За най-престижното звание в ерата на наборната военна служба днес няма кандидати. Преди години да се уволниш от казармата и да се прибереш на село без нашивка на войнишкия пагон беше срам за родата. Днес нашивки има, но кандидатите за тях са все по-малко.

Това, разбира се, е един от многото проблеми в армията. За съжаление, новата година започва с тях. Добре е, че до края на февруари трябва да приключи прегледът на програмата и плана за развитие на Въоръжените сили до 2020 г., който би могъл да роди предложения, за да се минимизират поне законовите пречки.

Падането на пределната възраст за служба от 50 на 46 години принуди тези войници, които искат да се развиват, да преминат в друга категория. Удвоихме и утроихме приема в сержантските колежи, казва постоянният секретар на отбраната Антон Ластарджиев. Не можем да обявяваме прием за ефрейторски места отвън, необходима е подготовка, за да получат това звание, уточнява началникът на отбраната генерал-лейтенант Андрей Боцев. Напълно разбираемо, след като ефрейторските места са за картечари, мерачи и механик-водачи. А и разликата в заплащането била 1-2 лева. Темата е обсъждана на изнесено заседание на Комисията по отбрана в 61-ва механизирана бригада в Карлово.

Да имаш пари, но да не можеш да ги ползваш?! Пак поради законови спънки. В такава ситуация попадат командирите на полкове и самостоятелни батальони, когато трябва да реагират с по 100-200 лева за спешни дребни ремонти. Процедурата за отпускане на тези средства отнемала две седмици. Колегите от границата, дава пример командирът на Сухопътните войски генерал-майор Михаил Попов, имат нужда от смяна на водна помпа, която струва 40-50 лв., но не можем да им осигурим пари.

Самият министър на отбраната Красимир Каракачанов коментира: “В България с всичките приказки за прозрачност и борба с корупцията има закони, които така са направени, че да стопират всяка една обществена поръчка, както например, в армията е блокирана обществената поръчка за храната на войската две години и се мотае между съдебните инстанции”. Поводът бе злощастната жалба на украинска фирма, която блокира процедурата по ремонта на наличните ни изтребители МиГ-29 и направи така, че Министерството на отбраната да не може да усвои отделените от правителството миилони. Нещо повече, министърът бе доста по-категоричен, заявявайки, че Законът за обществените поръчки трябва да бъде променен и когато става въпрос за национална сигурност, бойна техника, подобни процедури да не могат да бъдат правени. И още – при залагане на параметъра “най-ниска цена” не винаги се получава качествен продукт.

На въпросното заседание е констатирано, че “Програмата за развитие на отбранителните способности на въоръжените сили на Република България – 2020”, приета през ноември 2015 г., не е финансово осигурена. Там, например има не три, за които всички знаят, а девет приоритетни проекта. Лошото е, че за тази година, например за капиталови разходи има предвидени само 55 милиона лева, а съдбата към модернизацията на авиацията, флота и пехотата засега се оказва неблагосклонна и предвидените средства в централния бюджет остават неусвоени.

Оказва се, че армията е неконкурентноспособна, както в сферата на законодателството, така и по отношение на икономиката. Може да звучи странно, но там, където икономиката се развива, няма кандидати за военна служба. Тук отново опираме до основната причина за недостига от ефрейтори. В Карлово и Казанлък заводите работят и ни глътнаха хората, посочва ген. Боцев. Същото е в Стара Загора. Във Враца, Благоевград, Смолян и Плевен армията няма проблеми. Не се знае дали тази ситуация в страната е за добро или за лошо?!

И пак стигаме до извода, че държавата не си е свършила работата, за да има проблем с ефрейторите, например. И продължава да не си я върши. Със 100 милиона лева чудеса няма да се случат, е друга констатация от това заседание, на което се срещат депутати, представители на Министерството на отбраната и командири. Най-много да се спре отливът от кадри, който годишно е около 500-600 човека. Само в Сухопътни войски има 2900 вакантни места. 900 от тях са за офицери и сержанти, а останалите – за войници. Трябват поне 300 милиона наведнъж за цялата армия само за попълване на некомплекта. Което пак не гарантира решаване на проблеми. От военната експертиза вече тръгват сигнали към политическото ръководство, че трябва да увеличим състава на Въоръжените сили, защото силите и средствата, заложени в Плана за развитие до 2020 г., не отговарят на обстановката, както на Балканите, така и в глобален аспект. За някои малък, но доста символичен знак е недостигът на ефрейторите, които при нужда трябва да поведат редниците.

Ще почакаме до 2024 г.

Всички надежди са с хоризонт 2024 г. Тогава се очаква да има пари и за високи военни заплати, и за нова техника. Като краен резултат от прегледа, който провежда Министерството на отбраната, е приемането на Национален план за нарастване на разходите за две години и обвързването им с реални проекти. Нещата се връзват с едно от решенията на Консултативния съвет за национална сигурност при президента от края на май миналата година. С малко закъснение, за съжаление. Тогава политическите сили се обединиха около необходимостта до края на изтеклата вече година да имаме План за поетапно повишаване на разходите за отбрана до 2% от БВП до 2024 г. Все още обаче, няма готовност да се разработи и приеме инвестиционен план за ускорена модернизация на армията, както впрочем, бе решено на същия съвет.

Законите пречат на Министерството на отбраната и на командирите