чакринов. “Вярвам, че колкото по- добре си вършим работата, толкова по- удовлетворена ще е публиката”, казва Койна Русева и отговаря на въпросите за младите актьори, за професията на артиста и разкрива кога всъщност идва затъмнението на ума. Разговаряме с нея в гримьорната є в Бургаския театър минути преди представлението.

- Госпожо Русева, как се чувствате в кожата на героинята си и за какво умопомрачение става дума в пиесата?

- Обикновено се чувствам много добре в кожите на всичките героини, които изработвам, защото ако не вляза изцяло в този персонаж, ако не го опозная, то тогава въобще да не се захващам. Гледайки тази пиеса, човек може да си зададе въпроса това комедия ли е или трагедията на живота? Никой не знае, но определено е написана забавно. С много, много сериозно и прекрасно чувство за хумор. Умопомрачението в нашата пиеса идва, когато персонажите забравят, че любовта е най- важното и се впускат в други неща, които са примамливи в живота. Когато започнат да се страхуват от остаряването, от напредването на живота във всичките му аспекти, когато искат да променят хода на събитията, хода на живеенето и се опитват да се изправят срещу самия живот. Тогава идва умопомрачението. Тогава се сблъскват с невъзможното, защото нещата си имат естествен ход.

- Асен Блатечки, с когото си партнирате на сцената, каза, че в “Умопомрачение” мъжете са представени такива, каквито са и това е най страшното?

- Много хубаво го е казал, да. Тази пиеса със сигурност ще бъде много харесвана от женската част от публиката, защото наистина мъжете са представени точно както го е описал Асен. Те понякога са едни големи бебета и много любов трябва, за да продължаваме да си ги отглеждаме такива, каквито са, да ги обичаме такива, каквито са.

- Могат ли мъжете да разберат жените, или двете планети само кръжат една около друга?

- Това е вечната интрига, да не кажа - борба между двата пола. Според мен, тя вечно ще бъде, няма да се променят нещата. Защото човечеството напредва откъм технологии, откъм начин на живеене, развитие на всякакво друго ниво, но взаимоотношенията човешки някак си са като отпреди няколко века.

- Отчуждеността между хората, не е ли твърде често срещана днес?

- Тук идва вече намесата на интернет, който увеличава самотата на човека. Защото сърфирайки из мрежите, ние губим много от общуването. Защото когато това е нямало интернет, общуването е било на по-високо ниво, а сега като че ли се капсулираме. Което не смятам, че е добре за хората, но може би това е развитието ни, не знам. Ще видим. За мен няма нищо по-сладко от личното общуване, но нашите деца разсъждават другояче.

- Репетирали сте в Бургас цяло лято, но режисьорът на “Умопомрачение” Борислав Чакринов каза, че не знае дали поне веднъж сте отишли на плаж?

- Не. Не успях. Не стигнахме до морето. Имахме доста репетиции. Пиесата въпреки че е една житейска комедия, докато се изработи, това си е сложен процес. Не можахме да стигнем до плажа, но пък мисля, че направихме добър продукт, което е по-важно.

- С какво ви привлича сцената на “Адриана Будевска”?

- С добрите заглавия, които се предлагат, с добрите роли. Аз съм актриса и Борислав Чакринов като режисьор и като директор на този театър е абсолютно наясно как може да привлече актьор, как може да влюби актьор в текст, в роля. И го прави много успешно. Само прочетох пиесата и веднага казах: “да, разбира се”.

- Защо бихте поканили хората да гледат тази пиеса?

- Понякога в живеенето пропускаме някои детайли. От бързане, от работа, от грижи по дом, семейство. И точно тук се намесва театърът. Това е едно време, в което можеш да видиш собствения си живот отстрани. Тази пиеса дава тази възможност. Аз наистина бих поканила всички съпрузи да придружат съпругите си, да дойдат и да гледат себе си отстрани. Защото, когато имаш една странична гледна точка, тогава някои неща “звънват”, някои въпроси получават отговорите си, някои взаимоотношения се избистрят. Животът става малко по- поносим. Когато разказваме истории от сцената, всеки зрител в тъмния салон, долу, може да нафантазира своя лична история на базата на това, което гледа, или да може да разреши свой проблем, или да се посмее над свой проблем, или може да разбере, че този негов проблем не е толкова значителен...Много неща могат да се случат долу, в тъмния салон, докато ние горе разплитаме истории или ги заплитаме и разплитаме едновременно. Пиесата на Сам Бобрик “Умопомрачение” дава някои много интересни отговори.

- Защо младите хора напускат България и какво бихте казала на един абитуриент, който иска да стане актьор, а му натякват, че “артист къща не храни”?

- Защо не попитате политиците? Това е много тъжно, боли ме душата. Това мога да отговоря...много тъжен въпрос...

- Вашият съвет към начинаещите младежи, които сега започват в професията?

- Да работят. Да работят, да търсят, да не се отказват и да бъдат смели в експериментирането и интерпретирането, защото театърът има нужда от млади, мислещи хора с позитивна енергия.

- Какво е за вас морето?

- Обожавам го. Обичам го във всичките му сезони и във всичките му нюанси. Морето, както и природата въобще, ти дава една дълбочина на преживяването, една широта на мисълта...Аз лично се пречиствам чрез общуването си с природата.

- Оптимизмът или песимизмът водят напред?

- Разбира се че оптимизмът. Иначе защо да го живеем този живот...

Нашият гост

Койна Русева, една от най- харизматичните български актриси, е родена в Стара Загора. Завършва актьорско майсторство ВИТИЗ “Кръстьо Сарафов” през 1993 г. в класа на проф. Крикор Азарян с асистенти Елена Баева и Тодор Колев. В момента играе на сцената на Младежкия театър, театър “Сълза и смях” и бургаския театър “Адриана Будевска”.