Беше април 2004 г. и работех в Информацията на БНТ в паузата между двата си мандата като кореспондент на телевизията в Скопие. Тогава се случи трагедията с нашите деца, паднали в река Лим на път за Дубровник. Чудехме се кой би могъл да ни разкаже повече за ситуацията там, когато изведнъж се сетих, че в Белград като трети секретар в посолството работи Ангел Ангелов, стар приятел, доскорошен журналист от БТА. Звъннах му, той се оказа на мястото, пратен веднага от Белград да отиде там.

Три години преди това журналистът бе решил да смени професията си и да си опита късмета в попрището на

дипломацията. Конкурс, отличен резултат и крачка напред към първото стъпало на дипломатическата кариера- стажант-аташе и после, аташе. Седемнадесет години оттогава и той сега отива посланик за втори мандат- този път в Скопие, след като изкара четири години начело на мисията ни в Босна и Херцеговина. Но това е солиден опит, който ще помогне на 46- годишния софиянец да се оправи по-лесно в Македония.

Ако изключим първия ни посланик в Скопие проф. Ангел Димитров, който сега оглавява българската част на смесената комисия с Македония за история и образование, май всички следващи наши посланици имаха само най-обща представа къде отиват. Ангел няма нужда предварително да бъде брифиран за ситуацията при комшиите. Неговият първи мандат в Македония като първи секретар в посолството бе бойното му кръщение за тежкия кръст, който посланиците, които искат да си вършат съвестно работата, носят. През лятото на 2009 година, когато титулярят генерал Михо Михов отиде в България да се бори на изборите за депутат, цялата работа на мисията легна върху Ангел Ангелов. Колко нерви му струваше само случаят със Спаска Митрова, една жена от Гевгели с българско самосъзнание, на която й бяха отнели детето, и дори я бяха вкарали в затвора. Колко труд бе положен за да й се осигури най-накрая солидна адвокатска защита, която да може да се озъби на услужливата към управляващите съдебна власт. Случаят вече може и да е позабравен, но кали нервите на младия дипломат и което е по-важно, даде му да разбере механизмите на управлението по времето на режима на Никола Груевски. Това ще му е от полза и сега, при мандата му като посланик.

После дойде трагедията в Охридското езеро, където на 5 септември същата година живота си загубиха 15 българи. От тогава му казвам, че на него някак си все му върви на трагедии и на вода- първо Лим, сега Охрид. Часовете и дните, които последваха трагедията, бяха истинско изпитание за Ангел и за целия състав на посолството. Президентът Първанов кацна вечерта край Езерото, мисията отвори вратите си за съболезнования, десетки формалности трябваше да бъдат уреждани във връзка с извозването на телата на загиналите... Който не се докосвал и не знае как се уреждат тези работи с македонската бюрокрация, значи, нищо не знае.

Виждал съм истински гневен новият ни амбасадор в Скопие благодарение на същата тази македонска администрация. Пак по това време, когато временно управляваше посолството (временно, временно, колко да е временно, след като мисията ни стоя без титуляр, ако не се лъжа, година и половина-две), България подари на македонското здравеопазване над 20 000 ваксини, при това напълно безплатно. До този момент други държави от света бяха събрали само няколко хиляди, при това срещу заплащане. Македонците взеха ваксините, благодариха, използваха ги, но когато им поискаха да дадат някакъв документ, че все пак ваксините са предадени на тях, за да може българската страна да се отчете, отказаха с аргумента, че могат да дадат документа само на македонски език. Или нещо такова, вече дори и не си спомням добре.

Сега Ангел Ангелов отива в Скопие в променена среда, което не означава, че ще му бъде леко. Македония в момента се тресе от събития, които можеха да бъдат предвидени, но управляващите край Вардар проспаха и сега ще си носят кръста за това. Вярно, той има на какво да стъпи- това е подписаният на 1 август миналата година Договор за добросъседство, приятелство и сътрудничество между двете страни, в подготовката на който активно участва. Никога, поне през последните десетина- петнадесет години, интензивността на двустранните срещи и прояви от двете страни на границата на различно равнище, не и била толкова висока. Ето и сега, веднага като замине за Скопие, го чака поредната среща на правителствата на България и Македония, за която в София преди няколко дни съобщиха премиерите Борисов и Заев. От нея очевидно се очаква да фокусира работата на българската дипломация в някои вече познати, но и в нови насоки от взаимен интерес.

Това за Ангел Ангелов означава, че ще трябва да влезе с “летящ старт” в новата си мисия на посланик на България в Македония. Не искам да го плаша, защото той го знае, но за мен това е най-важния дипломатически пост на нашата страна, към когото вниманието е повишено и очакванията са много и най-различни.

Западните Балкани

Много работа свърши дипломатът по българското Европредседателство през първата половина на тази година, какво значи “много”, цялата работа почти мина през ръцете му като Директор на ресорната дирекция във външно министерство – “Югоизточна Европа”. Нямаше начин това да не е така, след като акцентът беше поставен върху Западните Балкани. Усилията му бяха възнаградени със златния почетен знак на Министерството.

За него

Добре подготвен и последователен

С Ангел Ангелов работихме заедно в посолството ни в Скопие. Той е добре подготвен,което му помага да притежава добра прогноза за външнополитическите действия в интерес на страната ни.Задълбочен е, системен и последователен в контактите с хората от мисията и с контрагентите ни от Македония.

Генерал Михо Михов, бивш посланик на България в Скопие

Притежава солиден дипломатически опит

Трудно бих си представил по-подходяща кандидатура за български посланик в Скопие от тази на Ангел Ангелов. Там той отива от позицията на директор на Дирекция “Югоизточна Европа”. Относително млад е, но вече притежава солиден дипломатически опит. Беше за един мандат посланик в Босна и Херцеговина, работил е в посолствата ни в Сърбия и в Република Македония, като дори за един дълъг период бе временно управляващ нашата мисия в Скопие. Ангел е висококомпетентен и интелигентен и гледа на дипломатическата работа не като на служба, а като на възможност да защитава българските интереси както пред партньорите ни в Европейския съюз, така и за създаване на климат на добросъседство, приятелство и сътрудничество в нашия балкански район.

Проф.д-р Ангел Димитров, първи посланик на България в Скопие

Eдна от най-важните мисии

Приятелството ни с Ангел се роди по време на съвместната ни работа в Скопие, където той в един момент ръководеше посолството. Той е един от най-добрите анализатори и познавачи на ситуацията в Балканския регион, в чиито столици -Белград,Скопие и Сараево, прекара доста време като дипломат. Да бъде посланик на България в Македония е една от най-важните мисии и аз съм сигурен, че неговото присъствие там ще се усети много скоро и ще даде нов импулс в двустранните ни отношения. На добър час!

Мартин Минков, дългогодишен кореспондент на БНР в Скопие