От 1945 г. насам в България интелигенция няма

Красимира Лука е завършила археология в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. От 2000 г. е председател на Българско археологическо сдружение. Оттогава досега е ръководила или участвала в множество проекти, посветени на опазването на културните паметници и популяризирането на културното наследство на България, сред които създаването на археологически комплекс Мездра-Калето, организирането на международна кампания за спасяване на антична Рациария, археологически летни лагери.

Като председател на сдружението по нейна инициатива са възстановени или са инициирани нови проучвания на редица обекти в Северозападна България. Участник е в множество научни експедиции, посветени на римския и средновековния период в този регион. Ръководител на археологическите разкопки в римския военен лагер Conbustica, Видинско, и на спасителни действия в Colonia Ulpia Traiana Ratiaria. Член е на Европейската асоциация на археолозите и на Europa Nostra – европейска организация за опазване на културното наследство.

- Г-жо Лука, защо твърдите, че не ви разрешават да работите като археолог?

- Проблемът не е само при мен. В България има общо седем университета, които предлагат специалност „Археология“. Ако допуснем, че годишно от всеки университет излизат поне 10 обучени специалисти, то това значи, че от 1998 г. насам (когато аз се дипломирах) България би трябвало да разполага с около 1400 висшисти-археолози, без да броим тези преди тях. По официални данни обаче работещите археолози в момента са между 200 и 300. Затова твърдя, че България е една от най-богатите държави в света... Една от малкото, която може да си позволи да финансира обучението на специалисти и след това да ги изхвърли на боклука.

- Вас кой ви финансира?

- Години наред се гордеех, че съм единственият археолог, който успява да провежда археологически разкопки и изследвания, без да ощети с нито един лев държавния бюджет. Използвах какви ли не подходи – частни спонсори, платено обучение за чужди студенти (което включва, разбира се, и популяризиране на родното ни наследство), различни програми и проекти. Оказа се обаче, че в очите на археологическата гилдия това е „престъпление“ и че ако археолозите не точат пари от държавата, са „нелегални“, „частни“ и „незаконни“. И за да не останете с впечатление, че става въпрос само за пари (макар че като говорим за археология, именно за това става въпрос), ще цитирам суверена (българския народ), който е казал: „Вързан поп – мирно село“. Да не забравяме, че през 1945 г. са екзекутирани 2730 души, представители на българската интелигенция, политически и военен елит. Между които и основателят на българската археология, международно признатия учен Богдан Филов! Та защо аз и още 1400 човека в България не можем да упражняваме професията си? Ами защото „попът“ трябва да е вързан. Защото от 1945 г. насам в България интелигенция няма! И защото простият народ се управлява по-лесно.

- От кого зависят разрешителните за археологически проучвания?

- От политическата конюнктура. Няма правила (има закони, но те не се спазват). Ако си удобен – разрешават. Ако не си – търси си работа в Англия, да речем. Официално разрешителните се издават от министъра на културата, но преди това документите трябва да минат през Археологическия институт с музей към БАН. После отиват в т.нар. Съвет за теренни проучвания (специализиран експертен съвет към Министерството на културата). Там се прецеждат още веднъж. Твърди се, че по този начин се упражнява контрол върху качеството на археологическите проучвания. Който е запознат поне малко с хала на културните паметници в България, е наясно, че ефектът е изключително негативен. Преди време един адвокат ме попита: „Добре де, при нас също има определени правила и изисквания, за да получим право да упражняваме професията си. Но го правим веднъж в живота си. А вие твърдите, че всяка година внасяте дипломата си за висше образование в министерството и молба да работите?! В това няма логика.“ Протоколите от заседанията в НАИМ към БАН и в т.нар. Теренен съвет са твърде интересно четиво. Приличат на битпазар. С две думи – на тези заседания се раздават археологически обекти. Притежавам копия от няколко такива обсъждания и само желязната воля и самодисциплина са ме възпрели досега да не ги изгоря в камината заедно с лаптопа! Дотолкова са низки и долнопробни.

- Разкажете с няколко думи за спечеления от вас проект с доброволци на ЮНЕСКО и развоя на събитията.

- Проектът се казваше Ratiaria semper floreat („Рациария винаги ще процъфтява“ – надпис от времето на император Анастасий върху главната порта на древния град Рациария). Той беше един от общо 13 одобрени проекта в Европа и първият по рода си в България. Имаше за цел да подпомогне включването на древния град Рациария (до днешното село Арчар, Видинско) в листата на ЮНЕСКО. Оказа се обаче, че общината, на чиято територия се намира Рациария, е осъществила проект на стойност 810 000 евро съвместно с община Майданпек, Сърбия. В нашата съседка парите са изхарчени за построяването на супермодерна музейна сграда, а в България – за две табели... Проектът на ЮНЕСКО нямаше как да уцели по-неудобен момент. Някакви си чужденци и някаква си „частна организация“ искаха да видят как се стопанисва древния паметник. Нямаше начин да ни допуснат. Толкова струва нашето културно наследство – 810 000 евро!

- Лесно ли е да се бориш със системата?

- Голямата ми борба е да се спазва законът. Колкото и несъвършен да е, никой не трябва да си мисли, че е над него. В момента съществуват огромен брой нарушения, например изискването за осигурено финансиране на аварийна консервация след края на археологическите проучвания. Посетете обекта Рациария и вижте дали изобщо има някаква защита на изровените старини. Също - изискването (до миналата година) за целогодишна осигурена охрана  на археологическите обекти. Пак отидете до Рациария... Изискването за експониране на културни ценности (надписи и архитектурни детайли) под защитно покритие. Не е необходимо да ходите до Рациария. Идете в Докторската градина в София. Изискването за инвентиране на културните ценности. Идете в НАИМ при БАН или в който ви хрумне музей. Аз лично още преди десет години предадох в Регионален исторически музей Видин всички находки от моите проучвания (около 2000). До ден днешен те не са заведени във фонда на музея и де юре не съществуват. Да продължавам ли?

- Как ще ни обясните факта, че в българските музеи не фигурират българи до XVIII век?

- Не се бях замисляла как се представят българите в нашите музеи. Спомням си момент от обучението ми в Софийския университет, когато ни обясниха, че дали говорим за българи или за славяни, зависи от политическата конюнктура. Преди 9 септември 1944 г. са търсили българите, след това – по нареждане на Коминтерна – славяните. Поколението, с което аз съм израснала и което ни обучаваше в университета, все още следваше руската славянофилска традиция. Трудно се пробива тази стена, още повече в период, в който българската археология се намира в най-големия си упадък от своето създаване насам. Акцентът е върху създаването на сензациите и усвояването на средства. Отвори се път за плагиатство и за налагане на мнение от позиция на силата. Не мисля, че в тези условия която и да е тема от българската история има шанс...

- Какво тябва да се промени, за да опазим културно-историческото ни наследство за идните поколения?

- Законовата уредба трябва да мине от забранителен в поощрителен режим. Какво се случва, ако някой иска да направи нещо за културните паметници в нашата държава? Най-фрапантният случай от последните дни е опитът да бъде спасена църквата „Св. Спас“ край дупнишкото село Червен брег. Фондация „Света България“ е събрала средства от дарители за запазване на стенописите на църквата. За това е било необходимо да се направи и дренаж, който да отнеме влагата. „Дренаж“ означава малка дупка (да речем, с широчина около 50 см) около основите на сградата. Да, ама не! Тъй като църквата е построена върху по-стара, парите буквално са били иззети от Археологическия институт към БАН. Три години подред т.нар. „дренаж“ се разпростира на метри около църквата. Три години парите на дарителите отиват не по предназначение, а за някакви си никому ненужни археологически сондажи. И три години стенописите продължават да се рушат! А тези, които са отделили от собствените си средства, за да опазят църквата, са измамени. В случая една благородна инициатива е блокирана, защото на изпълнителите е забранено да я извършат. И най-фрапантното е, че според действащия закон тези, които са отделили средства и време, за да спасят един културен паметник, са persona non grata, т.е. нямат думата! Защото са „частна организация“.

- Във връзка с иманярските престъпления у нас - вече се говори за над половин милион иманяри - смятате ли, че те могат да работят толкова години без протекция от органите, които трябва да ги преследват?

- Винаги съм казвала и сега ще го повторя: терминът „организирана престъпност“ не означава „група цигани с лопати“! Ако няма кой да купува, няма да има и кой да копае... В България се преследват онези с лопатите, т.е. лекуваме синдрома, но не и болестта. Разбира се, че иманярството се покровителства свише! В кюпа са музейни работници, прокуратура и полиция. Какво означава това, че с години не можем да опазим един обект като Рациария например? Даже Google maps са заснели иманярска групичка покрай пътя и въпреки това нищо не се случва. Ето това е ефектът, когато се забранява! Забранява се на професионалните археолози, на неправителствените организации, на журналистите, даже и на местните полицаи.

- Упорито се говори и за археолози-иманяри – какво е вашето мнение?

- Аз лично бях извикана в ГДБОП по сигнал на Регионалния исторически музей Видин да давам обяснения за действията си като археолог. Обвинението беше, че след като се финансирам с „частни“ средства (разбирай проекти, спонсори и пр.), то значи продавам част от находките и по този начин финансирам проучванията си!? Да изпратиш сигнал срещу НПО за това, че е успяло да активира местната общественост, да събере средства и да проведе дейности в полза на обществото е достатъчно показателно. Крадецът вика „Дръжте крадеца!“ Моето лично мнение е, че настоящата система протежира иманярството. Темата е дълга, но тези, които имат власт, се възползват.

- България е сред трите страни в Европа с най-древно историческо наследство и най-непозната дестинация в света с тези си достойнства. Каква е причината за това?

- Причината е, че гоним лични, а не национални интереси. България е непозната дестинация не само като туристическа, но и като историческа територия. Мога да дам много примери, в които държавата ни изобщо не присъства. Това ще е така, докато не премахнем пипалата на октопода и не дадем път на истинските учени и професионалисти.