В програмата е и историята на съвременно семейство ескимоси “Ага”, дело на българския режисьор Милко Лазаров

Едно от бижутата в селекцията е от анимационната антиутопия “Островът на кучетата” на Уес Андерсън (”Грандхотел Будапеща”, 2014)

Сред жанровите предложения, обърнати към по-широка публика, правят впечатление психологическият трилър “Ненормално” на Стивън Содърбърг (заснет изцяло с iPhone 7 plus)

За своите почти 70 години кинофестивалът в Берлин се превърна в едно от най-големите културни събития в Европа и света. С над 400 филма в многобройните си секции и близо 334 хиляди продадени билети, повече от 21 хиляди професионални посетители от 127 страни (през 2017) включително над 3700 журналисти кинофорумът е съчетание на изкуство и бизнес, светски блясък и авангардистки провокации, луди партита и остри дискусии. Фактът, че се провежда в един от най-големите европейски градове и е финансиран преобладаващо с обществени средства, задължава организаторите да обърнат своята програма към най-разнообразна публика. (Включително и към обитателите на един от местните затвори, което ще се случи за първи път в историята на фестивала.) Но най-вече към почитателите на новаторското и социално ангажирано кино, което трудно намира екран в търговската киномрежа.

На 15-и февруари започва 68-ото Берлинале. Изданието ще бъде белязано и от едно друго търсене – творческо и кадрово. След писмо на 79 водещи немски кионережисьори германската министърка на културата обяви, че настоящият мандат на 69-годишния директор Дитер Кослик ще бъде последен и от май 2019 г. начело на фестивала ще застане ново лице. Какво да бъде то, как да се отговори на все по-големите предизвикателства в съвременния свят и модерното кино, как Берлинският кинофестивал да стане равностоен на Кан по блясък, авторитет и художествено качество? Това са главните въпроси, които вълнуват не само местната, но и световната филмова общественост, защото Берлинале е ключово събитие не само в националния, но и в международния филмов живот.

Срокът за намиране на новото решение е само една година. Колкото и разочарован да е Кослик от преждевременната според него смяна (но закъсняла според други предвид близо 20 годишното му управление), той разполага с още две официални фестивални програми, за да увенчае своята епоха в историята на Берлинале.

Селекцията на първата от тях е сглобена почти до последните детайли и предстои да бъде пусната в ход от 15 февруари. По своята географска, художествена и политическа представителност тя е 100% въплъщение на досегашния модел “Кослик”. Той означава силно местно присъствие (четирима германски режисьори в конкурса) , масиран принос на американските независими – микс от утвърдени имена като Гюс Ван Сант, Уес Андерсън и Стивън Содърбърг и нови звезди като братята Зелнър, двама добри, но без световни успехи, френски режисьори – Седрик Кан и Беноа Жако. По един филм от Италия, скандинавските страни (Швеция), британските острови (Ирландия) и съседна Швейцария. Солидно участие на автори от Източна Европа – с имена от Полша, Румъния, Русия и дори България. Авторитетно азиатско представителство чрез едно от модните лице в световното арт кино - филипинеца Лав Диаз и иранския майстор на жанровото кино Мани Хагиги. Филмовата чест на Латинска Америка защитават трима режисьори с различни артистични нагласи от Парагвай, Мексико и Бразилия.

В стилово отношение официалната селекция се опитва да обхване разнообразието от жанрове и творчески подходи в съвременното художествено кино - от анимационната антиутопия “Островът на кучетата” на Уес Андерсън (”Грандхотел Будапеща”, 2014) до документалното третиране на темата за бежанците чрез “Елдорадо” на швейцареца Маркус Имхоф (”Повече от мед”, 2013). Актуални социални проблеми намират отзвук във френския “Молитвата” за една наркокомуна високо в планината и в шведския “Недвижим имот”, посветен за черния пазар на жилища в Стокхолм. Тематичен акцент тази година са биографичните драми за творци: неспособния да се интегрира в съветската система писател Сергей Довлатов (”Довлатов” на Алексей Герман-син), изправената пред ръба на катастрофата европейска кинозвезда от 70-те Роми Шнайдер (”Три дни в Киберон” на Емили Атеф), американския карикатурист Джон Калахан, един от символите на политическа некоректност, прекарал 40 години от живота си в инвалидна количка (”Не се безпокойте, няма да стигне далече пеша” на Гюс Ван Сант). (Към списъка можем да добавим биографичните филми за Оскар Уайлд (”Щастливият принц”, режисьорски дебют на Рупърт Еверет) и за Астрид Линдгрен (”Да бъдеш Астрид” на Перниле Фишер Кристенсен), представени в секцията “Берлинале спешъл” ). Продължение на екзистенциалната тематика са поредица от драми с персонажи, които търсят себе си: “Транзит” на германеца Кристиан Петцолд (по едноименния роман на Анна Зегерс, 1942), “Кал” на полякинята Малгожата Шумовска, “Не ме докосвай” (с българската актриса Ирмена Чичикова) на румънската режисьорка Адина Пинтилие, “Ева” на Беноа Жако (по романа на Джеймс Хедли Чейз) с Изаел Юпер. Като най-откровен съвременен артхаус могат да бъдат определени антимюзикълът “Сезонът на дявола” на Лав Диаз, социалната парагвайска драма “Наследничките” на Марчело Мартинеси, историята на съвременно семейство ескимоси “Ага”, дело на Милко Лазаров.

Сред жанровите филми, обърнати към по-широка публика, правят впечатление психологическият трилър “Ненормално” на Стивън Содърбърг (заснет изцяло с iPhone 7 plus), уестърн комедията “Момата” на братя Зелнър с Робърт Патисън и Миа Васиковска, историческата драма “Черната 47-а” за един от най-острите конфликти на ирландците с британското правителство от средата на ХIХ век, антитерористичният екшън “7 дни в Ентебе”, черната мексиканска крими-комедия “Музеят”.

По традиция програмата на Берлинале включва още отделен конкурс “Поколение” за детски и тийнейджърски филми, популярният раздел “Кулинарно кино”, богата ретроспектива с акцент върху немското кино от епохата на Ваймарската република, селекция от епизоди на най-оригиналните предстоящи телевизионни сериали. В престижната секция “Панорама” тази година присъстват и два документални филма с българска връзка: “Процесът”, посветен на процедурата по импийчмънт на бразилската президентка Дилма Русеф, и “Виждам червено” на френската режисьорка Божина Панайотова, която изследва своето и на родителите си минало в комунистическа България.