Целта е промените да станат факт есента, каза председателят на ресорната комисия в НС Милена Дамянова на Националната среща, организирана от „Труд”

Висшите училища трябва да работят в партньорство, призова проф. Стати Стаев

Още до края на тази седмица аз и моите колеги ще внесем конкретни законодателни предложения за по-активно участие на работодателите в учебния процес в университетите. Това е поправка, по която ще можем да работим до края на лятото. Надявам се есента тези предложения да бъдат факт. Това заяви председателят на парламентарната комисия по образованието и науката и депутат от ГЕРБ Милена Дамянова на Националната среща по проблемите и перспективите на висшето образование, която се състоя вчера в Народното събрание под нейния патронаж. “Изчаквах да състои този форум, за да можем да сме убедени, че от такава промяна има нужда”, каза още Дамянова.

Събитието бе организирано от “Труд” като финал на дискусията, водена на страниците на вестника през последните 6 месеца.

Участие на форума взеха и министърът на образованието и науката Красимир Вълчев, министърът на културата Боил Банов, кметът на София Йорданка Фандъкова, депутати, ректорите, които се включиха в дискусията със свои текстове и техни колеги, представители на бизнеса, синдикатите и студентските съвети.

“Голямата цел на нашата дискусия е да опитаме да завършим думите с дела и да работим за част от вашите идеи, споделени на страниците на вестник “Труд” , каза при откриването главният редактор на вестника Петьо Блъсков.

Нуждата от активното участие на бизнеса във висшето образование бе подчертана и от проф. Стати Статев, ректор на УНСС и зам.-председател на Съвета на ректорите.

“Ние реално имаме тази комуникация с бизнеса, нужно е законът да я отвори, за да можем да си комуникираме на всички нива, и това да не кампанийно”, каза той. Проф. Статев даде пример, че в момента изтъкнат представител на бизнеса може да бъде поканен да води само до 10% от лекционен курс. Според него при бакалаврите, например, тази квота може да се увеличи до 20% от общия хорариум.

По думите му трябва да се оптимизират връзките между университетите, тъй като положението, в което ги поставя законът, е абсурдно. “Трябва максимално да отворим възможността българските висши училища и академиите да се кооперират помежду си”, заяви проф. Статев. По думите му сега е възможно с подписите на двама ректори от България и Македония те да правят каквото искат съвместно, а тези в България, които са през един парк, не могат да направят нищо заедно. Според него трябва да се обърне внимание и на комуникацията с държавните структури и припомни, че 34 от висшите училища у нас са държавни.

 

Столичният кмет Йорданка Фандъкова:

Подготвените кадри са важни за икономиката

Столичният кмет Йорданка Фандъкова поясни, че за нея е било важно да отвори общинската администрация към университетите. “Имаме едно изключително и важно добро сътрудничество с много от университетите и БАН”, каза кметът и благодари на всички за това. Тя даде пример, че специалистите в новите модерни инсталации за преработка на отпадъците се подготвят в четири университета в столицата. По думите й тези млади хора биха могли да отидат навсякъде в Европа, но остават тук, защото им се дава възможност. Фандъкова добави, че нуждата от добре подготвени кадри е важна за икономиката на всеки град. “Няма нищо по-важно от това да осигурим устойчивото развитие на града, а то е възможно само с развитието на икономиката”, каза тя и поясни, че не може да стане без добре подготвени кадри.

 

Министър Красимир Вълчев:

Обучението трябва да се дигитализира

Необходима е инвестиция в силните професионални направления

Трябва да върнем системата на висшето образование към 1990 г. Това каза министърът на образованието Красимир Вълчев по време на срещата, организирана от “Труд”.

По думите му оценката показва, че висшите училища са силни в професионалните направления, по които са обучавали през 1990 г, защото е инвестирано в материална база. “Доминиращата политика през следващите години и десетилетия не трябва да бъде разширяване на профилите, а да се инвестира в силните професионални направления.

Министърът каза още, че крайният затворен модел на академично самоуправление в дългосрочен план не е полезен и трябва да търсим неговото отваряне.

“Трябва да имаме ясни индикатори за развитие и държавна политика, която да бъде обвързана с няколко стратегии, поясни министър Вълчев. Според него задължителна обща стратегия е тази на дигитализация. “В следващите години, ако не се дигитализира малко или много висшето образование, ако не въведем дистанционното обучение ще изостанем безвъзвратно”, коментира министърът. По думите му трябва да се обърне внимание и на интензифицирането на научните изследвания. Той призова и представителите на академичната общност за партньорство. “Скоро ще предложим 11 национални научни програми, които ще бъдат на принципа на партньорство. Или всички се включвате и правите един проект или няма проект. Трябва да сме обединени и да си партнираме не само в страната и в международен план. Затова говорим за европейски университетски мрежи. Това ще бъде една от най-актуалните теми през следващите две години, допълни Вълчев.

 

Стартира работна група по поставените проблеми

По предложените промени в Закона за висшето образование ще бъде сформирана работна група. “През септември ще организираме изслушване в Комисията по образованието и науката, за да видим докъде сме стигнали като дебати и конкретни решения по темите, за които се обединихме днес”, каза председателят й Милена Дамянова.

Тя посочи, че работата ще бъде фокусирана върху три основни момента – промяна в системата на акредитация, на системата на управление на висшите училища и дистанционното обучение, което да смени задочната форма.

Дамянова каза още, че трябва да спрем да говорим за системата на висшето образование като за неуспешна и произвеждаща кадри, които не могат да се реализират. „Да, лоши примери има, но в никакъв случай те не трябва да преобръщат и да градят имиджа на системата на висшето образование. Също така не можем да кажем, че няма какво да се прави оттук нататък. Смятам, че имаме доста работа”, поясни Дамянова.

 

Ректорът на СУ проф. Анастас Герджиков:

Акредитацията да бъде опростена

“Съгласен съм, че трябва да се обсъди структурата и начинът на управление на висшите училища, моделът на акредитация и дали институционалната акредитация може да бъде опростена. Наред с това трябва да се мисли за промени в Закона за академичния състав”, каза ректорът на Софийския университет проф. Анастас Герджиков. По думите му трябва да се позволи да има конкурс в самото началото, а след това да се израства в академичните длъжности без конкурс, защото често това спъва израстването.

“Време е да помислим и за нов Закон за висшето образование, сегашният е хаотичен и някои текстове противоречат на текстове от други закони. Това, че започваме да мислим за изменение на закона, не значи че не трябва да мислим за създаване на нов закон”, каза проф. Герджиков.