Базил де Карвальо е последният нападател в "Левски", който може да бъде определен като истински голмайстор. Роденият в Сенегал футболист заби 19 попадения в 25 шампионатни мача през сезон 2012/13. Тогава "сините" се провалиха с гръм и трясък в последния кръг и направиха 1:1 срещу "Славия" на "Герена". А в тунела на стадиона се намираше шампионската титла, която отиде в Разград, заради равенството с "белите". Преди трансфера си в "Левски", играчът късаше мрежи за "Локомотив" (Пловдив). За "черно-белите" Де Карвальо изигра 44 двубоя за първенство и отбеляза 16 попадения. Днес Базил е на 36-години и продължава да бележи.

- Здравей, Базил! Как си? С какво се занимаваш в момента?

- О, аз съм чудесно! Въпреки моите 36 години продължавам да играя футбол.

- Държат ли те още краката?

- За щастие, да. Играещ треньор съм във френския петодивизионен „Льоа Кизу“. Дори продължавам да вкарвам (смее се). Играя само с млади момчета, на които се опитвам да предам това, което съм научил през годините.

- Те от твоята футболна академия ли са?

- Не, местни момчета. Академията е моята осъществена мечта, но тя се намира в Сенегал. Подготвям много добри талантливи момчета. Работя здраво с тях, за да дойдат в Европа. Искам да им помогна да станат професионални футболисти.

- Да не би да ги подготвяш за „Левски“?

- Защо не? Следващата година ще идвам в България и ще се видя с много приятели. Да, все още е рано да говорим за момчетата от моята академия, защото просто им трябват още 2-3 години, за да станат по-добри. Те обаче наистина показват, че могат да бъдат големи играчи. Ако някои от тях облече екипа на „Левски“, няма да има по-щастлив от мен. Това ще е още една сбъдната мечта!

- Изкара три години в България. Какви спомени пазиш?

- Много, много хубави, приятелю! Моята съпруга страшно обича България! Семейството ми беше с мен във вашата страна и се чувствахме прекрасно. Имам страхотни приятели, защото никога не съм бил лош човек. Уважавам всички, с които съм се срещал и работил. Пловдив, София... Няма значение! Беше страхотно преживяване! Обичам България, „Левски“ и „Локо“ (Пловдив). Спомням си страната ви с добро и за нея говоря само хубаво.

- Какви спомени имаш от пловдивския клуб?

- Това е голям отбор, който никога няма да забравя. Спомням си първите ми голове, бяха срещу „Черно море“. Подадоха ми Здравко Лазаров и Христо Златински. Беше прекрасно! Феновете на „Локомотив“ ме обичат много. Тези на „Левски“ също. Няма значение за кой отбор съм играл, винаги давах всичко от себе си. Затова хората ме обичат, както и аз двата отбора в България, за които имах привилегията да се състезавам.

- И го направи повече от блестящо. С игрите в „Локомотив“ си осъществи трансфер в „Левски“, където в дебютния си сезон отбеляза 19 шампионатни гола. Знаеш ли, че след теб не се намери нападател, който да повтори това?

- Не го знаех. Сигурен съм, че в „Левски“ са взимали добри играчи, но явно не са имали едно основно качество - характер. А това е голям клуб. В отбор като „Левски“ успяват играчите с характер. Няма значение дали българи или чужденци. За такъв голям клуб ти трябва характер. Второто основно нещо е сърце. След това идват и качествата.

- До колко следиш футбола в България? Сега „Лудогорец“ стана шампион за седми път. „Левски“ е трети, но ще играе финал за купата на България и то срещу отбор, който едва ли ти носи хубави спомени - „Славия“.

- Нямам достатъчно време да следя из основи какво се случва, но имам представа за развитието на шампионата. Това, че „Левски“ ще играе финал е прекрасно. Аз имам два загубени мача за трофея на България. Веднъж с "Локомотив" с 1:2 от "Лудогорец" и след това с "Левски". Тогава трофея грабна "Берое". Много ме е яд, но явно не заслужавахме да триумфираме.

- Знаеш, ли че в „Левски“ сега играят футболисти като Жорди Гомес и Габриел Обертан?

- От теб го разбирам. Това е добре за престижа на клуба, но аз вече ти казах, ще докарам момчета на „Герена“ до 2-3 години. Не знам как се представят Гомес и Обертан, но обещавам, че ще доведа по-добри играчи от тях.

- Преди това да се случи, „сините“ имат възможност да вземат реванш срещу „Славия“ в сряда. Какво стана в онзи кошмарен мач през май 2013-та, в който не успяхте да станете шампиони?

- Това е най-голямото разочарование в кариерата ми! Само като си спомня какво стана и побеснявам. Все още се ядосвам за изгубената титла! Всички очакваха да победим. Дори поведохме с мой гол, после обаче нещата се объркаха и подарихме титлата на „Лудогорец“. Виж, ние сами сме си виновни, че не станахме първи. Ние се издънихме, защото не играхме на максимума от своите възможности. „Славия“ имаше млад и добър състав, който съм сигурен, можехме да победим с няколко гола. Те играха със сърце, а ние се представихме под възможностите си. Това е истината.

- Казваш, че сами сте си виновни, но след мача тогава даде едно емоционално интервю още на пистата, в което каза, че първенството не е било феърплей. Защо го каза? Беше прекалено ядосан ли?

- Аз и сега се ядосвам, заради изпуснатата титла. Знам кое интервю визираш и много добре си спомням какво казах. Днес, пет години след онова изказване, аз продължавам да стоя зад думите си. Първенството не беше феърплей! Сега не знам как е, не съм запознат и нищо не мога да твърдя. Това, което казах беше за тогава и смятам, че бях прав. България е велика страна с много талантливи футболисти, но тогава срещу нас не се играеше честно. Аз и останалите момчета мечтаехме за едно - да играем в Шампионската лига с „Левски“ пред пълни трибуни.

- Какво се случи в съблекалнята след мача със „Славия“?

- Всички мълчахме. Никой не говореше. Не вярвахме, че това се е случило. Бяхме опустошени, но съм сигурен, всеки осъзнаваше, че не се е представил на ниво. Най-зле се чувстваше моят голям приятел Влади Гаджев. Той беше покрусен от случилото се.

- Сега „Левски“ отново се изправя срещу „Славия“...

- И се надявам да направи това, което трябваше да сторим ние - победа с 2-3 гола.Този път „Славия“ няма да спре „Левски“. Стискам палци на „сините“. Само „Левски“! Само „Локо“! Ще се видим след 2-3 години.